2 коментари към публикацията “Вестник „Словото днес“, бр. 21, 2017”
ПРОФЕСОР НИКОЛА ГЕОРГИЕВ НА 80!
Рядко у нас всички питомци на един преподавател се усмихват с любов, чувайки или произнасяйки името му. Ала какво ли не става в литературата, че и в литературознанието, та ето и в българското стават чудеса!
Няма негов някогашен студент, колега, докторант, който да не говори с пиетет за Професора по теория на литературата. Години наред това беше Школата, Нивото, Началото! За седемдесетгодишнината му проф. Мария Герджикова в едно блестящо есе (че какво друго да е есето!) възкликна: „Нарекоха го Богът!”.
Той би се поусмихнал зад очилата и би казал с тембристия си баритон: „Чак Господ не съм”…
Да, той не страда от главозамайване. Не страда от мания за величие. Преподавал е литературознание из университети в Прага, Лондон, Москва, нейде зад Океана… И се върна в Софийския университет. И издаде книгите си за народната песен; за лирическата творба и подходите за нейния анализ (извадка от 700 страници докторска дисертация!). Сетне реши да експериментира – анализира един и същи текст „Хаджи Димитър” с пауза от две десетилетия и направи открития, които ползваме и до днес днешен…
После се хвана да пише есета „Нова книга за българския народ”…
След това решиха да го честват като „Анархист-законодател”.
70годишнината му беше отбелязана и от списание „Български език и литература”, и имаше цяла научна конференция „Не съм от тях. Канонът на различието”. И в тези десетина година литературоведът Никола Георгиев написа и издаде други две знакови книги „Тревожно литературознание” и „Учител по литература ли. Не съм от тях”…
Започна да дава малко повече интервюта.
Но е същият – остър ум, изискан стил, изящен в речта си.
Автоироник.
Мъдрец.
Ерудит.
Интелектуалец.
Истинско явление в родната литературна наука през последните 4-5 десетилетия насам. Успял, при липсата на национална школа, сам да създаде такава. При цялата нетрайност на школата като времетраене – 10-15 години, да просъществува доста повечко.
И същевременно уважение към опонентите – Тончо Жечев.
И същевременно поклон към учителите – Мирослав Янакиев, Михаил Арнаудов. И неотменно от това дружба с колегите – Симеон Янев, Радосвет Коларов, Александър Шурбанов, Цветан Тодоров.
Поклон към езиковедите Живко Бояджиев, Моско Москов.
Спорове с Георги Гачев, Михаил Бахтин…
Енциклопедист.
Културолог.
Фолклорист.
Историк.
ФИЛОЛОГ.
И именно като жрец на тая древна наука призовава: „Колеги, обединявайте филологиите! Побратимявайте езикознанието и литературознанието! Не ги делете грубо”. И продължаващ вече в лекционен курс: как разглеждаме литературното произведение без неговия език? без синтаксиса и прагматиката???? Та те са органично свързани.
И чудото става – ти си обладан, осенен, вдъхновен.
Ти вече си осмислил колко голямо нещо е литературното произведение.
Колко свободно и необятно е то в своите интерпретации и смисли.
И ти ставаш Свободен човек.
И ти се превръщаш с Мислещ човек.
Израстваш.
Благодарение на Никола Георгиев.
Който с бащинска радост и подкрепа окуражава. Кара те да се съмняваш и да работиш постоянно. Без да е патриотар е патриот. Без да е нахален приковава вниманието.
Харизматичен.
Етичен.
Свободен.
Такъв е проф. Никола Георгиев. Така учи поколения филолози. Хубаво е, че още е сред нас! Нека е по-задълго! Поклон, Професоре! Честит празник! А то е не само негов личен, а и на българската литературна наука.
ПРОФ. СИМЕОН ЯНЕВ НА 75!
В края на м. ноември 75 години ще окръгли големият писател, теоретик, литературен историк, есеист, народопсихолог проф. Симеон Янев.
Съвсем наскоро му беше присъдена Вазовата наградата за литература. Съвсем заслужено. Защото по почина на Патриарха на родното слово белокосият стожер на духа миналата година издаде книга от около 400 страници, посветена на 1876 г. и Априлското въстание, неговите апостоли: Бенковски, Волов, З. Стоянов.
Едни психографии, писани преди две десетилетия и побрани в томчето „Български характери”, представени от международно известния славист д-р Галин Тиханов, но излезли в една Преходна епоха, когато не им се обърна сериозно внимание. Към своите есета, посветени на паметта и делото на тези велики българи, проф. Янев е добавил един друг полемичен текст – „Петкото – един нравствен феномен” – тъжен, емоционален разказ за предателствата и предателите. Цялата книга е оградена от две новонаписани части – Встъпление и Заключение, проблематизиращи темата за свободата и робството. Обяснени от филолог на разбираем език, просвещаващи невежите – функцията на тая наука.
Пак през 2016 г. Професорът зарадва своите по-читатели и с критическа книга, посветена на класически автори и някои постмодерни проблеми в родноот литературознание.
Преди 4 години пък завърши един епос, какъвто нащата литературна история не познава – създаде тетралогията „Биография на писатели, генерали и трети лица” (2 тома) и „Биография на отрепки” (2 тома). Книга, писана в протежение на три десетилетия. Случила се в сложен исторически контекст, отразила го в самото си писане, в стилистиката, езика, думите – историко-политическите промени в нашата татковина от 1989 г насам. Един роман, мислен първоначално за Йовков, сетне разраснал се до жанра на мита за Фауст, превърнал се в хроника на Прехода, отразил белезите на разрухата икономическа и духовна. Една самотна книга. Една неразбрана книга. Ала някога това ще е класически текст на четвъртвековното, на което ние сега сме свидетели. Един роман със свой особен и уникален глас – преплитащ се както с класическите интонации на Гео Милев, примерно, но и имитиращ модулациите на Кундера да речем, заиграващ се с идеите на Кант, Фройд и Лакан, и оставащ симеон-яневски – мъдър, сериозен, лиричен драматичен, ироничен. Един роман и за любовта – във всичките й форми и измерения – към жена, към приятели, към деца и семейство, към родина, към работа и наука…
Преди 15 години проф. С. Янев успя да наложи една магистърска програма в Алма-Матер, която години наред разработваше като свой семинар – Творческо писане. Една истинска работилница за таланти. Където се канеха големи наши майстрои на словото – Иван Динков, Генчо Стоев, Йордан Радичков, Валери Петров, Алек Попов, Стефан Цанев, Недялко Йорданов…
Същевременно опитният литературен историк и теоретик разработваше един свой проект – Атлас на българската литература където се опита да направи „жива история” на 250годишната история на родната литература от Възраждането насам. Ала при работата над последния том, обхващаш периода от 1989 г. до 2012 г. екипът на проф. С. Янев срещна съпротивата, всъщност незаинтересоваността на институциите като МОН, Културното министерство, БАН, СУ… А именно този период от нашата литература е най-нов, най-интересен за нас като съвременници, то всичко става пред очите ни… има литература и литературна наука през тези изтекли 25 лета, но не е проучена, не е изследвана щателно. Идеята на проф. С. Янев беше именно да положи началото на това начинание. Дано сега в навечерието на този хубав юбилей институциите се размърдат и заинтересоват от делото на големия литературен деятел С. Янев. Още повече, че се протръби из медии, че щяло видите ли да се обърне специално внимание на филологическата наука. Вто повод да се докаже твърдението. Честит юбилей, Майстор Янев! И нека Господ даде сили и време да завършиш още много книги! Амин!
Съюз на Българските Писатели
ПРОФЕСОР НИКОЛА ГЕОРГИЕВ НА 80!
Рядко у нас всички питомци на един преподавател се усмихват с любов, чувайки или произнасяйки името му. Ала какво ли не става в литературата, че и в литературознанието, та ето и в българското стават чудеса!
Няма негов някогашен студент, колега, докторант, който да не говори с пиетет за Професора по теория на литературата. Години наред това беше Школата, Нивото, Началото! За седемдесетгодишнината му проф. Мария Герджикова в едно блестящо есе (че какво друго да е есето!) възкликна: „Нарекоха го Богът!”.
Той би се поусмихнал зад очилата и би казал с тембристия си баритон: „Чак Господ не съм”…
Да, той не страда от главозамайване. Не страда от мания за величие. Преподавал е литературознание из университети в Прага, Лондон, Москва, нейде зад Океана… И се върна в Софийския университет. И издаде книгите си за народната песен; за лирическата творба и подходите за нейния анализ (извадка от 700 страници докторска дисертация!). Сетне реши да експериментира – анализира един и същи текст „Хаджи Димитър” с пауза от две десетилетия и направи открития, които ползваме и до днес днешен…
После се хвана да пише есета „Нова книга за българския народ”…
След това решиха да го честват като „Анархист-законодател”.
70годишнината му беше отбелязана и от списание „Български език и литература”, и имаше цяла научна конференция „Не съм от тях. Канонът на различието”. И в тези десетина година литературоведът Никола Георгиев написа и издаде други две знакови книги „Тревожно литературознание” и „Учител по литература ли. Не съм от тях”…
Започна да дава малко повече интервюта.
Но е същият – остър ум, изискан стил, изящен в речта си.
Автоироник.
Мъдрец.
Ерудит.
Интелектуалец.
Истинско явление в родната литературна наука през последните 4-5 десетилетия насам. Успял, при липсата на национална школа, сам да създаде такава. При цялата нетрайност на школата като времетраене – 10-15 години, да просъществува доста повечко.
И същевременно уважение към опонентите – Тончо Жечев.
И същевременно поклон към учителите – Мирослав Янакиев, Михаил Арнаудов. И неотменно от това дружба с колегите – Симеон Янев, Радосвет Коларов, Александър Шурбанов, Цветан Тодоров.
Поклон към езиковедите Живко Бояджиев, Моско Москов.
Спорове с Георги Гачев, Михаил Бахтин…
Енциклопедист.
Културолог.
Фолклорист.
Историк.
ФИЛОЛОГ.
И именно като жрец на тая древна наука призовава: „Колеги, обединявайте филологиите! Побратимявайте езикознанието и литературознанието! Не ги делете грубо”. И продължаващ вече в лекционен курс: как разглеждаме литературното произведение без неговия език? без синтаксиса и прагматиката???? Та те са органично свързани.
И чудото става – ти си обладан, осенен, вдъхновен.
Ти вече си осмислил колко голямо нещо е литературното произведение.
Колко свободно и необятно е то в своите интерпретации и смисли.
И ти ставаш Свободен човек.
И ти се превръщаш с Мислещ човек.
Израстваш.
Благодарение на Никола Георгиев.
Който с бащинска радост и подкрепа окуражава. Кара те да се съмняваш и да работиш постоянно. Без да е патриотар е патриот. Без да е нахален приковава вниманието.
Харизматичен.
Етичен.
Свободен.
Такъв е проф. Никола Георгиев. Така учи поколения филолози. Хубаво е, че още е сред нас! Нека е по-задълго! Поклон, Професоре! Честит празник! А то е не само негов личен, а и на българската литературна наука.
ПРОФ. СИМЕОН ЯНЕВ НА 75!
В края на м. ноември 75 години ще окръгли големият писател, теоретик, литературен историк, есеист, народопсихолог проф. Симеон Янев.
Съвсем наскоро му беше присъдена Вазовата наградата за литература. Съвсем заслужено. Защото по почина на Патриарха на родното слово белокосият стожер на духа миналата година издаде книга от около 400 страници, посветена на 1876 г. и Априлското въстание, неговите апостоли: Бенковски, Волов, З. Стоянов.
Едни психографии, писани преди две десетилетия и побрани в томчето „Български характери”, представени от международно известния славист д-р Галин Тиханов, но излезли в една Преходна епоха, когато не им се обърна сериозно внимание. Към своите есета, посветени на паметта и делото на тези велики българи, проф. Янев е добавил един друг полемичен текст – „Петкото – един нравствен феномен” – тъжен, емоционален разказ за предателствата и предателите. Цялата книга е оградена от две новонаписани части – Встъпление и Заключение, проблематизиращи темата за свободата и робството. Обяснени от филолог на разбираем език, просвещаващи невежите – функцията на тая наука.
Пак през 2016 г. Професорът зарадва своите по-читатели и с критическа книга, посветена на класически автори и някои постмодерни проблеми в родноот литературознание.
Преди 4 години пък завърши един епос, какъвто нащата литературна история не познава – създаде тетралогията „Биография на писатели, генерали и трети лица” (2 тома) и „Биография на отрепки” (2 тома). Книга, писана в протежение на три десетилетия. Случила се в сложен исторически контекст, отразила го в самото си писане, в стилистиката, езика, думите – историко-политическите промени в нашата татковина от 1989 г насам. Един роман, мислен първоначално за Йовков, сетне разраснал се до жанра на мита за Фауст, превърнал се в хроника на Прехода, отразил белезите на разрухата икономическа и духовна. Една самотна книга. Една неразбрана книга. Ала някога това ще е класически текст на четвъртвековното, на което ние сега сме свидетели. Един роман със свой особен и уникален глас – преплитащ се както с класическите интонации на Гео Милев, примерно, но и имитиращ модулациите на Кундера да речем, заиграващ се с идеите на Кант, Фройд и Лакан, и оставащ симеон-яневски – мъдър, сериозен, лиричен драматичен, ироничен. Един роман и за любовта – във всичките й форми и измерения – към жена, към приятели, към деца и семейство, към родина, към работа и наука…
Преди 15 години проф. С. Янев успя да наложи една магистърска програма в Алма-Матер, която години наред разработваше като свой семинар – Творческо писане. Една истинска работилница за таланти. Където се канеха големи наши майстрои на словото – Иван Динков, Генчо Стоев, Йордан Радичков, Валери Петров, Алек Попов, Стефан Цанев, Недялко Йорданов…
Същевременно опитният литературен историк и теоретик разработваше един свой проект – Атлас на българската литература където се опита да направи „жива история” на 250годишната история на родната литература от Възраждането насам. Ала при работата над последния том, обхващаш периода от 1989 г. до 2012 г. екипът на проф. С. Янев срещна съпротивата, всъщност незаинтересоваността на институциите като МОН, Културното министерство, БАН, СУ… А именно този период от нашата литература е най-нов, най-интересен за нас като съвременници, то всичко става пред очите ни… има литература и литературна наука през тези изтекли 25 лета, но не е проучена, не е изследвана щателно. Идеята на проф. С. Янев беше именно да положи началото на това начинание. Дано сега в навечерието на този хубав юбилей институциите се размърдат и заинтересоват от делото на големия литературен деятел С. Янев. Още повече, че се протръби из медии, че щяло видите ли да се обърне специално внимание на филологическата наука. Вто повод да се докаже твърдението. Честит юбилей, Майстор Янев! И нека Господ даде сили и време да завършиш още много книги! Амин!