С ГОЛИ ДЛАНИ

 

Нощта ми е разплакано дете.

С очи солени, нецелунати,

заспа и този тъжен ден,

и някъде потайно в мен

лъжовен паяк мрежите плете.

 

Играчките ми счупени стоят

и няма кой да ги поправи.

Последната любима ме забрави

и те забравени мълчат.

 

Цветя във вазата щом сложа,

се пръска всичко изведнъж

и капчици канадски дъжд

попиват в жадната ми кожа.

 

По пръстите – следи от кръв,

стъкла по пода разпиляни…

Събирам с голи длани

живота си, дори такъв.

 

Заспивам с куклите на мама.

От детството с любов живял,

усещам, че съм побелял,

но казвам – нищо, нищо няма!

 

Все същия съм си до днес.

Ударят ли ме, ще заплача

и скрито, насаме със здрача,

очаквам от сина си вест.

 

 

 

 

 

 

 

ЛУДА ПЕПЕРУДА

 

Ти си пъстра,

луда, луда пеперуда.

Аз съм оня луд поет,

който иска

по принуда

в хербария си

най-отпред

тебе да постави,

но нярно

той забрави,

че такава рядкост –

дома му да красиш –

ще трябва

да приеме факта,

че

вече не летиш.

 

 

 

 

ЖЕНА

 

Като земята –

силна, всеотдайна,

като водата –

чиста и безкрайна,

като вятъра –

развихрена, гальовна,

като птица –

неуловима, волна,

като любов –

изгаряща и нужна

превръщаш моя дом

във истина,

а мен – във стих,

о, слабост моя –

наречена Жена.

Бъди у мене

като бисер в мида

и аз ще знам

кому съм нужен!

 

 

 

 

 

 

ДОБРУДЖАНКАТА

 

На жиците

на моето търпение –

изпънати

и звъннали до скъсване,

ще кацне

лястовица бяла.

От пролетно безумие

довеяна,

ще зачирика,

закръжи

към слънцето

крила разперила…

Със глътка въздух,

капчица вода

и пръст –

гнездо ще залепи

под мойта стряха.

 

 

 

 

 

 

ИЗСТРЕЛ

 

Побягва в мрака

моята надежда

като подплашена

от изстрела сърна

и самотата се оглежда

в луминесцентна светлина.

Сам – докога

и колко нощи

ще се стопява

тъжната ми свещ?

Нима надежда има още

или тъй млад си ти,

за да прозреш,

че изстрелът е бил

ужасно точен

и плахата сърна

заспа у теб…

 

О, свят безмилостно порочен!

 

 

ПРИСЪСТВИЕ

На жена ми

 

Усещам те край мен

като дихание.

Пулсираш във кръвта ми

всеки миг.

Преследваш ме

във всички разстояния

и връщаш ме

при себе си със вик.

Свободен съм,

а сякаш със верига

си свързала

добрите ми ръце…

Обичам те,

но туй не стига

за твоето

безмилостно сърце.

Предавам се.

В дома ти тих оставам,

а ти побягваш

лудо във нощта

и тъй, без теб

и с теб, изпепелявам,

топя се бавно,

гасна със свещта.