Владимир Владимирович Калоянов е роден на 22 септември 1954 г. в с. Лозоватка, Приморски район, Запорожка област, Украйна. Завършил е Литературния институт „Максим Горки“ в Москва през 1981 г. и докторантура в Института по история при БАН, София, 1997. Автор на: „Капки от корена“, стихове (Кишинев, 1991), „Звънлив капчук“, стихотворения и гатанки за деца (София, 1994), „Българска литература“ в съавторство с проф. Симеон Янев (София, 1994), „Чудното сърце“, разкази и приказки за деца (София, 2010), монографично изследване „Българите в Таврия (1860–1939)“ (София, 2005), „Цената на българщината в Таврия (1917–1945)“ (София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022), „Попътни песни“, стихове, второ изд. (София, 2025) и др. Стиховете му са включени в различни поетични антологии и са публикувани на български, руски, украински, чувашки, унгарски, румънски и др. Автор е на множество научни статии и трудове, посветени на образователното дело на българите в Таврия. Носител е на високи държавни и литературни награди.
* * *
Една далечна конница – луд вятър,
е мойта песен предопределила,
препуска под небето – хански шатър –
и дава ѝ самият Тангра сила.
Щом трябва, във водите сини плуват
конете като риби сред прибоя,
но обетована земя жадуват,
там да намерят пристана си в зноя.
Сред шумна пяна мятат потни гриви
и с вятъра – немирника – се мият.
Достигнали до пристана, щастливи,
насред полето необятно цвилят.
ПАМЕТ
Но… стига ми тая награда –
да каженявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…
Христо Ботев
Сърцето му, от кремък сътворено –
огниво във бунтарските гърди.
От зов за свобода възпламенено,
навеки словото му ще пламти.
Стои сега безмълвен под небето
и страж е на свещения Балкан.
Тук верен на народа е, където
е паднал, от народа неразбран.
В живота си не знаел светла радост,
със стиснат заканително пестник,
застинал той в гранит – самата младост,
изваяна като нестихващ вик.
БЕЗСМЪРТИЕ
Едно момиче със очи красиви
прострелян гълъб под сърцето скри.
А той не диша, под крилата сиви
Като под пепел огън-кръв искри.
О, колко обич бяла е раздавал
като посланик, идващ с дъх крилат.
Стоял е уморено на дланта ми,
дарявал е със нежност моя свят.
Самотна, неговата гълъбица
във небесата дълго ще кръжи…
Момичето в ръцете си държи
простреляния дъх на тая птица.
* * *
Литват в синъо море устремени коне,
непознали камшика и плуга.
Чувам, плачат вълните в безкрайно поле,
а над тях – синевата на юга.
И езда без почивка, и езда без умора,
галопират копита в простора, в простора.
О, какъв разточителен бяг,
но конете ще стигнат ли бряг?
* * *
Колко слънца, а жълтите им пламъци
осейват слънчогледовите ниви.
Как много светове от златни пити живи
са скрили свободата в кръгли замъци.
Пчелата радостта в труда си утолява.
По залез слънце от небето хладно
във медена килия спира жадно.
Тя в свойто царство кратко управлява.
* * *
Гасне залезът тихо и чезне
в затаилата дъх тишина.
Пребледняла над сините бездни
в тишината изплува луна.
Пак прибулена в було венчално,
сякаш чака незнаен жених.
Нешо светло и нещо печално
ми довява пак вятърът тих.
САМОТЕН КЪТ
Самотна ще мълчи душата,
щом радост не намира
и никому не е позната,
поете, твойта лира.
Когато чуят твоя глас,
дори и да си беден,
с омайни звуци в тоя час
ти будиш миг последен.
И напоиш ли с думи в път
душата зажадняла.
Тя става твоя топъл кът
за срещи и раздяла.
ИЗПОВЕД
Старинните врати деня затварят
и чувства се как нощните тъми
със вятъра самотен разговарят,
останали и те съвсем сами.
А вятърът във стаите си шета
и като мен се скита вечно сам.
Щом презглава се втурне към полето,
отново с него ще се срещнем там.
Той доверчиво ласкав ме прегръща,
ектении запява като в храм.
Невинен от небето той възвръща
на хората спасителния плам.
Сред птиците, горите, зверовете,
тук, само тук приют намирам аз –
далеч от злобата на враговете
с приятели стоя до късен час.
Със песента си зърно ще посея
във угарта, която съм орал,
сърцето във стиха ми ще живее,
ще жъна туй, което съм посял.
Стихът е звън пулсиращ от звездите,
Небето плът е от вселенска дълбина
и винаги открива светлините,
за да дари света със светлина.