Един коментар към публикацията “Вестник „Словото днес“, бр. 6, 2020”
COVID – 19
АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
В този момент на важно изпитание,
нека спрем черногледото отрицание,
нека бъдем силни, единни, добри,
да забравим всички минали вражди,
доброто в нас да ни сплоти и обедини,
заедно да се преборим с трудните дни.
Нека бъдем човечни и да си помагаме,
взаимно кураж един на друг да даваме,
да не се замерваме с негативни вини,
черногледството носи единствено вреди.
Нека бъдем едно цяло,силни като юмрук,
нека спрем да се отричаме един друг,
крайно време е вече всички да осъзнаем,
че ако от болестта да се спасим желаем,
ние трябва всички дружно да се обединим,
само сплотени заедно можем да победим.
ВЪЛШЕБНА СИЛА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Животът взема или дава,
редува радост след тъга,
кърви душата ни корава,
но оцелява тя до пролетта.
Каква ли сила в нас се крие,
не знам, но благославям я сега,
щом злото може да надвие
и ни извежда до брега.
Това е силата незрима,
която ни прошепва с властен глас:
„Стани и продължи нататък
и в най-черния, злокобен час!”
Дори когато утрото се бави
и страшно много тъмното горчи,
присвивайки юмруците корави,
ние вярваме, че тя ще ни спаси.
Това е силата вълшебна,
заложена в нашите души,
от всичко наше най-потребна,
призвана да ни продължи.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ- АВТОР:КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Ако намръщен лед скове,
в полет твоите криле,
топлина на другите дари,
и ледът ще се стопи.
Ако любовта ти измени,
в две други искрени очи,
изгрев от залеза сътвори,
и в теб пролет ще разцъфти.
Ако хлябът ти горчи
и тъга обсеби твоите дни,
с гладния го сподели,
и отново щастлив ще си ти.
Ако катранен облак осмърти,
в теб слънцето и мрак закръжи,
с добро на злото отвърни,
и ново слънце пак ще се роди.
Ако безкрил и ням е твоят ден
и от бяло сбъдване лишен,
доброта на другите раздай
и той ще стане сбъднат рай.
ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Недосънували мечтата си за морето,
проиграли успеха лесен на лотария,
дори и със рани от упор в лицето,
непобедими са поетите на България.
Пътеките им земни са стръмни и кървят,
но загърбили лесното в лъскава поза,
в юмрук присвили дланите си те вървят,
ликува вярата им в безгранична доза.
Издигнали нетленното за свой кумир,
безумно влюбени в небесния простор,
раздават щедро те красивото безспир
и ненавиждат силно пошлия коптор.
В погледа им ведър обичта гори,
обречени на бъдното да са предвестници,
от векове наред все някой ги кори,
че си играят с огъня,че са несретници.
А всъщност те са въглен вечно жив,
призван да тлее ярко, неизменно,
в огнището на огън древен и красив,
България наречен,име свято и нетленно.
Съюз на Българските Писатели
COVID – 19
АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
В този момент на важно изпитание,
нека спрем черногледото отрицание,
нека бъдем силни, единни, добри,
да забравим всички минали вражди,
доброто в нас да ни сплоти и обедини,
заедно да се преборим с трудните дни.
Нека бъдем човечни и да си помагаме,
взаимно кураж един на друг да даваме,
да не се замерваме с негативни вини,
черногледството носи единствено вреди.
Нека бъдем едно цяло,силни като юмрук,
нека спрем да се отричаме един друг,
крайно време е вече всички да осъзнаем,
че ако от болестта да се спасим желаем,
ние трябва всички дружно да се обединим,
само сплотени заедно можем да победим.
ВЪЛШЕБНА СИЛА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Животът взема или дава,
редува радост след тъга,
кърви душата ни корава,
но оцелява тя до пролетта.
Каква ли сила в нас се крие,
не знам, но благославям я сега,
щом злото може да надвие
и ни извежда до брега.
Това е силата незрима,
която ни прошепва с властен глас:
„Стани и продължи нататък
и в най-черния, злокобен час!”
Дори когато утрото се бави
и страшно много тъмното горчи,
присвивайки юмруците корави,
ние вярваме, че тя ще ни спаси.
Това е силата вълшебна,
заложена в нашите души,
от всичко наше най-потребна,
призвана да ни продължи.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ- АВТОР:КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Ако намръщен лед скове,
в полет твоите криле,
топлина на другите дари,
и ледът ще се стопи.
Ако любовта ти измени,
в две други искрени очи,
изгрев от залеза сътвори,
и в теб пролет ще разцъфти.
Ако хлябът ти горчи
и тъга обсеби твоите дни,
с гладния го сподели,
и отново щастлив ще си ти.
Ако катранен облак осмърти,
в теб слънцето и мрак закръжи,
с добро на злото отвърни,
и ново слънце пак ще се роди.
Ако безкрил и ням е твоят ден
и от бяло сбъдване лишен,
доброта на другите раздай
и той ще стане сбъднат рай.
ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
Недосънували мечтата си за морето,
проиграли успеха лесен на лотария,
дори и със рани от упор в лицето,
непобедими са поетите на България.
Пътеките им земни са стръмни и кървят,
но загърбили лесното в лъскава поза,
в юмрук присвили дланите си те вървят,
ликува вярата им в безгранична доза.
Издигнали нетленното за свой кумир,
безумно влюбени в небесния простор,
раздават щедро те красивото безспир
и ненавиждат силно пошлия коптор.
В погледа им ведър обичта гори,
обречени на бъдното да са предвестници,
от векове наред все някой ги кори,
че си играят с огъня,че са несретници.
А всъщност те са въглен вечно жив,
призван да тлее ярко, неизменно,
в огнището на огън древен и красив,
България наречен,име свято и нетленно.