– Вече е неоспорим факт, че след всепризнатия класик на съвременната българска литература акад. Антон Дончев /светла му памет!/, майстор номер едно на романа си ти. Знаеш ли защо днешният читател търси и купува твоите книги, с какво те са интересни на българите и получават високи оценки в Европа и по света?
-Надявам се, че моите романи предизвикват трайния интерес на българските читатели, защото в тях аз се опитвам да пресъздам неподправения, сложно противоречив български живот, да разкажа истината за нелеката ни, понякога мъчителна национална съдба. Преди десети ноември 1989 година моите книги бяха повече от критични към случващото се тогава у нас, например в трилогията си „Битието“, „Изходът“, „Законът“ аз поставих проблема за властта, за насилието като най-несигурната, непродуктивна и глупава форма на власт. След демократичните промени в своите романи аз продължих да изразявам остро критичното си отношение към несвършващия, безкраен преход, белязан с огромната кражба на народна собственост, с разяждащата националното ни битие корупция и с обезсилването на съдебната система, която е имунната система на всяка държавност. Така в тези тридесет години ние загубихме близо три милиона напуснали страната българи, сред тях и младите, и най-образованите, и обезкръвихме българския народ. Това е най-непростимото престъпление на безхаберната ни, подкупна, свързана с олигархията и нетърпимо корумпирана политическа класа. Лаская се още от мисълта, че освен всичко това, моите романи са интересни и са написани на висок, на запомнящ се и красив български език.
– Истинският бум на възходящото ти развитие започна през 1978 година с нашумелия твой роман „Битието“ и продължи с нови над 10 романа, спечелили слава не само за теб, а и за националната ни литература. В Германия те нарекоха българският Балзак. Ще ни повериш ли ключа за тайната или тайните на успехите им?
– През 2006 година моят роман „Разруха“ бе преведен в Германия. Той бе отпечатан в престижното издателство „Кippenheuer&Witsch“ и по мнението на „Deutsche Welle“ е несъмнено най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във в. Франкфуртер алгемайне цайтунг той бе наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа“. „Ние очаквахме романът на промяната да се появи в Полша, в Чехия, в Унгария или в Германия, но той дойде от България“. За тази книга излязоха над четиридесет отзиви и рецензии в най-значимата немскоезична преса. Романът „Разруха“ бе преиздаден в меки корици в поредицата за европейска класика „KiWi“. В продължение на няколко години австрийското издателство „Deutiсke“ издаде моята епична трилогия „Битието“, „Изходът“, „Законът“, семейната ми сага от 2400 страници която обхваща повече от сто години от националната история на България. Немскоезичната литературна критика възприе романовата трилогия като откритие в европейския епос и сравни автора, пиша го с неудобство, с Томас Ман и Достоевски. След този впечатляващ успех най-голямото германско издателство Де Те Фау /DTV/ закупи правата и преиздаде трилогията в меки корици. Вярвам, че причините за този успех се крият в художествените качества на моите книги.
– Ти остана верен на традициите на ДядоВазовия съюз на българските писатели и не го напусна, помамен от пищните хранилки на Сорос, „Отворено общество“, „Америка за България“ и продажни родни структури чрез своите лакоми хрантутници, които проповядват голямата лъжа за съществуването на „двете литератури“: истинската, тоест тяхната и тази на така наречените от тях „синодални старци“ на СБП. Как би тълкувал тази лъжа и коя е всъщност истината?
-Както вече споменах, дори в най-демократичното общество, истинският писател трябва да запази своята творческа, своята духовна независимост и да остане критичен към действителността, в която живее. Следователно да запази своята човешка и морална свобода. Всеки опит да бъде подчинен чрез ласкателства или чрез материално облагодетелствуване може да се окаже фаталeн за него. Съюзът на българските писатели е основан в далечната 1913 година, негов първи почетен председател е бил патриархът на българската литература, великият Иван Вазов. В своето многолетно съществуване СБП се осъществява не само като една от най-старите, но и като една от най-престижните културни институции в страната. И това, че тя продължава да съществува и до днес се дължи не само на традицията, но и на непрестанните усилия на нейните ръководства.
– В дните преди редовното общо Отчетно-изборно събрание на писателския съюз отровните стрели пак са в отдавна избраната посока – ръководството на СБП и неговия председател Боян Ангелов. Имат ли основания за измислени обидни обвинения от същите соросоидни „идеолози“, чиято единствена цел е нов опит за заграбването и присвояването на Съюза на българските писатели? Впрочем решил ли си вече чия кандидатура за негов председател ще подкрепиш на събранието?
– В последните години, независимо че времената не са особено духовни, че са направо сложни и трудни, Съюзът на българските писатели се стабилизира. Той не получава субсидии отникъде, нито от държавата, нито от някакви фондации, нито от щедри спонсори, не разчита дори на минимална финансова подкрепа. Цяло чудо е, че в тази нерадостна ситуация той продължава да съществува, да издържа своя вестник „Словото днес“ и издателство “Български писател”, да поддържа своите творчески и почивни бази, да извършва забележима обществена дейност. Всичко това се дължи на неговото ръководство и най-вече на неговия председател Боян Ангелов. До колкото зная няма никакви юридически пречки той да се кандидатира отново за председател на Съюза. А да го сменяме в тези наистина неясни и антидуховни времена ми се вижда някак нелепо, глупаво, а може да се окаже и опасно. Разбира се на Отчетно-изборното събрание ще подкрепя неговата доказана кандидатура!
С писателя акад. Владимир Зарев разговаря поетът Петър Андасаров