Виктор Мелник
Из „Ескизи върху вода“, 2013, изд. „Славянска академия“
***
Щом и последните амбиции
изтлеят в гаснещия огън,
Щом на последната обвързаност
за подпис чекът ти остава,
Ще ти хартисат две богатства най-накрая –
на този свят те значат много –
Това е рестото от твоето участие:
монетки две – от две очи кафяви.
***
Докосваш словото – тъй както глина
И ваеш светове и времена.
Като че проявяваш снимки –
И всяка крие твойте имена.
Автопортретът ти – в иконата е вложен.
Светът целува твоето чело.
Кръжи земята в дланите ти, боже,
Като грънчарско колело.
***
Ние имаме доказателства и аргументи
Които ще браним с гърди, обаче
Слепите котета ще изберат президента –
За себе си и за нас – зрящите!
***
Факт проклет за света откриваме –
Грешно-праведен, изтъкан от митове:
Лесно се учим, как да убиваме.
Много трудно – да пишем стихове.
***
Вдигни неспокойни очи
Към небесата – там няма никой.
И виж, как една реактивна диря личи –
На бога – рентгеновата снимка.
***
В алея, по-тъмна от клоните липови,
Контражурно, на свещ приличаща,
Една блондинка гори ослепително
И пламъкът по раменете се стича.
***
Господи, как вали!
Сякаш бродират градинка
Елхите с остри игли
В кръстатия бод от снежинки!
***
Сам. Без теб и без приятел.
И пресяват се в сънят –
Сива като сняг – тъгата,
Сив като тъга – снегът.
***
В душата – зима е. Мете околовръст.
На стълбището вятър кашля от простуда.
А празните тополи в задпределни амплитуди
Докосват с върхове самата пръст.
Роден край
Познаваме ли се – не помнят вече
Ни язовирът, ни лесът, ни пътят.
В един друг въздух птиците далечни
От някой чужд подплашени, ще пърхат.
На остарялото игрище кротко,
Наглеждани от гълъби лениви,
Момчета непознати ритат топка –
Срещу тима на бурени трънливи.
Превод от украински: Бойка Драгомирецкая