ГАЛИНА БОЖИЛОВА /СТИХОТВОРЕНИЕ

ПРЕЗ  ЗИМАТА

                    На майка и татко,

                    на Весела и Кирил Божилови –

                   с неизразима обич!

 

 

Снегът навън вали, а вътре – пламъчето на свещичка:

напомня ми, че вече съм съвсем, съвсем, съвсем самичка.

 

Опора моя беше татко: и грижовност, и закрила!

Без него – мъката за миг ограби всичката ми сила.

 

Безжалостна съдбата е, жестока, груба – без сърце:

как мама, а сега и татко – взе тя с ледени ръце…

 

Навън вали, а вътре аз отново паля свещ;

пак восъчните й сълзи се сливат с моите горещи.

 

Родителите ми – животът ги отне през снежни зими!

Обичам ви, прекрасни мои – силно и неизразимо!

 

Снегът навън вали, а вътре – пламъчето на свещичка:

напомня ми, че вече съм съвсем, съвсем, съвсем самичка.

 

А някой, сякаш нежно ме докосна по едното рамо;

обръщам се, но през прозореца – снегът се вижда само:

 

вали и се опитва да убие мъничко кокиче –

прилича на отчаяно, но непредало се момиче.

 

Снегът навън вали, а вътре – пламъчето на свещичка:

напомня ми, че може би не съм съвсем, съвсем самичка.

 

януари 2024 г.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post В ЗАДОЧЕН СПОР С АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
Next post Списание „Пламък“, брой 3, 2024