Георги Н.НИКОЛОВ

Започвам настоящия преглед с романа „Портрет на непозната жена“ с автор Любомир Халачев, изд. „Захарий Стоянов“. Както отбелязва редакторът на книгата Иван Гранитски, „лайтмотивът на романа е вечната тема – борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран – пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътят на лишенията, смирението и безкористния труд“. Сюжетът обхваща 50-те години на миналия век и стига чак до наши дни, като проследява развитието на група студенти-художници както в учебните зали на художествената академия, така и в делника. Проследява развитието на безупречния Александър, на Андрей, Надя, Ана и други още млади хора в нашето политизирано тогава общество, в което реалностите са заменени с лозунги, а говоренето на истини нерядко води до изключване от ВУЗ-а. В душите им властно царува въпросът какъв да бъде човекът на изкуството: послушен пред силните на деня, за да получава едри поръчки и толериране от хората на властта, или самостоятелен бедняга, картините на когото не достигат до престижните изложби. Този въпрос царува и днес, както впрочем е било винаги. Сюжетът е поднесен увлекателно, като авторът Любомир Халачев оставя на нас да решим на чия страна сме и какви бихме искали да бъдем, ако живеехме във времето на персонажите. Няма съмнение, че той познава до детайли обстановката и темата, която развива и талантливо ни води по пътя на своите герои, чиито потомци и днес се сблъскват със същите проблеми: Какъв да бъде човекът на изкуството, доколко му е позволено да бъде независим труженик на четката и словото или това е само химера пред реалностите на живия живот, който в крайна сметка ни поставя на мястото, което сме си заслужили сами с решенията и постъпките си…

На изд. „Захарий Стоянов“ е и романът на Весела Люцканова „Ева и нейните дъщери“. Разказващ за проблемите в едно заможно семейство в далечна северна страна. Съпругата – интелектуалка, художник, загрижена майка е против приемането на закон за самоопределянето на пола сред младите поколения и т.нар. „трети пол“, разбиващ досега съществуващите норми в отношенията между родители и деца. С примери от Зигмунд Фройд и белгийския психиатър Пиер Дако авторката навлиза дълбоко в психологическата мотивация за действията на Ева, далечна и съвременна потомка на библейската Ева, на непокорната Лилит, Едип и Електра, изразявайки тревогата си от нелогичното, неразумно поведение на „ценителите“ на подобен закон. За нея и съпругът й Олаф семейството е най-важната клетка на обществото. Място, където човек пораства под грижите на истински баща и истинска майка и където интерпретацията за същността на пола се основава върху разума и хилядолетните традиции и където не биологичното, а нравствените норми определят кое е правилно и кое не. Кой е верният път? „Беше твърдо убедена – смята Ева – че са намерили златното сечение на живота си, взаимно се подкрепят в трудностите, помагат си в израстването и на двамата, така и ще бъде винаги, защото само в равенството ще откриват истинската свобода за самите себе си, а неравенството ще им предоставя единствено заробването на единия от другия. Никаква крачка зад рамото му!! Тя е Ева, но е и Лилит! И вече ги е сплела в едно!“ А приемствеността между поколенията ще идва от само себе си, където в семейството царува хармония и твърдото убеждение, че цивилизованият живот, който те с дъщерите си водят, има корени в дълбоката древност и той ще продължи да съществува дори и след нас…

„Резерват за хора и вълци“ е романът на Здравка Евтимова, дело на изд. „Жанет 45“. В него си дават среща Елена Билкарката, Даме Дамяна, Васил и дядо Васил, Христо, Сияна, Риж Димитър, Павко и още плеяда герои, всеки от които е строго индивидуален и се откроява върху платното на сюжета. В него се разглеждат такива глобални въпроси, като темата за смисъла на живота и на смъртта, радостта, че си здрав и тревогата, че не можеш да намериш мястото си сред себеподобни. Яркият хумор се смесва с трагизма на делника, персонажите, всеки специфичен, носят своя предрешен кръст сред себеподобните, роми и българи по своему очертават червена линия между схващанията си за добро и зло, за любовта, богатството и бедността, здравето и болестта, която може да ни нападне изневиделица. Действието се развива основно в Радомир и околностите му, но може да бъде и навсякъде в България. Засегната е темата и за емиграцията, в която не всеки става богат и независим. Но богатството ли е основната цел, която преследват героите на Здравка Евтимова? Не, разбира се. Те живеят по неписаните закони и традиции на делника, в който се разтварят и преоткриват себе си. Повествованието е широка панорама на днешния ден у нас, в който има всичко, от което се нуждаем. Книгата буди интерес сред читателите от различни възрасти и тя е нов връх в творчеството на Здравка Евтимова, която винаги ни е изненадвала с неочакваните си хрумвания и свежи сюжетни реализации.

Романът „Реализация“ на Юлий Георгиев, изд. „Захарий Стоянов“, е увлекателно шпионско четиво с криминален и политически привкус. Сам авторът дълги години е бил контраразузнавач и директор на Националната служба за сигурност. В книгата са включени редица случаи от професионалната му реализация. Заедно с тях е направен опит да се разгледа социално-икономическото положение на страната. Нейното ограбване, сриването на икономиката и селското стопанство. Показан е и политическият елит, напълно или почти неподготвен за мащабните процеси, последвали 1989 г. Бих определил „Реализация“ като четиво за личното достойнство на контраразузнавача, даващ всичко от себе си за опазване на националната сигурност на държавата, без да търси почести и слава. Няма съмнение, че книгата ще предизвика неподправения читателски интерес на хора от различни възрасти, особено на тези от тях, които са ставали свидетели на разграбването на България, на непреставащата перестройка и на всичко онова, което страната ни е била и което сега е…

„Хаосът в играта на джаги“, изд. „Жанет 45“, е озаглавил романа си Палми Ранчев. В него той ни запознава с митарствата на Боби Кюнеца – млад човек, живеещ в объркания свят на днешна България. И той, и неговите приятели в игрите на джаги всъщност търсят своето място в живота, който не им предлага нищо конкретно, особено пък в сферата на личностното им развитие. По страниците шестват млади фантазьори, наркомани, крадци, безделници. Тук са и „гостите“ от бившите съветски републики, намерили свое място в раздираната ни от противоречия съдба. И героите на Палми Ранчев не очакват да се случи никаква промяна. Дните им се движат в сивотата на еднообразието, в което понякога могат да припечелят някой лев или долар, или да преживеят мимолетни любовни страсти. Не случайно отделните глави в романа носят показателни имена, като „Родени без цел“, „Пластмасовите играчи на хаоса“, „Любимите рожби на хаоса“, „Хаотични срещи и разминавания“ и т.н. През страниците на книгата господства усещането за несправедливост, за обществени, спуснати от най-високо място лъжи, идващи да успокоят населението, че нещо все пак ще се промени.. Накрая Боби Кюнеца се оказва в самолет на път за Германия, където да продължи живота си по съвсем друг начин. Назад остава хаосът, в който продължаваме да живеем, надявайки се да се случи някакво чудо, за да изплуваме от блатото на апатията и да се почувстваме пълноценни хора.

В тазгодишния преглед Ирина Папанчева се представя с книгата „Брюксел, разголен“, дело на изд. къща „Знаци“. Това е полифоничен роман от дванадесет истории, всяка със свой отделен разказвач. В центъра на повествованието е българката Ирис, като с неин разказ започва и завършва романът. Продължителността между началото и края е петнадесет години. Началото е поставено през 2003 г., а финалът – през 2018-та. Отделните разказвачи в историите са от цял свят: холандец, сенегалец, белгийка, австралиец, хърватка, португалец, британка… Всеки споделя своите виждания за съвременния живот и мястото на отделната личност в него. Не на последно място е темата за емиграцията и какво можем да очакваме, ако направим тази стъпка, терористичните атаки в Париж и Брюксел, войните в Югославия и Сирия и т.н. Без преувеличение мисля, че основно мото в книгата са думите на Итало Калвино „Градовете, като мечтите, са направени от желания и страхове…“

Романът „Симулацията“ на Паулина Георгиева, дело на изд. „Книгомания“, е модерен съвременен роман, авторски дебют. Както отбелязва Мира Баджева, редактор и издател, това е „многопластова история, разказана увлекателно и с въображение. Тя провокира както ума, така и сърцето и държи в напрежение до самия финал. Читателят се впуска в игра на чувства и мисли, проследявайки събитията, предизвикани от упражнение по творческо писане във Факултета по литература на Виенския университет. „Симулацията“ носи свежия въздух на съвременен европейски роман“. По страниците му среща си дават Грега Зонен, Емил Лазар, Кая Лазар, Далил Заид и още герои, а също и участници в т.нар. „Симулация“: игра на Автор, Читател и Критик. Над всичко и всички е Словото, като в книгата трима персонажи разказват в различните си граждански позиции една и съща случка, за да ни убедят, че няма нищо по-значимо от любовта и себеотдаването. Определян и като психологическа драма, това е първият роман на авторката, при това много увлекателен и задълбочен в задочните си диалози с читателската публика.

Андрея Илиев се представя с романа си „Жената на Калоян“, изд. „ЛитДизайн“, който ни пренася в началото на 13 век. Централен образ е на царицата Целгуба, в душата на която кипи жаждата за власт. Заедно с другите образи – на Косан и Валцар, Никулица, Йон, Манастър, Константин Торник, Борил и др. пред очите на читателя се оформя динамиката на една епоха, изтъкана от войни, дворцови интриги, приятелства и скрити помисли. Не е отмината и греховната любов на Целгуба към Балдуин, който не отговаря на чувствата й, бидейки рицар и в настоящата си роля на пленник. Не спират и дворцовите интриги. Андрея Илиев ни връща във време с отдавна изтлели желания и борби за власт, докато накрая и самата Целгуба намира злощастния си край. Хора от друг свят и друга епоха, героите в романа са ни разбираеми и ясни, макар да не одобряваме действията, с които постигат задкулисните си цели. Повествованието е динамично, с различни персонажи, които трескаво се движат по острието на съдбата си, сякаш в някаква трескава игра на политически шах. Целгуба, Калоян и други съществували герои от романа сякаш напускат отредените им страници и се пренасят в съвремието като пълнокръвни личности със свои щения и мечти, които, макар и завоалирани по друг начин, сигурно вълнуват отделни люде с жаждата си за власт и доминация над обикновените човеци…

„Отвъд карамела на залеза“ е роман от Цветелина Жулева, изд. „Библиотека България“. Централна тема в него е темата за любовта, или, както споделя сама авторката, „струва си човек да премине през хиляди изпитания, тъги и различни реалности, за да се научи да приема любовта, която по право му принадлежи. Любовта към себе си. И след време любовта към някой друг – истинска, красива, – луна, облечена в слънце. Но това става само след като обикне и приеме и тъмнината в себе си. И доброто, и лошото. И светлото, и тъмното. Всичко е в мен. И аз съм част от всичко.“. Героите пребивават в различни времеви пространства и се сблъскват с различни перипетии, които трябва да преодолеят, за да преоткрият себе си в общата метафора за човешкия живот. Романът на Цветелина Жулева поставя редица въпроси, оставяйки ни сами да търсим отговорите им, а те са: има ли нещо по-възвишено и ценно от любовта, към която се стремят личностите във всички епохи? Как трябва да обичаме себе си така, че да дарим частица обич и на хората, към които и ние се стремим? Какво е светлината, ако не сме самите ние в хода на предречената ни орис? И т.н. И накрая: как бихме постъпили ние, за да прекрачим отвъд карамеления залез, дал заглавие и на тази стойностна творба…

„Троянските музиканти“ с автор Диана Маркова е плод на изд. „Лексикон“. „Седя и се питам – споделя авторката – кое е истински значимото в този живот? Навярно няма един-единствен отговор на това. Но ако попитаме троянските кръчмарски музиканти – онези талантливи, забавни, упорити и мъдри момчета с китарите и клавирите – най-значими след музиката са смехът, приятелството и пламъкът на любовта“. В книгата увлекателно са поднесени историите на Божко, Наско Стрялката, Рангел, Бараката, Манджуков и редица още „бивши“ младежи. Показано е тяхното професионално израстване, срастването им с музиката и редица забавни случки, поднесени ни от авторката с неподправен хумор. Всичко това – на фона на българската действителност от 1965 г. насам. Книгата започва с детството им, за да надгради върху спомените израстването им като зрели личности, всеки със своя философия за живота. Навсякъде ни следва смехът и стремежът на младите хора да бъдат щастливи и щастието да няма край. Това, както отбелязва Диана Маркова, е причина да се роди романът „Троянските музиканти“, който се чете с увлечение и неподправен интерес…

„Морето си отива“ е новела от живеещата в Германия Анет Розен и е издадена от „Библиотека България“. В нея осмина приятели и четири двойки – преуспели мъже и жени, гледащи реално на живия живот, отиват на обща почивка, изпълнена с приятни изживявания. Но, както е отбелязано във финала на книгата, те са „изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех“. Според редакторката на книгата Ива Спиридонова „ако морето в тази книга е метафора на щастието и свободата, то всеки от нас трябва да се стреми да го опази в себе си, въпреки времето и обстоятелствата и да не позволява да си отива, за да е пълноценен и силен човек. За да е жив“.

Романът „Възлюбените“ на Боян Йорданов е отпечатан в изд. „Жанет 45“ и бих го оприличил на сага за митарствата на един млад българин по време на турското робство. Велко – главният герой, произхожда от социалните низини, но той не е доволен от мястото, което заема като овчар сред своите селски събратя и иска да промени ориста си. Може би имането, което намира с други още хора, ще го извиси над тях, а може би не. Голяма мечта на Велко е и да научи буквите, за да може да чете и да се ограмоти. Авторът води сюжета от „аз“-повествование и много умело описва митарствата му в опита да стане търговец, а и да се просвети. В сюжетната линия е включен Паисий Хилендарски с неговата „История славяноболгарская“, Йосиф Брадати и други герои от годините на нашето Възраждане. Накрая на романа, съвсем метафорично, Велко споделя своето просветление: „За къде да вървиш? Че има ли значение закъде? Накрая всички пътища си приличат. Истината е във вървенето, животът е във вървенето. Пътят – това ти е на тебе дарът. А умората ти е блаженството“. Велко е събирателен образ за пробуждащата се в съвременниците му потребност от наука и от факти каква е била едно време България с левът – неин символ. Доста по-късно, както знаем от историята, пробуждането ще доведе до въстания – този най-верен за времето си път към национално самоопределение и жаждата за свобода…

Романът „Съдба“ на Светозар Казанджиев е издаден от „Български писател“. Той проследява живота на Султан Татаров – родопчанин, който е в непрестанен спор с предизвикателствата на битието в родното си село Медино, а и навсякъде, където го призове ориста. Той е и селски стопанин, и раняван войник във Втората световна война, и радетел за преустройството на закостенелите схващания в родния си край през втората половина на ХХ век. Светозар Казанджиев великолепно познава психиката, обичаите и традициите на Родопския край и убедително изгражда образа на Татаров като човек, свикнал сам да се преборва с негативните послания на времето с неговата политическа конюнктура и опитите да се прокарват „новости“, спускани отгоре, без да се познава реалната обстановка и желанията на хората. Татаров е като канара, блъскана от различни политически конюнктури и винаги оцеляваща с железния си характер. Но той е склонен и да обича така Медино и съселяните си, както обича най-близките си. За него семейството с Тесика, Кейван, Димитър, Руска и т.н. е свещено и в неговото лоно намира сили да продължи пътя си напред, според както му повелява личностния дълг. Независимо от своите качества и готовност да бъде на предна линия, Татаров е недолюбван от определен кръг властници, но отново надживява обидите и демонстрираното пренебрежение, имайки сили да продължи напред. Татаров е човек, изпреварил времето си като начин на мислене и като действие. Дори отсъствието на името му от паметната плоча на загиналите във войните мединци не може да изтрие очарованието, което този привидно чепат човек извиква в душите ни от схватката си с живота. Той надраства родното Медино и се превръща в символ на непримиримостта с неправдите, на които е свидетел и които преодолява с всичките си сили на човек, воден от по-новите повели на съдбата…

„Сладоледената принцеса“ на Росица Станева е криминален роман, издаден в изд. „Българска книжница“. След неуспешен опит да бъде отвлечена, главната героиня Вайълет e с амнезия и добива нова самоличност, без да си спомня своето минало. За да си го припомни, в динамиката на сюжета, който се развива в САЩ, се включват редица нови персонажи. Те всички са подвластни на Съдбата и на Случайността. След дълги перипетии Вайълет, с българско име Мила, успява да възстанови самата себе си. В книгата се борят доброто и злото, благородството на част от персонажите влиза в двубой с тъмни герои, мислещи главно за лесна печалба. Книгата поставя акцент върху човешкото достойнство и нравствените норми, спазването на които ни позволяват да живеем в мир със себе си и с околните…

В издателство „Български бестселър“ са издадени двата исторически романа, с които се представя Павлина Павлова – „Самуил с корона и без корона“ и „Изгубени под звездите“ – исторически роман за Прехода. Всъщност тази книга е широка панорама за българския преход от тоталитаризма към демокрацията, който не е завършил и сега. Героите Сияна, Кати, Андрей, Мария, Филип и останалите персонажи сякаш са наблюдавани от натура и всеки от тях е носител на своето индивидуално „аз“. Но взети като едно цяло, те изграждат българското общество от вчера и днес – такова, каквото е: хаотично, поляризирано и политизирано. Общество на имащите власт, които изсмукват благата му чрез корупция, грабежи и фалити – от една страна. А от другата страна на бариерата са т.нар. „малки човеци“, улисани в борбата за физическо просъществуване, за които довчерашните надежди за по-добър живот постепенно избледняват и се оказват само празни химери. Както сполучливо е отбелязано на корицата, живеем в царството на кривите огледала. Но трябва да съхраним социалния си оптимизъм и да го насочим в правене на добри дела. Романът е вярна картина на случилото се у нас, в България, преди повече от 30 години, като въпросният Преход все още няма край…

Що се отнася до романа „Самуил – с корона и без корона“, той е широка историческа панорама за България по времето на Самуил, за борбите му за опазването целостта на държавата от набезите на ромеи и други нашественици и за вътрешната й монолитност. Всички помним едноименния роман на Димитър Талев. Историческата фактологичност е спазена и сега, като авторката дава своето виждане за особено важните обстоятелства и перипетии, през които е трябвало да премине царят на бранното поле и на полето на дипломацията. По страниците той е представен като суров боец, но и като мъдър човек от своето време; със своите схващания за живота, с любовта си към Диляна и Троайа, със суровата присъда над брат си Аарон за неговата измяна към държавата. Представен е още и като строител и просветен владетел, който мисли за народа си и за утрешния ден. Авторката използва „аз“-повествованието, за да изрази по-ясно и убедително вътрешния мир на героя си; на неговата психология и начин за възприемане на предизвикателствата, които трябва да преодолее. Заедно с него по страниците шестват Агата, Гавраил Радомир, Йоан Владислав, духовници и войводи, сподвижници на Самуил в неговата бранна и държавническа орис. Покъртителна е срещата му с ослепените от Василий Втори негови войници на финала на книгата. Животът на Самуил е посветен на националния идеал за обединението на България, в името на който са всички негови действия и помисли. Романът е силно въздействащ, той докосва и най-скритите кътчета на нас, днешните потомци на Самуил и се питаме: какво е достигнало в нашето столетие от делото на този цар и силно трагична фигура, което да запазим и продължим напред…

„Необикновени“ е нарекла романа си – фентъзи епос, Цветомира Йорданова, издаден в „Лексикон“. Става дума за две деца – Лукас и Алис, попаднали от нашия свят в света на паралелния живот, изпълнен с много познания, чудовища, битки и сблъсъци между доброто и злото. Над всичко и всички са Ин и Ян, вплетени в концепцията за вечното единство, родени в хаоса на Вселената; в чиято енергия е вплетена частица от енергията на другата противоположност в баланса на живота. Героите на романа са най-вече млади хора. Тук са и менторите на въздуха, водата, земята времето и огъня, направляващи постъпките на своите ученици. Митологизацията на живота в паралелния свят минава под знака на много битки, борба с чудовища, приятелство между обитателите на този странен и не чак толкова странен свят, успоредно съществуващ с нашето съвремие, център на което е град Стара Загора. Романът е написан увлекателно, далеч от сивотата на битието и е предназначен както за младата аудитория, така и за читателите от други възрасти, търсещи нетрадиционна тематика, каквато е разработена във фентъзи епоса на Цветомира Йорданова, който е дебютен за младата авторка…

„Тайната от Апамея“, изд. ЕГМОНТ е с автор Гергана Лаптева и е вълнуващо четиво за съвременните отношения между хората на фона на историческото минало, особено когато то е похищавано с недобри помисли за пари. В едно неделимо цяло по страниците са вплетени любовта на Марина и Борис, носителят на негативното в изкуството Кристиян, Симона, търговецът Саид ал Карим и редица още персонажи. Действието се развива в България, пренася се в Анадола, по страниците намира място войната в Сирия с всички негативи, визира ИДИЛ и търговията със старини, не на последно място сред които е опасната търговия с безценни мозайки. Сюжетът е многопластов и динамичен, впечатляващ с действията и разсъжденията на своите герои и с възхвалата на човечността; на себеотрицанието на Борис и ролята на истинското изкуство в наши дни. Криминалното в книгата е завоалирано, поднесено индиректно на фона на всички описани събития.

„Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски, изд. „Жанет 45“, е психологически роман, основан върху различни исторически плоскости, преливащи се една в друга. Героите в него се привличат, или стават жертва на отрицанието, а над всичко в страниците властва времето и любовта. Откриваме истини за нас самите. Цялата галерия от персонажи е пълнокръвна, предадена достоверно и убедително. Всеки от героите е малка планета, понесла вътре в себе си своите въжделения, страсти, умора от живота, очаквания любовта им да бъде споделена. Според Здравка Евтимова „този роман е опора в мигове на болезнено колебание – дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст…“

„Вълшебната гора“ е книга първа от поредицата „Мистериите на Алис“, изд. „Библиотека България“ на Вели Константинова. Романът е фентъзи, с любовен аромат и криминален привкус. Сюжетът се развива под действията на Мартин и Алиса, които трябва да проникнат в споменатата гора, пълна с феи и много още чудати същества. Една приказка, изтъкана от метафори, мистерии и гривни, преплетени в реалностите, в които живеем днес. Фантазното тук се вплита в реалността, любовта между Алис и Мартин е топла и увличаща, а галерията от образи с действията си правят разказа близък до съзнанието на читателите от различни възрасти, които с нетърпение очакват следващата книга от поредицата…

„Малък далечен силует“, издание на Митеви Минералс, може да се разглежда като книга в две условни части. В първата разказвачът Иван Митев ни води в миньорското градче Маджарово сред много кал, бира и природни забележителности. В един по своему първичен свят, сред магията на кристалите и философския подход към нещата, с които се сблъскваме в хода на отреденото ни житие. Втората част е апотеоз на любовта – плътска, чувствена и близка, властваща в мисълта и постъпките на героите. Център за живота в големия град, в който аз-повествователят се връща, е оприличен на гара: „Нейната атмосфера и атрибутите й са особени, магични – разписанието, релсите, семафорите, стрелките. Тя дарява на всеки, прекрачил прага й, свобода и закрила. В чакалнята, в ресторанта, на перона, всички са равни. Те вършат едно и също – чакат своя влак. И възможностите на военния, лекаря, стрелочника и професора да изразят себе си, са еднакви. Това равенство се пренася и в купето на влака“. Неведнъж и по различни поводи в повествованието разказвачът поставя дилемата за щастието – има ли то свои черти, по които да го познаем, или се появява в живота ни неочаквано, но и в двата случая е желано и възможно. То е равностойно на Любовта, без която много от постъпките ни биха били сиви и делнично познати, повтарящи се в хода на времето, което не винаги забелязваме. Повествователят ни води увлекателно по пътищата на своята мисъл, житейски копнения и дилеми. Откроява важното от малко значими неща и това прави книгата още по-четивна и желана.

„Дневник на артиста“, изд. „Обсидиан“ се нарича книгата на Албена Стамболова. Романът е психологически, двупосочен като сюжет: като повествование на самата авторка и като Дневник на героя Мани. Сюжетът интерпретира самотата на героя след загубата на родителите си, опитите да намери сам себе си сред познатите лица и да се утвърди в обществената среда, която нехае за него. Именно самотата се превръща в негова крепост и той трябва да реши: дали да продължава сам в измисленото от него битие, или да се подложи на психоанализа. Той постепенно се самоизолира, докато накрая се намира в болничната обстановка. В бялата стая, както сам той споделя, когато се среща с виденията си. Литературният герой ни води в труднодостъпните кътчета на душата си, където психоаналитичното побеждава реалността, а всъщност ставащото в нея взема връх над всичко останало и той окончателно остава сам с останалите пациенти в болничното заведение, като самотата му взима връх над всичко преживяно в останалата назад реалност.

„Свидетели на небеса“, изд. „Обсидиан“ с автор Емилия Дворянова разглежда живота на едно дете, чийто свят е разтърсен от Октомврийската революция в Русия. Заедно с баща си, който е българин, Галина е принудена да емигрира в България, където я очаква личностното й съзряване, съчетано с духовно израстване в източното православие и самата тя стане сестра Касиния. Романът е всъщност сага за митарствата на Галина Везенкова и нейната вяра. За стойността на семейството и приятелството под свода на църквата и в делничния мир. Страниците имат за цел през погледа на израстващата девойка да откроят доброто от злото; да осмислят ставащото у нас през 50-те години на миналия век и да ни приканят за размисъл отишло ли си е това време, или циклично се завръща пак и пак. Както е отбелязано на корицата на романа, това е „удивителен епос за спасителната вяра в бурните години от първата половина на ХХ век, видени през очите на действителни личности. Съдбите на монахиня Касиния (Галина Везенкова), свети Серафим Чудотворец и неговите духовни чада са вплетени в майсторска сплав от реални факти и мощно писателско въображение…“ Истината е, че каквито и политически и всякакви трусове да са сполитали България, обикновеният човек винаги е обръщал взор към вярата и нейните неотмиращи символи. Примерите са много, а романът „Свидетели на небеса“ е въздействащ пример за това, как по всяко време и във всяка една ситуация можем да намерим утеха и отговор на дълбоките нравствени вълнения, съпътстващи всяко едно поколение във времето, в което му е отсъдено да живее…

„Прекалено отворено общество“ е нарекъл романа си Христо Морски, издаден от изд. „Захарий Стоянов“. Това е книга-сатира както е отбелязано, за „живота на социалните полове след ратифицирането на Истанбулската конвенция в България… ако тогава още има България и въобще живот – било то по-цветен като знамето с дъгата или по-тъмен като новия световен ред.“ Героите са представители на всички социални кръгове, те са част от нас и между нас. Събирателни образи, взети направо от делника на ХХI век с техните мераци и надежди, често пъти оказващи се мимолетни, или пък химерични. Целта на автора е да ни посочи разграждането на сегашната обществена система, нейната крехкост и уязвимост от всякакви предизвикателства, нахлуващи между отделните социални групи у нас… Четейки романа, оставаме с впечатлението за причудлива мозайка от образи и цветове, нетърпеливо нахвърляни от автора върху платното на изображението. Всъщност книгата е прецизно поднесено негово виждане за ставащото у нас и това, което предстои да става.

Изводи: Тазгодишният преглед на романа за 2022 г. показва явен интерес на авторите към историческата тематика и фентъзи тематиката. Доста по-малък брой са книгите на съвременна тематика; визиращи социално-политическите проблеми в наше време и ролята на съвременника ни в тяхното решаване. Затова пък ясно се открояват опитите на авторите към психологизация на сюжета. Да надникнат дълбоко в съзнанието на героите си, обуславяйки чрез нея постъпките им, техните надежди и въжделения. В историческата тематика личи доброто познаване на фактологията и стремежът на писателите да излязат от сухата материя. Да приземят и, доколкото това е възможно, да осъвременят написаното. Да го пречупят през призмата на нашите дни и да направят оценка на делата им от гледна точка на днешния читател. Не е пропусната и сатирата, показваща ни уродливи явления, с които се сблъскваме ежедневно и които обикновено отминаваме с мълчание. Считам, че романите, издадени през 2022 г., са ново стъпало в развитието на жанра и основа за по-нататъшен растеж в неговата специфика и характерни особености…

  30 359 зн.

Съкратено от 37 850 зн.