ПРЕЗ  ЗИМАТА

                    На майка и татко,

                    на Весела и Кирил Божилови –

                   с неизразима обич!

Снегът навън вали, а вътре – пламъчето на свещичка:

напомня ми, че вече съм съвсем, съвсем, съвсем самичка.

Опора моя беше татко: и грижовност, и закрила!

Без него – мъката за миг ограби всичката ми сила.

Безжалостна съдбата е, жестока, груба – без сърце:

как мама, а сега и татко – взе тя с ледени ръце…

Навън вали, а вътре аз отново паля свещ;

пак восъчните й сълзи се сливат с моите горещи.

Родителите ми – животът ги отне през снежни зими!

Обичам ви, прекрасни мои – силно и неизразимо!

Снегът навън вали, а вътре – пламъчето на свещичка:

напомня ми, че вече съм съвсем, съвсем, съвсем самичка.

А някой, сякаш нежно ме докосна по едното рамо;

обръщам се, но през прозореца – снегът се вижда само:

вали и се опитва да убие мъничко кокиче –

прилича на отчаяно, но непредало се момиче.

Снегът навън вали, а вътре – пламъчето на свещичка:

напомня ми, че може би не съм съвсем, съвсем самичка.

януари 2024 г.