Един коментар към публикацията “Вестник „Словото днес“, бр. 13, 2017”
Във в. „Слово“ през 1926 г. Димитър Шишманов пише във водената от него рубрика силен материал за жалкото състояние на гроба на Димчо Дебелянов в Демир Хисар (Сидерокастро) и предупреждава българската общественост, че скоро може и съвсем да изчезне. Той предлага тленните останки на поета да бъдат пренесени в България, докато не е станало късно, и дори пресята грубо колко може да струва това. Идеята му е подета от кръжока „Живо слово“ и нататък е ясно как се развиват нещата. Но малцина знаят чия е първоначалната идея, и то разгърната във в. „Слово“, чийто редактор Тодор Кожухаров – офицер и прекрасен писател, също е „враг на народо“ и е убит от „народната влаз“.
Сравнението с Вапцаров е доста пресилено, защото Шишманов, освен че е син на проф. Иван Шишманов, не е служил на интересите на болшевиците, съсипали България.
Съюз на Българските Писатели
Във в. „Слово“ през 1926 г. Димитър Шишманов пише във водената от него рубрика силен материал за жалкото състояние на гроба на Димчо Дебелянов в Демир Хисар (Сидерокастро) и предупреждава българската общественост, че скоро може и съвсем да изчезне. Той предлага тленните останки на поета да бъдат пренесени в България, докато не е станало късно, и дори пресята грубо колко може да струва това. Идеята му е подета от кръжока „Живо слово“ и нататък е ясно как се развиват нещата. Но малцина знаят чия е първоначалната идея, и то разгърната във в. „Слово“, чийто редактор Тодор Кожухаров – офицер и прекрасен писател, също е „враг на народо“ и е убит от „народната влаз“.
Сравнението с Вапцаров е доста пресилено, защото Шишманов, освен че е син на проф. Иван Шишманов, не е служил на интересите на болшевиците, съсипали България.