От новата стихосбирка на поета „ОБИКНОВЕН СИЗИФ“ – издателство “Богианна“, С. 2021
НАБРОСКИ ЗА МЕМОАРИ
Да не давам показания
срещу себе си.
Да съм упорит
като Сизиф.
Предпазливо
да се движа
в пустотата.
Да не забравям за дълга
и за усмивката,
а също за възмездието
и смеха
последен.
ЕКСПЕРТИЗА
Бях птица –
крилата ми отрязаха.
Бях дърво –
отсякоха ме.
Бях плодородна нива –
изгориха ме.
Кой ще вземе да се взира
в саката птица,
в дънер,
в пепелище?
Само други птици без крила,
само други срязани дървета,
само други класове
опожарени…
***
Накрая ще замина за Венеция,
ще се заселя там, ще си говоря
с кварталните бохеми и книжарите,
по уличките тесни ще се скитам
и ще гледам как потъват сградите,
а залезите раснат над каналите,
тъй както може само
да расте
луната.
Там знам, че ще открия пергаментите
на договори с роби из България,
ще ги преведа и ще ги пръсна –
като мрачни птици да летят
до всеки дом из Българско да стигнат,
камбанният им звън да не престава –
защото полумесецът
отново
расте
над нас.
ПИСМО ДО ВИСОКАТА ПОРТА
Ние,
долуподписаните
боляри и книжовници,
сме готови на всичко
да я има България –
готови сме да махнем
своя химн,
символи,
всичкото минало,
само да не нападате Търново
и богохранимите му околности,
благоволете да приемете
изпратените
3 000 глави добитък
и моми
за харема ви славен.
Вярваме в добрата ви воля
заедно с цар Шишман
и хранените му хора.
Писал в царската канцелария:
севастократор
Сребрьо.
***
На Ваня
И нещо друго имаше,
освен калта и преспите,
освен вратите хлопнати
и устните разтегнати
в ехидни многоточия,
и злата безработица,
и страшното мълчание
на моя липсващ род.
И нещо друго имаше,
освен стени и пропасти,
и немите ни викове
в ушите на нощта,
освен стадата плъхове,
изгризващи живота ни,
притворните съгласия
със брадви под клепачите,
сапьорството несвършващо
сред ужаса на буквите,
и пътя ни достоен за
обикновен Сизиф.
И друго още имаше,
ще си го върна някога,
ако не мога – моля те
да го запомниш ти.
ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НЕКОРЕКТНОТО
Той не говори
никога на глас
на тези теми
знае –
иначе
изтриват,
но от мълчанието му
то не става
по-тихо,
по-невидимо,
по-обло.
Тишината има
най-дългото ехо
и реже
като елмаз.
ДЕТАЙЛ
Революцията
идва и отминава
всеки ден,
всяка нощ,
непрекъснато.
Няма кой
да й подаде ръка.
Самотна,
непотребна
Революция.
Бягаме,
спасяваме се от нея.
Всеки ден е детайл
от нашето бягство.
Планина от детайли,
над която в залеза
не спира
да ехти
камбана.
***
Малък град –
дребни хора,
тесен хоризонт
и само злобата
е тук огромна.
Малко село –
всичко си е същото,
само злобата
е по-голяма.
***
Оказва се,
че в резултат
на широкомащабен
селски заговор
от семейството й са били отнети
два самолета.
Тя свива строго
вежди.
Водещата
мило се усмихва.
Аз съм зает с по-несериозна
дилема:
дали и днес ще има
пари
за хляб.
***
Някога вярвах,
както се вярва
в Светото Писание,
че ние от пукнатините,
по-ниските от тревата,
ние от дупките на живота,
ние, невидимите,
ще излезем на светло,
ще се вкопчим
в гърлата
с двойни гуши,
ще въздадем.
Глас народен.
Блажени са невидимите
вярващи.
НАГЛАСИ КЪМ ДИСКУРСА
Един професор казва онова,
което друг професор е цитирал,
научено от трети, който
го е прочел случайно у четвърти.
Бай Петко продавача си го знае
от ей толкав,
знае го от татко си зидарина,
пък може и отдругаде да го е чул.
МОНАХ
Голямото спокойствие
го връхлетя
и изпусна перото.
Беше изписал стотици страници
за това,
а сега не можеше
да го изкаже
на никого.
Можеше само да го измълчи
на последната страница
на своя живот
или на чужд,
ако още имаше хора
да четат.