Виктор Мелник

 

Из „Ескизи върху вода“, 2013, изд. „Славянска академия“

 

 

***

Щом и последните амбиции

изтлеят в гаснещия огън,

Щом на последната обвързаност

за подпис чекът ти остава,

Ще ти хартисат две богатства най-накрая –

на този свят те значат много –

Това е рестото от твоето участие:

монетки две – от две очи кафяви.

 

 

 

***

Докосваш словото – тъй както глина

И ваеш светове и времена.

Като че проявяваш снимки –

И всяка крие твойте имена.

 

Автопортретът ти – в иконата е вложен.

Светът целува твоето чело.

Кръжи земята в дланите ти, боже,

Като грънчарско колело.

 

 

 

***

Ние имаме доказателства и аргументи

Които ще браним с гърди, обаче

Слепите котета ще изберат президента –

За себе си и за нас – зрящите!

 

 

 

 

***

Факт проклет за света откриваме –

Грешно-праведен, изтъкан от митове:

Лесно се учим, как да убиваме.

Много трудно – да пишем стихове.

 

 

***

Вдигни неспокойни очи

Към небесата – там няма никой.

И виж, как една реактивна диря личи –

На бога – рентгеновата снимка.

 

 

***

В алея, по-тъмна от клоните липови,
Контражурно, на свещ приличаща,
Една блондинка гори ослепително
И пламъкът по раменете се стича.

 

 

***

Господи, как вали!

Сякаш бродират градинка

Елхите с остри игли

В кръстатия бод от снежинки!

 

 

***

Сам. Без теб и без приятел.

И пресяват се в сънят –

Сива като сняг – тъгата,

Сив като тъга – снегът.

 

 

 

 

***

В душата – зима е. Мете околовръст.

На стълбището вятър кашля от простуда.

А празните тополи в задпределни амплитуди

Докосват с върхове самата пръст.

 

 

 

Роден край

 

Познаваме ли се – не помнят вече

Ни язовирът, ни лесът, ни пътят.

В един друг въздух птиците далечни

От някой чужд подплашени, ще пърхат.

 

На остарялото игрище кротко,

Наглеждани от гълъби лениви,

Момчета непознати ритат топка –

Срещу тима на бурени трънливи.

 

 

Превод от украински: Бойка Драгомирецкая