Тодор Коруев
Гаврите и веридикацията в един литературен скандал
„Памет за Иван Пейчев. Сдържано за един литературен скандал. (Михаил Неделчев), „Петър Чухов е носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“, от СБП не са съгласни с избора“, „И при повторното гласуване Петър Чухов стана носител на наградата „Иван Пейчев“, „Изборът на носител на награда за лирика се превърна в скандал, придружен с обиди“, „Сговор срещу Чухов“, „Петър Чухов остава носител на наградата „Иван Пейчев“ за 2017 г.“, „Скандал с наградата „Иван Пейчев, писателите оспорват избора“, „Лирични скандали за наградата „Иван Пейчев“, „Скандални стихове на Петър Чухов взривиха журито на наградата „Иван Пейчев“, „Гавра с Вапцаров и Райна Княгиня“, „Иван Гранитски: Трябва ли всяка провокация или попържня да се отличава с награда за литература?“, „Нова гавра с паметта на Иван Пейчев“, „Недостойно есть“… Това са част от заглавията на централните и шуменските медии около случилото се в Шумен с литературната награда „Иван Пейчев“. Най-често повтаряната дума разбираемо е „скандал“, съпроводена от „гавра“ и „провокация“. Присъства и „сговор“.
Но сговорът не е срещу Петър Чухов, сговорът е за съжаление срещу Иван Пейчев. И това не можаха или не искаха да проумеят шуменските членове на журито – членовете на СБП Антонин Горчев и Иван Карадочев, университетските преподаватели Добрин Добрев и Пламен Шуликов и представителката на общината Десислава Златева, които с решението си да дадат лавровия венец на Иван Пейчев на Петър Чухов всъщност нанасят жестока обида на именития поет-техен съгражданин, да не кажа изгавриха се с него. Явно те са със самочувствие, че имат монопол върху всичко, свързано с поета (щом е роден в техния град), нищо че той отдавна е национално достояние, и изпаднаха в положението на Дядо Либен, който обичал първом родната Копривщица, а по-сетне отечеството. Техният инатлък на всяка цена да удостоят Петър Чухов не е породен толкова от локален патриотизъм, колкото от явното слугуване в изгода на неолибералния и постмодернистичен кръг около Сдружението на българските писатели. То за огорчение на отцепниците не можа да изпълни соросоидната поръчка да ликвидира СБП или да го измести в общественото пространство, но работи дружно с кръга около Нов български университет, славещ се с явната подкрепа на чужди фондации, които ни тикат към неолиберализма, постмодернизма, мултикултурализма и други „изми“. За тяхно съжалание либералната демокрация и всички тези „изми“ се провалят в Европа и по света, но домораслите ни още не са проумели това.
Помните ли за неимоверните усилия на неолибералните литератори преди време да си присвоят Иван Динков, да го придърпат, да го откраднат и да го „задържат“ само за свое ползване, дори го изкараха антикомунист. И към Иван Пейчев – със същата опция. Михаил Неделчев се тупа по гърдите с организираните в Шумен конференции, с издадените минографии за поета от шуменските колеги, сред които и на участници в журито, и доказва, че „за него в града се мисли нонконформистично, свободно, не-фалшиво-канонично, със знание за цялата му прекрасна скандалност, за абсолютното му несъгласие със соцреалистичните догми и с битовата ни униформираност на живота ни от 50-те и 60-те години“. Ето един друг отговор на въпроса на кого принадлежи днес Иван Пейчев: „На онези, които искат да галванизират скепсиса и резигнацията в неговата поезия, да го удушат в обятията на естетското самооблъщение и да го провъзгласят едва ли не за пророк и певец на кръчмарските хленчещи полуистини? На онези, които жадуват да изкористят неговото отвращение от нашествието на бездарието и бездуховността, да фалшифицират нравствения му кодекс и го покажат като изцяло превзет от тъгата и разочарованието? Или на тези, които избират борбеността и непримиримостта на неговото слово за съюзници в грандиозната социална, екзистенциална и духовна промяна на човека и времето?(Иван Гранитски)
И през ум не ми минава, че талантливият поет Антонин Горчев, утвърденият критик Иван Карадочев и двамината професори литератори са с повредени естетически сетива, та да са се оплели като в кълчища сред многото предложени книги в конкурса и са избрали тъкмо тая, която най-малко приляга за награда за лириката на Иван Пейчев. И чудно защо са си затворили очите пред двете стихотворения в нея – гаври с Никола Вапцаров и Райна Княгиня. Знае се, че Иван Пейчев е другарувал с Вапцаров. Гаври от този род често четем в „Литературен вестник“, подгаврянията във вид на нови прочити и цитати са любим похват на постмодернистите. Не само това – книгата „АДdicted“ е експеримент, може би не безпомощен, но си остава експеримент. Сполуките на автора са повечето в провокацията, отколкото в метафорите, мисълта и идеите. Такъв сорт поезия не е в духа на творчеството на Иван Пейчев, посланията на Петър Чухов нямат нищо общо с настъпателността и действеността на Иван Пейчевана поезия, с нейната чувственост. Погазен е основен принцип при удостояването с литературна награда. В такива случаи подозренията за извънлитературни съображения остават, особено при тази масовка в гласуването на шуменските членове на журито. А на мен не ми остава нищо друго, освен да повторя своето твърдение, че те се забъркаха в сговор срещу Иван Пейчев. Нанесоха жестока обида, да не кажа изгавриха се с самия Пейчев, когото Михаил Неделчев нарече „прекрасно българско въплъщение на самата поезия“. Няма да е чест за Иван Пейчев литературната награда на неговото име да краси книгата „Адdicted“!
При второто гласуване в опит да спасят конкурса и предотвратят скандала Боян Ангелов, проф. Симеон Янев, Панко Анчев и Иван Гранитски предложиха да бъде наградена поетесата Валентина Радинска за цялостен принос в поезията и за новата Ј книга „Уроци по мълчание“. Сблъскаха се с инатливия отпор на шуменците в журито, не подписаха протокола и напуснаха заседанието, като заявиха, че са оставили на съвестта на петимата подписали разрастването на този пошъл скандал. Съчки в огъня на скандала хвърли проф. Пламен Шуликов – член на журито и автор на изследването „Иван Пейчев. Стилистика на веридикцията“. Уж е учен, занимава се с дискурсите на веридикацията, сиреч истинната, правдивата реч по М. Фуко, а подхвърля нелепости, като да е на битпазар: Валентина Радинска няма качества за тая награда, защото е завършила Литературния институт „Максим Горки“. Това недостойно подмятане не ще да е плод на глупостта, може би зад тая злобничка шегичка да се крие и някакво русофобство или пък просто като е немощен в литературните аргументи, професорът търси извънлитературни, които впрочем са главното оръжие в този литературен скандал. Заедно със задкулисието, дирижирано от неолибералните литератори и културолози.