* * *

На Христо Фотев

Златна сълза е изгрева

в окото на морето –

неизживяна,

жадувана,

неизплакана…

Върху платно на лодка,

капки роса,

на самодиви следи

по греблата…

Няма вятър,

тишина…

Без вълни остана морето,

без гларуси и мирис,

а е толкова рано…

Потъна сълза в морето

при залез

и лунна пътека

изписа душата ти,

надалеко към вечното.

* * *

Завръщам се в спомените сгушени,

където влюбен в тебе бях

и зад стъклата им опушени

в билки омагьосани лежах.

Повярвах на чистите очи-зелени,

на всеотдайната ти обич и тъга,

на устните от нежност уморени…

Далече са от мене те сега.

Да те целуна ли, не мога.

Зад океана съм самотно уморен.

Да се смея ли? – тревога

е нощта и тъжният ми ден.

Завръщам се в спомените сгушен,

на къщата в Балкана – опустяла

и на комина ѝ студен, опушен,

мечтая да запее оная птица бяла.

02.02.2015 г.

БИХ ИСКАЛ

На Димка

Бих искал сама платноходка

да останеш в морето от спомени,

да се носиш леко и кротко

по вълните с платна разперени.

Да те галя леко с ръце,

както вятърът гали платната,

да усещам, че моето сърце

не тупти само в тишината.

Когато буря бушува

и потапя другите лодки –

твоят лик да остане, да плува

в моя пристан с водите му кротки.

Нека аз да бъда пазача,

който сутрин отвързва въжето,

за да плуват, а вечер в здрача

те прибира, ако е мрачно небето.

Знам. Това са желания празни.

Ще остана вечния, беден рибар

край морето от спомени разни –

не получил любимия дар.

10.01.1965 г.

войник в с. Голямо Ново