***
Не искам да изгубя себе си.
До тук изгубих твърде много.
Пререждам пъзели, решавам ребуси.
Живея, както мога, слава Богу.
Но вече никакви полулюбови!
Неща „полу“ не съществуват.
Когато ги слепиш отново,
те вече пет пари не струват.
Косата ми със длан погалваш,
но аз не съм полущастлива.
Горчи подхвърленият залък
и бъдещето си отива.
***
Щипка забрава,
грам безразличие.
Човек се познава
по това как обича.
ЧЕРНО НА БЯЛО
Обожавам черно и бяло
този великолепен контраст.
На живота ни – огледало
от добро, зло и страст.
Всичко е черно на бяло
или бяло на черен фон.
Черни мисли, бяло начало –
черно-бял маратон.
КАРДИОГРАМА
Докосвам небето.
Не ме приземявай!
Там съм, където
сърцето остава.
БЯГАНЕ С ПРЕПЯТСТВИЯ
Търся те. Искам. Желая.
Ще изгориш душата ми – зная.
На пепел да стана – ще те обичам.
Затова не вървя към теб. Тичам.
НА ТЕЧЕНИЕ
Когато се тръшва вратата –
открехва се някой прозорец.
Неписан закон на Съдбата?
Почукай – и ще ти отворя.
***
Небето си сменя цвета –
от нежно синьо до охра.
Залезът намята нощта
с ефирната звездна рокля.
Созополско и споделено е
времето за обичане.
С морето, за сън укротени,
заедно мечтите си сри-ча-ме.
***
Когато остарея –
ще поумнея.
Още не съм поумняла –
значи не съм остаряла.
***
Най-накрая проумя
жест за жест се прави.
Добротата някога е грях –
времена и нрави.
Добротата е наивитет –
непоискана ненужност.
Всичко е късмет.
Близостта е лудост.
Слава Богу, изтърпях
всякаква възможна щуротия.
И обръщам тъжното във смях.
И го трия. Трия!
ДА, АМА НЕ…
По въздуха усетих, че те има…
Маргарита Петкова
По въздуха усетих, че те има.
И ти усети ме, нали?
Една взаимност обозрима –
не иска да си тръгне, а стои.
И дяволито сякаш ми намига,
докато уж намръщено мълчи.
Завесата на спомена се вдига –
попиваме го със очи.
По въздуха усетих, че ме мислиш
и често сещаш се за мен.
Насън съм тихият ти пристан,
наяве – старият рефрен.
Не го запявай пак отново!
Каквото е било – било…
За всичко друго съм готова,
но не за среща със Годо.