Георги Н. НИКОЛОВ

Сборникът с разкази „Неща от живота“ (Чикаго, 2023) можем да оприличим на ярка палитра от картини, подбрани от делничното многообразие. В тях сюжетите взаимно се допълват като тематичен подбор и внушение, а хората заемат местата си в отредените им роли като двигатели на авторовата идея. Привидно познати от битието, отделните творби изграждат свой свят, със свой колорит и идея, внушаваща на читателя първопричината да бъде избрана за част от книгата. Тук се срещаме с мотива за доброто и злото, за щастието и нещастието, за морала и нравствените ценности; за приятелството и предателството. За правото на човека да бъде личност, или да се слее в анонимността на сивото хорско множество. „Вперил очи, той не виждаше движещата се наоколо тълпа. В главата му се въртяха образите на момичето, на осакатения човек в количката, на нейните тъжни очи от преди десет минути и очите ѝ сега. И пак. И пак. И пак. А един глас му нашепваше: „Колко му трябва на човек, за да е щастлив! Само трябва да видиш, че има и по-нещастни от теб!“ Авторът е добър психолог и наблюденията му за ставащото, което описва, са верни и убедително предадени по редовете. Героите сякаш са част от нас и ние често ги срещаме в руслото на живота, за да ги познаем и в разказите от книгата. Понякога те имат есеистичен характер – „Защо? Кой ще ми каже защо?“ и така допълват психологически общия портрет на съвременника, минаващ от разказ в разказ. Панорамата на гражданското общество е сякаш мозайка от дребни случки, превръщащи уж дребния детайл в част от множество, споено от търсене на смисъла на нашето съществуване. Каква е ролята ни на този свят и какво ще запомним от все по-бързо ронещите се листа от календара? С какво искаме да бъдем запомнени и какво ще оставим след себе си? В разказа „Хазяйката“ убедително е показана ориста на човека, ставащ привидно все по-ненужен пред идващите нови поколения, а в разказа „Що е благодарността ли?“ мотивът е как да отговорим на доброто с добро, вместо да забравим сторения за нас човешки жест. В „Там долу, до реката“, идеята е да бъдеш полезен на околните, вместо да се възгордяваш от собствената си значимост, а в „Рожден ден“ превратностите на съдбата остро въздействат на читателя със своя непредсказуем щастлив финал.

Четейки отделните творби започваме да се питаме имаме ли предопределено по рождение русло на живота, или си го изграждаме сами. Можем ли пак така сами да правим избор какви да бъдем в битието: добри към съвременника ли, или недоверчиви. Как да живеем в хармония с човека до нас, или винаги да имаме едно наум… Това са разкази за ролята на Личността в съвремието. С проблемите, с които се сблъсква и трябва да реши по най-добрия начин. И трябва ли да бъде дистанциран от обществото, или да бъде негова активна движеща сила. Много силен с внушението си е разказът „Мечтата“, в който действителността се оказва по-груба от очакваното, а предателството отхвърля героя къз социалните низини. Някои сюжети за разказите са наблюдавани от натура, което ги прави още по-силни и достоверни. На фона на всички тях, като разделителна черта, са маркирани животът и смъртта като неизбежни спътници във временното ни пребиваване на планетата Земя. Полицаят от „Мечтата“ отбелязва, че никога не е виждал лицето на мъртвец да излъчва толкова много щастие. Но какво е щастието? Да скриеш недъга си от околните, да се радваш на добри приятели, да постигнеш нещо много лично в благородно съревнование с околните? На всички тези въпроси Наско Гелев дава свой отговор, но ни предоставя възможността да се включим в образа на героите му и да се опитаме да действаме вместо тях. В разказите доминира мотивът на човечността. На морала и неговите нравствени норми, оказващи се вечни като самото време. Не са ли отмрели като архаизъм в модерното време, на което сме свидетели? Разбира се, че не! Достойната Личност е благословена да прави добро на околните, дори и да не бъде оценена по достойнство. В литературата съществува и понятието „малък човек“. Той е привидно незабележим, крачещ до нас през време и пространство, но вътрешно носи цялото богатство на своето мъничко „аз“. Към него се обръщаме в моменти на нечакана трудност и когато получим помощта, често забравяме да благодарим. Героите на Наско Гелев се отличават с „обикновеност“ – много по-ценна и значима от нечия моментна героика, защото е неотмираща. И съм сигурен, че вярно ще бъдат разчетени неговите интелектуални послания, адресирани до читателите от различни възрасти.

Сборникът с разкази „Неща от живота“ е предварително преживян от своя създател, емоционално обагрен и богат в тематичната си същност. Малък по обем, той ни дава много поводи за размисъл за стойностното и маловажното в живота на всеки от нас; за смисъла на съществуването ни и за това, което определяме като значимо, маловажно или преходно. Прекланяме ли се пред олтара на човечността, или мълком се дистанцираме от нея… Тази книга прави чест на създателя си още със самия замисъл за написването ѝ. И очакваме от Наско Гелев още много заглавия, все така интересни и четивни…