БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА
Вариации на критическото мислене
(поезията и прозата на 2024 година)
Издаваните през последните десетина години от издателство „Български писател“ ежегодни сборници с поезия и проза са своего рода барометър за състоянието и развитието на българската художествена литература, за релефа и пространството, в които се очертават трансформациите в лиричния език, метафоричността и идейната насоченост.
Поетичният сборник за 2024 г. „Небесни планини“ (така и не отгатнах смисъла на заглавието) със съставители Анелия Янковска-Сенгалевич, Атанас Звездинов и Георги Драмбозов, съдържа стихотворения на около 180 автора. В някои от тях се забелязват опити за усвояване на нови тенденции в поетичното пространство, нова сетивност при възприемане на нещата от живота на съвременния човек.
В „Поети 2024“ (подзаглавието на сборника) са включени имена на утвърдени поети (не срещам обаче между тях Елка Няголова, Надежда Захариева, Васил Сотиров, Роза Боянова и още няколко), както и лирици от по-младите поколения. Сборникът допълва, а и откроява, идейно-художествените насоки, характерни за зоните на съвременната душевност и духовност. Естествено е в подобен род издания да има стихове с различна художествена стойност, с различна стилистика и тематика. Това от друга страна отбелязва не само успеха на даден автор, но и възприемането на новостите, които разнообразяват поетичната траектория.
Сборникът с поезия е и своеобразно „помагало“ за онези, които следят тенденциите и самородното модерно в днешната българска поезия, също и голяма част от любителите на поетичното изкуство.
Адмирации заслужават усилията на председателя на СБП Боян Ангелов, който вече години наред поддържа актуалния „Поетичен показател“, без който читателят, а и изследователят, трудно биха се ориентирали в морето от самодейни поетични книги.
Подобни размисли се отнасят и до сборника с разкази „Маски на времето“ – съставители Боян Ангелов и Анжела Димчева. Разказите, включени в съдържанието на „Маски на времето“ (Разказвачи 2024), се движат в различни тематични посоки, насочени към горещите следи на времето. Те са и компас на атмосферата на времето и това са усетили в известна степен съставителите при подбора на произведенията. И това, че открояват характерното, самородното за всеки автор – известен, утвърден или начинаещ. Погледнато от друга страна, те отбелязват нивото на състоянието и развитието на съвременния български разказ.
Включени в сборника са близо 70 имена, повечето от които активно участват в литературния живот. Разбира се и тук, както и в поетичния сборник, творбите са с различна художествена стойност, което е някаква предпоставка да се откроят най-даровитите пера и най-пълноценните художествени творби, белег са и за зрелостта на писателя и идейните му позиции.
Ако вникнем в сборниците, издавани през десетилетието от „Български писател“, ще добием по-широка представа какво е постигнал – в стойностно отношение –съвременният български разказ, какви са преобладаващите теми и проблеми, как се променя стилистиката и езика на писателя и отношението му към обществените промени, съдбата на мислещия и раним човек днес.
Съдържащите се в сборника „Маски на времето“ разкази могат да се приемат и като представителна извадка от състоянието (идейно и художествено) на нашата белетристика днес, белезите, които я приближават или раздалечават от жанра в други европейски страни. Авторите чрез произведенията си демонстрират и мисленето си, и отношението си към злочестата ни родина, осезаемото разделение в обществото ни, липсата на правов ред и грижа за обикновения отруден и смачкан човек.
Мисля, че в хаотичното и материално потискащо време, в което живеем, подобен род книги – с професионално подбрани стихове и разкази, са и някакъв спасителен отдушник на напрежението и огорчението, защото художественото слово може да просветлява ума и лекува душевни рани.
Ето защо поетичните и белетристични сборници на издателство „Български писател“ са своего рода спасителен пояс за давещия се в блатото на прагматизма. Надявам се да ги има и в бъдеще.
Анализ и позиция…
Иван Д. Христов съединява в себе си таланта на разказвач с аналитичния ум на литературния критик. Коя от двете половинки надскача другата, не мога категорично да определя, но родната атмосфера на разказите му винаги ме е привличала. Привличали са ме и колоритните му герои на българи, дълбоко свързани с родния дом и родното място, с чувството за дълг и смирение пред непредсказуемите сили на съдбата, предопределяща и житейските им пътища. Иван Д. Христов-разказвачът умее да се слива със същността на героите си, с преживяванията им, с емоционалната им нагласа и очакванията им за добруване.
Изострените сетива на белетриста от друга страна му дават възможност да се докосва до характерното в мисленето и поведението на своите събратя по перо, за чието творчество пише. Да открои самородното, да го анализира и оцени като част от процесите, развиващи се в съвременната ни литература.
Неслучайно началото на творческия път на автора започва в две посоки – с малка разлика в годините. Издаването на първата му белетристична книга „Родопски апостоли“ и последвалата я след време „Литературни пристрастия“ показват нагласата му. Така и до днес Иван Д. Христов продължава да следва успешно двупосочния си творчески път.
В съдържанието на „Отражения от духовните пространства“ – разделено на две части, преминава тънка червена нишка, която е отражение на идейната задача на автора – любовта му към родното българско, към магичната Родопа планина, към литературата. Родопа планина авторът определя като „неотменима част от самия него“ и засвидетелства обичта си със заглавието на първата част на книгата – „С Родопа в сърцето“. В нея той включва рецензии и отзиви за творци и творби органично свързани с духа и величието на Родопа планина. Естествено е на първо място да сподели спомените си за големия Хайтов и онова, което го е накарало да го запази жив в паметта си. Следват размисли и оценки за творци на словото – повече или по-малко нашумели, но талантливи, родопчани по дух или принадлежност, посветили сътвореното на планината и нейните хора. Примерно размислите му за Георги Пашев и „неговото художествено майсторство, съчетано с възрожденския му патриотизъм“; Димитър Златев – „синът на Тракия, свързал житейската и творческата си биография с Родопите“; Васил Венински, „завладяващ с тънкия си психологизъм и интригуваща фабула“. И още няколко имена и произведения на духовни чеда на Родопа.
Общо погледнато, „Отражения от духовните пространства“ – първата част, е своеобразна галерия от автори на словото, изградили и изграждащи гръбнака на съвременната ни художествена литература. От значение е – споделя авторът, това да се знае – без солидна основа не може да има върхове.
Втората част на книгата – „Литературни прозрения“, разширява идейно-естетическия хоризонт на литературата ни днес. В тази част вниманието на автора е привлечено от даровити творци, неизкушени от „лесна слава“, а следващи традициите на големите ни майстори на перото от недалечното минало, осъвременявайки ги в духа на днешния ден и неговия обществен и социален климат.
Проницателното око на автора, качествата му на анализатор и естетическите му критерии, са спомогнали да представи творци и произведения, които в една или друга степен разнообразяват идейно-тематичното и художествено развитие на имена от различни поколения, с различна стилистика и творчески почерк. Между тях се открояват: оригиналният разказвач Иван Желязков, самородният Николай Табаков, поетът и разказвачът Йордан Атанасов, Емил Калъчев – далновидният изследовател на човешката душа, Мира Папо – любимка на автора, чиито разкази завладяват с нравствените си прозрения. И още няколко имена, които внасят собствена интонация в многогласния хор на днешната ни литература.
„Отражения от духовните пространства“ има определено (свое) място и свой принос в обогатяването на днешната литературна критика и реална оценка за сътвореното от творци (далеч от граченето на псевдописателството), съзидатели на родната съвременна художествена литература.
Отражение на реалността
Новата стихосбирка на Светла Дамяновска „Скици от реалността“ показва, че тя притежава собствена територия в поезията и е белег на съчетанието между традициите и съвременното развитие на литературните течения. Стиховете в „Скици от реалността“ са своеобразна равносметка, трезва оценка, видения, откъсване от земното привличане, болезнено приземяване, изповед, гмуркане в реалността. С изострена сетивност поетесата преодолява затворени пространства, за да се издигне над битовизма и рутината.
Напрегнатите вътрешни монолози за грозното и красивото, за тъмното и светлото в живота, са израз на неспокойното подсъзнание. Те обикновено са разгърнати в две посоки – видима и въображаема, действителна и желана, съществуващи съзнателно или подсъзнателно в житието и битието ни, също и тяхната дълбочинна мярка.
Съдържането на стихосбирката е разделено на няколко цикъла – „От натура“, „Минало и настояще“, „Автопортрети“, „Мечтите“, „Поетични кошмари“, „Поезията“. В тях поетесата използва различни художествени средства, едно от които е свободният стих, вътрешното му разнообразие и обемност. Лирическата героиня не е монолитна, тя изразява, чрез многотонални емоционални състояния, онова, което свързва поезията с живота, с очакванията и разочарованията.
В лириката на Светла Дамяновска ще открием наред с нравствено-философски размисли и граждански мотиви, и горещо родолюбие.
…Унило ми е, а би трябвало
да ми е празнично,
септемврийският ден е
официален и национален.
Днес отново ще се веят
свилените трибагреници…
…Само дето в сърцата ни
едва-едва тлее
оня свещен родолюбив огън,
който сме призвани
да запалим на децата си в душите
и умовете.
В редица от стихотворенията поетесата илюстрира както миражните си представи за нещата от живота, така и реални възприятия от действителността. Импровизацията на асоциативните видения произтича от идейния замисъл на творбите. Този род стихове са и изповедни, пролука към потулените емоционални зони на Аз-а. Ето защо се редуват горчиви констатации с проблясъци на сбъднати мечтания. От друга страна изразяват оригиналната конструкция на стиха – кълбо от страсти, размисли, преживявания, усещания, любов, отрезвяване. От нишките на кълбото се оформят примерно стихотворения като „Съзерцание I и II“, „Жестокост I, II, III, IV“, „Шаловете ми I, II, III“. „Шаловете…“ всъщност са израз на характерното за вътрешния портрет на поетесата.
Слава Богу, черен шал
в момента нямам,
но имам и няколко бели.
Те вяло се веят,
завързани на врата ми като знамето
на поражението
Или:
Шаловете ми – шарени,
тънки и ярки са моите
пеперудени пъстри крила.
Вятърът ги развява,
развява, развява,
но аз вече тежко пълзя по земята.
… Пролетта е далече…
но аз прибирам
зимните вълнени шалове.
Поетесата успява да формира тяло на обобщенията. Едно от обобщенията е тялото на любовта.
Любовта е най-старата хазартна игра,
при която безразсъдно залагаш
единственото си сърце.
„Скици от реалността“ е и лична полемика за цената на земното „съдържание“, пресътворена с лирично-носталгичен привкус. В този дух се открояват и стихотворенията: „Скици от стара къща в Смолян“, „Скици от стара къща в Несебър“, „Скици от стара къща в Северозапада“. Има и творби с легендарни мотиви и обичаи от народния епос – „Мълчана цветна вода“, „Еньова булка“, „Снимка с пеперуди“, „Герман“ и още няколко.
Стихосбирката „Скици от реалността“ е по звучене, а и по съдържание, образно метафорична многопластова картина на реалността, която ни заобикаля и тревожи даровитите творци на словото.
***
Проектът „Вариации на критическото мислене“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“