В СЪРЦЕТО НА ЖИТЕЙСКИТЕ ВЪЛНИ…

Георги Н. НИКОЛОВ

 

За себе си Яна Вълчева споделя, че е едно бургаско момиче, което пише бургаска поезия, а морето се е вселило сериозно в нейното перо. Сигурно е така. Но, както Бургас никога не е бил и няма да бъде провинция и отдалечено географско понятие, така и лириката на Яна не е дар единствено за Южното Черноморие, а за всички български читатели. Самата авторка, не само според мен, е вече утвърдено име в младата кохорта на съвременната литература. И дава, както е с поредната й стихосбирка „Ти ще тръгнеш“, изд. „Библиотека България“, 2021 г., сериозна заявка за по-нататъшно блестящо покоряване на върховете в храма на духовността. Основните теми в тази й книга са наистина за морето – този мъдър и вечен събеседник на много отминали, настоящи и бъдещи поколения; магията на любовта и искрата на пламналата взаимност; себевглеждането в разноликия контекст на живота, посланията да бъдем добри и неизменно търсещи хармония дори и там, където е невъзможно, на пръв поглед, тя да съществува. Тук е и мъдростта, силата на мисълта и пак така силата на бликналите чувства, намиращи ответ в човека отсреща. Подаващ ръка на любимото момиче, или решаващ да си тръгне, докато сърцето му подскаже обратния път назад: към щастието, вплело в едно за дългия път през годините две души, благословени една за друга. В книгата откриваме и тема, която е особено актуална и нека си го кажем – болезнена за страната ни: темата за младостта, изтичаща по силата на какви ли не обстоятелства в разните посоки на света. За тях Яна Вълчева споделя:

 

Избягаха… Дали ще се завърнат

при шепотния пристан на Бургас?

Децата ни не може да си тръгнат –

сърцата си оставиха при нас.

 

И още:

 

Бургаското море е по-солено

след всяко отпътувало дете.

Но стъпките им, нейде разпилени,

завръщат се по тези брегове.

 

Лирическият герой на Яна – „аз“ – жената, удивително напомня на пролетен повей. На сребърен ручей за жадния странник и на спасителен бряг, при който мъжът – очакван и желан грешник, все някога ще се върне: в ореола на Одисей, или като символ на разкаянието. Посветени на семейството; на майката и майчината обич са зографисани стихове, акцентуващи върху тайнството да дариш живот и да го закрилящ от нечакани бури, докато дойде мигът и детето да поеме по своя си път.

 

Мъничка моя, как ми се случи,

а и годината как отлетя…

всичко, което по пътя научих,

имаше смисъл и своя цена.

Двете ще носим в душите си обич,

ще озаряваме мъжкия свят.

Ти ще пораснеш и зная, ще помниш

как се създава от тъмното цвят.

 

*  *  *

Включените творби ненатрапчиво, ала убедително докосват сърцата на людете от различни поколения, разгръщащи страниците на сборника. Той не предлага готови правила за битието, нито пък „верни“ посоки в пътищата на изречената ни орис. Стиховете й напомнят красиви акварели, възвеличаващи стойностното, извечното в смисъла на съществуването ни, нравствено значимото в хаоса на днешния делник. Философското кредо на поетесата е да бъдем добри, духовно красиви, ценящи времето, което ни е дарено в бързо менящия се свят; склонни към жертвеност в името на интимния пантеон и на избраника, достоен да бъде до нас във време на безметежност, а още повече – във време на бури. Да вярваме в хармоничното единство и да бъдем смирени, а още повече, според самата Яна: „да търсим човечност в човека“. Радвам се, че можах да се докосна до тази книга, която е достойно продължение на създаденото от Яна Вълчева до сега и съм убеден, че перото й ще се радва и по-нататък на впечатляващо възходящо развитие.

Един коментар към публикацията “В СЪРЦЕТО НА ЖИТЕЙСКИТЕ ВЪЛНИ…

  1. Един малко странен въпрос,ако може някой,или автора,имайки публикация за Е.Василева,да отговори—дали Елка Василева—Ебори,е същата завършила МЕИ—София през 1978г…….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ДИМИТЪР ПАНТАЛЕЕВ /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ
Next post ДОНКА ПЕТРУНОВА /БИОГРАФИЯ + РАЗКАЗ