Един коментар към публикацията “Вестник „ЛИО“, бр. 3-4, 2021”
Искрен Азманов
За Професор Джон Белл, казахме А, а следва да кажем и „Б”…
Но фактите се отнасят до Премиера престъпник Стамболийски
В моят доклад за „Стамболийски и Интелигенцията, съобщавам, че Стамболийски е крадец, апаш, както са го определили Македонските убийци на Премиерът – крадец. Но моето участие беше с два доклада, първият не беше обявен той съдържаше една сравнителност между двамата дефектни лидери Стамболийски и Тодор Живков.
На секцията Българистика на Конгреса от Октомври 1990 г. във Вашингтон, председателствуващ беше Професор Джон Белл и когато зачетох констатацията, че Стамболийски открадва за себе си 4-те милиона франка и заобяснявах, че затова той е убит, понеже е крадец… Но убийците му не са могли да вземат парите…
Парите 4 милиона франка са били някъде из чекмеджетата на Премиера и из негови близки. Завежда се специално дело за тези пари…
До дъното на душата си Професор Белл засегнат извика пред всички в залата… „Това Стамболийски да е крадец е невъзможно…!!!” Но аз имах писмено потвърждение от Професор Анастас Тотев, който документира, че неговият баща, е който в положението отговорен за тези пари, които следва да се приложат, за работата, за която са предназначени. Но при Джон Белл нещата са били с неописуема и огромна сложност и създават неговата лична семейна и жизнена трагедия, която в онова време аз тогава там щях да опозная съвсем.
С Ньойският договор на Премиерът ни се дават 4 милиона Швейцарски франка, която цел и задача е да се финансово помогне на прогонените семейства тракийци и македонци от родните им местта от из тракийските и македноски землища били до тогава в турско, и ще са в гръцки вече нови граници. Позорната дипломация на Европа след трите войни е могла да помогне с хуманна грижовност за финансово осигуряване на семействата да няма болести, глад и жертви и със загриженост главно за децата на бежанците от родната им земя.
Но Стамболийски задържа за себе си тези 4 милиона. Получени след 1919 г., но те не тръгват според предназначениото им, а Стамболийски ги счита за негови лични пари.
Така Юрдан Тотев – който е началник на финансовата Юстиция при Министерството на Финансите информира македонските страдалци, като са изминали 3 години, като тези пари не са „работили” с хуманизма си, та бащата на Професор Анастас Тотев, се намесва, че парите следва да работят по предназначението им…
Така Премиерът Стамболийски получава телеграма с иск да се предадат парите, тя е била в Македонски стил написана: „За Стамболски, да ги даеш парите оти ке те утепаме, апаш таков, нема ни йеден ден повеч да те чекаме…!”
Стамболийски се прибира да се укрие в Славовица, но там го чака друга чета македонци и там в своя дом той е убит, нарязан и хвърлен в селската тоалетна , но парите не са могли у него да се намерят.
Вследствие се завежда съдебно дело, което финансово е свършило потребното, но то е вече 5 години по късно. Справката, която направих за документираност пред Професор Джон Белл с обясненията и подписа на Госпожа Милена Стамболийска наскърби до безкрайност американският професор. Той ме запита: Защо Професор Тотев не ми е казал тези подробности, за да не бъде дефектна книгата ми за Стамболийски? Дадох извинителното обяснение на Професор Тотев пред биографа на Стамболийски, че ако той го съобщи, там през 1967 година, българските политически власти за това, ще го уволнят, ще го пратят в Белене или още много злини ще се стоварят над него, затова е премълчал и сега му дава доказателство….
Но едно ново издание на книгата за Стамболийски ще коригира, за да е истината в нея. Писмото на Професор Тотев никак не успокои американският учен. Дотогава аз не знаех цялата лична трагедия на биографа на Стамболийски. И тогава там следваше да я узная.
Но тук е потребно да дадем и всички още подробности по нещастието на Президента на Българистиката в САЩ. Книгата „Селяни на власт” е посветена на съпругата на Професор Белл *На Сузана*. Това свое нещастие най подробно ми изясни Професор Белл. След работата на Конгреса бяхме поканени десетината докладчици от България на „софра с баница и кисело млеко” в домът на Джон Белл. А мене той ме отведе в съседна стая, където бяха подредени 4 деца, като в средата стоеше една жена, а професор Белл ми посочи, че децата от едната страна са негови със Сузана, а другите са деца на тази негова втора съпруга.
Огорчен, аз попитах какво е станало със Сузана и той в плачевен тон даде трагедията, която го е сполетяла:
Когато той получава стипендията за изясняване на крупността на Александър Стамболийски, тя е била за изследване и документиране в продължителност от 2 години и той я разделя на 2 равни части, като едната е за нея и децата им, а втората за неговият период, за изследване на земеделският лидер, към когото е имало значителен и специален международен интерес. Но младият Джон Бел остава в България 3 години, потребна му е била цяла предварителна година, за да научи български и тогава се отдава на проблемът за Стамболийски.
Когато той се връща в Балтимор в домът си, я намира бременна… за огромно негово разочарование… и тя му обяснява, че тя е свършила парите и затова е прибягнала да има 3 деца, за финансова помощ от „сошъл секюрити”… Той я укорил – „нима толкова не можа да намериш някаква работа и да запазиш достойнствата ни, семейните?”
И тя предприема свое жестоко,коварно, решение… хвърля се под някакъв влак и така загива. И Професор Джон Белл в свой плач завършва пред мене – характеризирайки своята трагедия, която е била за почит към висока политическа стойност на държавника Стамболийски, а той бил крадец и престъпник, зглобен с позоръткакто е при всички наши държавници…
Краткият живот от 56 години на Професор Джон Белл е в уникална зависимост от неговата професионална изследователска посветеност на историята и е резултат на нещастната историческа картина на престъпността на Стамболийски и неговата тежка, семейна трагедия, която го отвежда до негово индивидуално професионално нещастие…
Към Президентът на Българистиката в Америка сме в дълг на признателност към него да му отдадем чест и именно в тази чест да го извиним за допуснатата „не-негова” грешка към недостойнството на Стамболийски, а гледайки към премиерите на държави – нека да се надяваме, че поне един в бъдещето ще е достоен…??? …Дали ще имаме такъв…?
Впоследствие аз бях многократно канен от него за лекционна активност в неговият университет, той знаеше, че аз съм подробният изследовател на „Лисенковизма”, но аз имах интерес към установяване в Калифорния, където нямаше зима и зимен студ, а там планирах създаване на изследователски център с агрономически и генетически задачи…
Искрен Азманов *PhD* Член на Академията на Науките на Ню-Йорк iazmanov48@abv.bg
Съюз на Българските Писатели
Искрен Азманов
За Професор Джон Белл, казахме А, а следва да кажем и „Б”…
Но фактите се отнасят до Премиера престъпник Стамболийски
В моят доклад за „Стамболийски и Интелигенцията, съобщавам, че Стамболийски е крадец, апаш, както са го определили Македонските убийци на Премиерът – крадец. Но моето участие беше с два доклада, първият не беше обявен той съдържаше една сравнителност между двамата дефектни лидери Стамболийски и Тодор Живков.
На секцията Българистика на Конгреса от Октомври 1990 г. във Вашингтон, председателствуващ беше Професор Джон Белл и когато зачетох констатацията, че Стамболийски открадва за себе си 4-те милиона франка и заобяснявах, че затова той е убит, понеже е крадец… Но убийците му не са могли да вземат парите…
Парите 4 милиона франка са били някъде из чекмеджетата на Премиера и из негови близки. Завежда се специално дело за тези пари…
До дъното на душата си Професор Белл засегнат извика пред всички в залата… „Това Стамболийски да е крадец е невъзможно…!!!” Но аз имах писмено потвърждение от Професор Анастас Тотев, който документира, че неговият баща, е който в положението отговорен за тези пари, които следва да се приложат, за работата, за която са предназначени. Но при Джон Белл нещата са били с неописуема и огромна сложност и създават неговата лична семейна и жизнена трагедия, която в онова време аз тогава там щях да опозная съвсем.
С Ньойският договор на Премиерът ни се дават 4 милиона Швейцарски франка, която цел и задача е да се финансово помогне на прогонените семейства тракийци и македонци от родните им местта от из тракийските и македноски землища били до тогава в турско, и ще са в гръцки вече нови граници. Позорната дипломация на Европа след трите войни е могла да помогне с хуманна грижовност за финансово осигуряване на семействата да няма болести, глад и жертви и със загриженост главно за децата на бежанците от родната им земя.
Но Стамболийски задържа за себе си тези 4 милиона. Получени след 1919 г., но те не тръгват според предназначениото им, а Стамболийски ги счита за негови лични пари.
Така Юрдан Тотев – който е началник на финансовата Юстиция при Министерството на Финансите информира македонските страдалци, като са изминали 3 години, като тези пари не са „работили” с хуманизма си, та бащата на Професор Анастас Тотев, се намесва, че парите следва да работят по предназначението им…
Така Премиерът Стамболийски получава телеграма с иск да се предадат парите, тя е била в Македонски стил написана: „За Стамболски, да ги даеш парите оти ке те утепаме, апаш таков, нема ни йеден ден повеч да те чекаме…!”
Стамболийски се прибира да се укрие в Славовица, но там го чака друга чета македонци и там в своя дом той е убит, нарязан и хвърлен в селската тоалетна , но парите не са могли у него да се намерят.
Вследствие се завежда съдебно дело, което финансово е свършило потребното, но то е вече 5 години по късно. Справката, която направих за документираност пред Професор Джон Белл с обясненията и подписа на Госпожа Милена Стамболийска наскърби до безкрайност американският професор. Той ме запита: Защо Професор Тотев не ми е казал тези подробности, за да не бъде дефектна книгата ми за Стамболийски? Дадох извинителното обяснение на Професор Тотев пред биографа на Стамболийски, че ако той го съобщи, там през 1967 година, българските политически власти за това, ще го уволнят, ще го пратят в Белене или още много злини ще се стоварят над него, затова е премълчал и сега му дава доказателство….
Но едно ново издание на книгата за Стамболийски ще коригира, за да е истината в нея. Писмото на Професор Тотев никак не успокои американският учен. Дотогава аз не знаех цялата лична трагедия на биографа на Стамболийски. И тогава там следваше да я узная.
Но тук е потребно да дадем и всички още подробности по нещастието на Президента на Българистиката в САЩ. Книгата „Селяни на власт” е посветена на съпругата на Професор Белл *На Сузана*. Това свое нещастие най подробно ми изясни Професор Белл. След работата на Конгреса бяхме поканени десетината докладчици от България на „софра с баница и кисело млеко” в домът на Джон Белл. А мене той ме отведе в съседна стая, където бяха подредени 4 деца, като в средата стоеше една жена, а професор Белл ми посочи, че децата от едната страна са негови със Сузана, а другите са деца на тази негова втора съпруга.
Огорчен, аз попитах какво е станало със Сузана и той в плачевен тон даде трагедията, която го е сполетяла:
Когато той получава стипендията за изясняване на крупността на Александър Стамболийски, тя е била за изследване и документиране в продължителност от 2 години и той я разделя на 2 равни части, като едната е за нея и децата им, а втората за неговият период, за изследване на земеделският лидер, към когото е имало значителен и специален международен интерес. Но младият Джон Бел остава в България 3 години, потребна му е била цяла предварителна година, за да научи български и тогава се отдава на проблемът за Стамболийски.
Когато той се връща в Балтимор в домът си, я намира бременна… за огромно негово разочарование… и тя му обяснява, че тя е свършила парите и затова е прибягнала да има 3 деца, за финансова помощ от „сошъл секюрити”… Той я укорил – „нима толкова не можа да намериш някаква работа и да запазиш достойнствата ни, семейните?”
И тя предприема свое жестоко,коварно, решение… хвърля се под някакъв влак и така загива. И Професор Джон Белл в свой плач завършва пред мене – характеризирайки своята трагедия, която е била за почит към висока политическа стойност на държавника Стамболийски, а той бил крадец и престъпник, зглобен с позоръткакто е при всички наши държавници…
Краткият живот от 56 години на Професор Джон Белл е в уникална зависимост от неговата професионална изследователска посветеност на историята и е резултат на нещастната историческа картина на престъпността на Стамболийски и неговата тежка, семейна трагедия, която го отвежда до негово индивидуално професионално нещастие…
Към Президентът на Българистиката в Америка сме в дълг на признателност към него да му отдадем чест и именно в тази чест да го извиним за допуснатата „не-негова” грешка към недостойнството на Стамболийски, а гледайки към премиерите на държави – нека да се надяваме, че поне един в бъдещето ще е достоен…??? …Дали ще имаме такъв…?
Впоследствие аз бях многократно канен от него за лекционна активност в неговият университет, той знаеше, че аз съм подробният изследовател на „Лисенковизма”, но аз имах интерес към установяване в Калифорния, където нямаше зима и зимен студ, а там планирах създаване на изследователски център с агрономически и генетически задачи…
Искрен Азманов *PhD* Член на Академията на Науките на Ню-Йорк
iazmanov48@abv.bg