search
top

Вестник „ЛИО“, бр. 2, 2020

Вестник „Литература и Общество” бр. 2, 2020

One Response to “Вестник „ЛИО“, бр. 2, 2020”

  1. Кръстина Янкова Тодорова каза:

    КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА ТЯ ВЪРТИ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Дар красив от Бог е любовта,
    слънчева вълшебна жажда,
    прави цветен тя деня ни сив,
    в пролет зимата преражда.
    И дори когато медът й горчи,
    пак звънливо пее в сърцето,
    може с мокрите криле да лети,
    да рисува сбъдване в небето,
    злобните интриги да победи,
    да плаща своите и чуждите вини.
    Любовта е магия неустоима,
    танц нестинарски за двама,
    смела, властна, непобедима,
    обсебва със сила незрима.
    По пътя си преградите руши,
    не се предава даже да вали,
    слънчев мост над облаци гради,
    на живота ни колелото върти.
    Тя е земният олтар на храма,
    място за злото в нея няма,
    мрака в светлина преродява,
    в нов изгрев залеза заблестява,
    бяла сбъдната следа остава,
    във вечността ни продължава.

    ЖИВЕЙ ЗА МИГА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Колелото на живота земен,
    от пърмак на пърмак се върти,
    като див жребец препуска,
    като птица шеметно лети
    и завет сакрален ни шепти,
    да помним благослова древен,
    вчера е спомен, а утре мечта,
    ако искаме да сме щастливи
    да живеем истински днес и сега,
    луксозни къщи, вили и коли,
    нищо не струват щом горчи,
    щом няма птици в пролетно небе
    и без любов е влюбено сърце,
    щом жив си, а не си живял,
    ти щастието земно си пропилял,
    след теб остава само шепа пръст,
    илюзия, сълза и кръст.

    ПОТОМКА НА ДРЕВЕН РОД – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Орисана съм с непокорна женска кръв,
    взаимствана от гена на прабаба,
    която съешила с бяла връв,
    любовната магия с красотата.
    Дарявам грешния и святия копнеж,
    от който ражда се и днес живота,
    с устните си стапям ледения скреж,
    а в погледа ми пее светлината.
    Аз мога с обичта си да спася,
    да преоткрия човешкото в човека,
    от болката си да се извися
    и да простя без злост лъжа нелека.
    Орисана съм с жребия жена,
    да бъда цвят сред троскот и коприва,
    да плащам своята и чуждата вина,
    но силата тракийска в мен е жива.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top