Радка ТОПАЛОВА
През вечерта на 12 май 2025 г. Литературният салон на НЧ „Алеко Константинов” – гр. Пловдив, препълнен от почитатели на изящното слово, беше едновременно разбунен кошер и тъжен остров. Тъгата на присъстващите беше изразена с едноминутно мълчание в памет на големия поет и драматург Иван Странджев. Днес той беше изпратен от пловдивчани – писатели, журналисти и общественици, близки и родственици, както и от Съюза на българските писатели в лицето на неговия председател Боян Ангелов, от акад. Благовеста Касабова, от Надя Попова и Иван Есенски – редактори на в-к Словото днес и от Добрин Добрев уредник на Дома-музей „Дора Габе”.
Срещата с поета Боян Ангелов и Благовеста Касабова – доайен на литературната критика в страната ни – се откри от водещия на събитието, писателя и литературен критик Иван Д. Христов.
Двамата автори се представиха взаимно. Михаил Пришвин казва, че най-трудно в изкуството на словото е сам да си станеш съдия. Благовеста Касабова представи поетичния профил на Боян Ангелов чрез трите му нови книги: „3х23 РазстояниЯ”, „Прободени носталгии” и „Мълком”. Като общо в поезията му Благовеста Касабова изтъкна самобитността и собственосъздадените думи и словосъчетания на поета, изследовател на Възраждането и литературен критик Боян Ангелов. „Прободени носталгии” от едноименната книга е поема за смисъла на човешкия живот и знакова за творчеството на поета. В „Мълком” носталгичните настроения се преплитат с усета за тленност, но надеждата е съвсем осезаема. Боян Ангелов, влизайки в диалог и отговоряйки на въпроси от присъстващите, разказа свои спомени от живота си и написването на някои от книгите. Прочете и няколко свои стихотворения с посвещения на Александър Геров, Ламар, Георги Джагаров…
Акад. Благовеста Касабова беше представена с мемоарната си книга „По следите на времето” – безкомпромисна дисекция на българската литература, но дисекция деликатна, фина и обективна.
Някъде бях чела, че в пустинята има само едно престъпление, което е по-жестоко от убийството и по-тежко от кражбата – да знаеш къде има вода и да не кажеш на жадния за нея. Това прозрение беше разкрито и от двамата автори чрез творбите си, защото е залегнало в тяхното верую.
Тази вечер, докосвайки се до акордите на стихове, библейски истини и житейски огньове, се докоснахме и до следите на времето, които са едноврменно уроци и рани.