search
top

ВСЕВОЛОД КУЗНЕЦОВ

ВСЕВОЛОД КУЗНЕЦОВ е роден на 5.12.1938 г. в Москва. Завършва Геоложкия факултет и специалното отделение на факултета по Журналистика в МГУ „М. В. Ломоносов”. Близо 25 години участва активно в геоложки експедиции.
От м. декември 1980 г. е на щатна журналистическа работа. От 1980 до 1986 г. е кореспондент на студентския вестник „Дружба” (орган на Университета за дружба между народите), едновременно с това е и преподавател на  бъдещите журналисти. От 1987 до 1996 г. работи в смесеното руско-българско списание „Дружба”. През 1984 г. създава в Подмосковието литературно общество (обединение) „Луговая” (гр. Лобня), а през есента на 2011 г. става ръководител на лобненското Литобединение „ЛАДОГА”.

Наред с другите си книги Всеволод Кузнецов е издал пет стихосбирки под общото заглавие „Български тетрадки” – стихотворения за България и за своите български приятели, като отразява и впечатленията си от страната ни. Превел е и е издал на руски език десетки стихосбирки на български поети. Член е на Съюза на писателите и на Съюза на журналистите на Русия, на творческия клуб „Московский Парнас”, както и на Съюз на европейски писатели и писатели от други континенти (СЕПИ).

 

 

 

 

 

ВСЕВОЛОД КУЗНЕЦОВ

 

 

ОБРАЗЪТ МУ ВДЪХНОВЯВА СВЕТЪЛ

 

                       В памет на Сергей Александрович Есенин –

                                                               шепа пръст от Варна

 

Тази шепа черноземна пръст –

нежна, българска и свята,

с нас дойде в Русия като кръст

от страната братска – с брата.

 

Дадоха ми я с любов за път –

малка шепа пръст, свещена:

„Тихо изсипи я в някой кът –

там на гроба, непременно…”

 

Да. За тях е също гений той –

нашият лирик свръх тънък…

Той духа обсебва като свой,

разтревожен и разпънат…

 

Образът му вдъхновява светъл

всички – млади и големи.

И гласът съдбовен на поета

все в сърцата да звучи – кален е!

 

Ето, шепа черноземна пръст –

нежна, българска и свята…

С нас дойде в Русия като кръст

от страна – свещена, с брата…

 

… Нас животът тук ни е обрекъл

на вихрушки снежни – зима канска…

С образ вдъхновява светъл

цялата страна балканска!

 

 

 

 

 

 

НЕ МЕСЕЦИТЕ, ДНИТЕ АЗ БРОЯ

 

               На нашите скъпи на сърцето български приятели

 

Не месеците, дните аз броя

кога с жена ми пак билет ще вземем –

за святата обител все мълвя,

познавам всичко там от много време…

 

Спокойно и свободно ще вървим,

в земята на приятели ще крачим,

приятелството благородно ще скрепим –

аз неведнъж съм го възпял в стиха си…

 

Как трудно с политика се дружи –

не само с ум, а трябва със сърцето:

с лъжливи думи всеки ще сгреши,

сама при нас днес любовта ни свети.

 

Душите си отваряме сега,

един до друг заставаме – до брата.

И бариерите рушим – беда

за дружбата да няма, че е свята!

 

 

 

 

 

 

И СИ ПРЕДСТАВИХ АЗ

 

На Георги Чичаров

 

Разхожда се тук цяла нощ пак снеговеят

и по прозореца ми хлопа гневно –

поете, отвори, замръзнал съм – ти сгрей ме,

не чакай скоро сън от мен напевно…

 

Заспива огънят – превърнал се е във фенер

и котката се шмугва някъде из къщи,

прилича тя на кюнец стар и чер –

по своите закони на топлото се мръщи.

 

В нощта се случват куп бели –

все скита някой там, опасностите бродят…

И даже мишката сред книгите се скри,

подслон намери в стиховете нови…

 

Пълзи по зимните ботуши паяк-паж –

в движенията му тревога няма…

И си представих аз – защо ли – изведнъж,

че съм пред твоя праг пак и пристигам рано.

 

… В кръг от приятели сме седнали на масата,

пред тебе прясно сготвените ястия димят…

И все ни черпиш с вино ти – от бурето – след кацата,

а пък Людмила пак се суети – за кой ли път…

 

И всичко между нас е ясно – без думи се разбираме,

сърцата ни, отдавна близки, не са свити –

с мандало твоят дом не се залоства и събира ни,

тук всички ние сме доволни, стоплени и сити!

 

С душата главно – не със хладината на ума

във всекидневието всеки божи ден се борим…

И може някъде наистина да има и стена,

не знаем за това днес ние и не спорим…

 

Приятели! Да се опитат да ни разделят не смеят!

Душата на душа опира се безбрежно…

… Разхожда се тук цяла нощ пак снеговеят

и по прозореца ми хлопа гневно…

 

25 декември 2008 г., Луговая

 

 

НЯКЪДЕ ТАМ – КРАЙ МОРЕТО, В ПЛАНИНИТЕ

 

Аз пиша стихове напълно искрени,

разкривам в тях все своята душа.

Като наставник съм готов да се теша

с неволни грехове, измислени…

 

Да пиша на приятели не е тъй сложно –

по дух са същите те като мен,

присъщо им е чувство на тъгата в плен,

за мен самия и за тях – тревожно…

 

Уви, не можем често да се виждаме,

да ги прегърна, здраво техните ръце да стисна,
че до сърцата родни, щом се пак притисна,

и разстоянието, и раздялата осмисляме…

 

И някъде там – край морето, в планините,
редят те като мене стихове с посока:

и от душа – по съвест ме зоват с мечтите си –

по волята на чувствата и с тяхната вълна висока.

 

 

ЧОВЕКЪТ ОТ СОЛИКАМСК

 

На Николай Симеонович Бухаринов

 

Не си стар ти. А духом млад си.

Родината ти е Урал.

В Соликамск – в чудесен град си,

таланта и дъха си ти е дал.

 

За тебе знае и столицата,

и „мечата бърлога” знае…

И словото – ангелската птица –

в сърцето ти все витае.

 

Намираш ти разбиране –

поезията ти: желана…

И Варна в нея днес взира се,

отделя ти и тя внимание…

 

Възниква вече и мнението –

да те четат е интересно:

на руските поети – приятелят Пенев,

превел те е и днес чудесно!

 

 

Превод от руски език Станислав Пенев

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top