2 коментари към публикацията “Вестник „Словото днес“, бр. 15, 2016”
Здравейте, изпращам материал за 75годишнината на проф. Симеон Хаджикосев. Поздрави!
ПРОФ. СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ – ВИП ЛИТЕРАТУРНИЯТ ИСТОРИК
Когато говорим за елит, за вип и т.н. често изолираме от това определение истинските личности, които с гордост могат да носят тази тежест. А днес, интелектуалният елит, притиснат от мизерното си оцеляване, все по-рядко надига глава, за д а припомни, че съществува и че го има.
Проф. С. Хаджикосев никога не е бил с наведена глава. Напротив, всички негови някогашни и настоящи негови възпитаници, сме били свидетели на ясно заявената му гражданска позиция. За съжаление медиите почти не се интересуват от мислещите хора в тая нация и в тая държава…
Достойно се изправи и сподели: „Никога не съм бил агент на ДС! Това са клевети“. Едно щастливо изключение… За жалост много от филологическите авторитети са били изкушени от най-мръсното на тоталитарния режим – доносничеството. Така майсторски изобразено и изобличено в „Лице“ на Блага Димитрова!
Представител е на онази генерация литературоведи, които завършиха Софийския университет при легендарни учени: акад. Динеков, акад. Владимир Георгиев, проф. Владимир Георгиев, акад. П. Зарев, акад. Дуриданов, проф. Куев, проф. Дуйчев, проф. Мирослав Янакиев, проф. Андрейчин, проф. Кирил Мирчев, проф. Розалия Ликова, проф. Милена Цанева, проф. Марко Минков, проф. Людмила Стефанова . А сетне специализираха я в Краков, я в Москва, я в Сорбоната, какъвто е случаят на С. Хаджикосев. Ще изредя и имената на най-изявените, някои от които също създадоха своя школа: проф. Никола Георгиев, проф. Симеон Янев, проф. Радосвет Коларов, проф. Живко Бояджиев, проф. Моско Москов, проф. Климентина Иванова, проф. Кирил Топалов, проф. Биолчев, доц. Росица Димчева.
Години наред С. Хаджикосев беше титулярът на катедрата по Теория на литературата. Остана и най-дълго преподаващият там. През последното десетилетие се е съсредоточил върху мащабната История на западноевропейската литература (досега излезнаха 8 тома). Което безспорно е принос не само в родното литературоведение.
Базисни остават изследванията му, посветени на Българския символизъм. На лириката, създавана от средновековните трубадури.
Многопосочна е критическата му дейност: от Данте и Елюар, до Ран Босилек, Горги Струмски и детската литература. От студиите и монографиите за Молиер и Шекспир до рецензиите за Ламар, Иван Давидков, Кольо Николов, Димитър Шумналиев и Захари Карабашлиев. Съсредоточаванията върху Радичков, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Павел Вежинов, Биньо Иванов, та и… Георги Караславов!
Полиглот. Над 7-9 свободно говорими езици…
Винаги естет.
Скрупольозен във фактологичните подробноси – или в някой класически текст, или из живота на даден автор.
Отговорен – припомня своите учители, своите колеги – демонстрира го в мемоарните си произведения.
Често запознава по-младите с имената на „старите”: Д.Б. Митов, Ал. Пешев, и на „вечните” Иван Шишманов, Александър Балабанов, Михаил Арнаудов…
А това е памет.
Възпитава в памет своите питомци…
Сега като си помисля привилегия е да си негов студент. И днес, когато вече възрастта е причината все по-рядко да води курсове, „потоци” .
Лекториите винаги са пълни когато проф. Хаджикосев има лекция.
За да се види Ерудитът. За да се чуе тембтистият му баритон. Обаятелен лектор!
Енциклопедист!
Остана някак самотен в Университета. Нека ръководството на тази институция се замисли за определяните като „трета възраст” блестящи литературоведи – биха могли да работят с малка група студенти, докторанти. Това е духовно и културно богатство. Нашата нация има нужда от беловласите си майстори и мъдреци.
На многая лета, Мастър Хаджикосев!
Петър Михайлов – някогашен хаджикосевец
Преподавал ми е. През 1973-1975 г. Беше все още „обикновен“ асистент по антична и западноевропейска литература, водеше упражненията на нашата група, а лекции ни четеше проф. Людмила Стефанова.
Още тогава правеше впечатление на ерудит и естет. Джентълмен, елегантен, възпитан човек, сериозен преподавател.
Такъв го помня.
Съюз на Българските Писатели
Здравейте, изпращам материал за 75годишнината на проф. Симеон Хаджикосев. Поздрави!
ПРОФ. СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ – ВИП ЛИТЕРАТУРНИЯТ ИСТОРИК
Когато говорим за елит, за вип и т.н. често изолираме от това определение истинските личности, които с гордост могат да носят тази тежест. А днес, интелектуалният елит, притиснат от мизерното си оцеляване, все по-рядко надига глава, за д а припомни, че съществува и че го има.
Проф. С. Хаджикосев никога не е бил с наведена глава. Напротив, всички негови някогашни и настоящи негови възпитаници, сме били свидетели на ясно заявената му гражданска позиция. За съжаление медиите почти не се интересуват от мислещите хора в тая нация и в тая държава…
Достойно се изправи и сподели: „Никога не съм бил агент на ДС! Това са клевети“. Едно щастливо изключение… За жалост много от филологическите авторитети са били изкушени от най-мръсното на тоталитарния режим – доносничеството. Така майсторски изобразено и изобличено в „Лице“ на Блага Димитрова!
Представител е на онази генерация литературоведи, които завършиха Софийския университет при легендарни учени: акад. Динеков, акад. Владимир Георгиев, проф. Владимир Георгиев, акад. П. Зарев, акад. Дуриданов, проф. Куев, проф. Дуйчев, проф. Мирослав Янакиев, проф. Андрейчин, проф. Кирил Мирчев, проф. Розалия Ликова, проф. Милена Цанева, проф. Марко Минков, проф. Людмила Стефанова . А сетне специализираха я в Краков, я в Москва, я в Сорбоната, какъвто е случаят на С. Хаджикосев. Ще изредя и имената на най-изявените, някои от които също създадоха своя школа: проф. Никола Георгиев, проф. Симеон Янев, проф. Радосвет Коларов, проф. Живко Бояджиев, проф. Моско Москов, проф. Климентина Иванова, проф. Кирил Топалов, проф. Биолчев, доц. Росица Димчева.
Години наред С. Хаджикосев беше титулярът на катедрата по Теория на литературата. Остана и най-дълго преподаващият там. През последното десетилетие се е съсредоточил върху мащабната История на западноевропейската литература (досега излезнаха 8 тома). Което безспорно е принос не само в родното литературоведение.
Базисни остават изследванията му, посветени на Българския символизъм. На лириката, създавана от средновековните трубадури.
Многопосочна е критическата му дейност: от Данте и Елюар, до Ран Босилек, Горги Струмски и детската литература. От студиите и монографиите за Молиер и Шекспир до рецензиите за Ламар, Иван Давидков, Кольо Николов, Димитър Шумналиев и Захари Карабашлиев. Съсредоточаванията върху Радичков, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Павел Вежинов, Биньо Иванов, та и… Георги Караславов!
Полиглот. Над 7-9 свободно говорими езици…
Винаги естет.
Скрупольозен във фактологичните подробноси – или в някой класически текст, или из живота на даден автор.
Отговорен – припомня своите учители, своите колеги – демонстрира го в мемоарните си произведения.
Често запознава по-младите с имената на „старите”: Д.Б. Митов, Ал. Пешев, и на „вечните” Иван Шишманов, Александър Балабанов, Михаил Арнаудов…
А това е памет.
Възпитава в памет своите питомци…
Сега като си помисля привилегия е да си негов студент. И днес, когато вече възрастта е причината все по-рядко да води курсове, „потоци” .
Лекториите винаги са пълни когато проф. Хаджикосев има лекция.
За да се види Ерудитът. За да се чуе тембтистият му баритон. Обаятелен лектор!
Енциклопедист!
Остана някак самотен в Университета. Нека ръководството на тази институция се замисли за определяните като „трета възраст” блестящи литературоведи – биха могли да работят с малка група студенти, докторанти. Това е духовно и културно богатство. Нашата нация има нужда от беловласите си майстори и мъдреци.
На многая лета, Мастър Хаджикосев!
Петър Михайлов – някогашен хаджикосевец
Преподавал ми е. През 1973-1975 г. Беше все още „обикновен“ асистент по антична и западноевропейска литература, водеше упражненията на нашата група, а лекции ни четеше проф. Людмила Стефанова.
Още тогава правеше впечатление на ерудит и естет. Джентълмен, елегантен, възпитан човек, сериозен преподавател.
Такъв го помня.