Един коментар към публикацията “Вестник „ЛИО“, бр. 1, 2020

  1. ТРЕТИ МАРТ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    На този ден, велик и свят,
    възкръсна българският дух отново
    и като чист, кристален цвят,
    победно звънна българското слово.
    Земята на достойни синове,
    на Аспарух, Борис и Калоян,
    обсебвана от злото векове,
    отново гордо и свободно заблестя.
    Но тази свобода не беше дар,
    за нея Ботев, Левски, Караджата
    и още хилядите знайни и незнайни,
    отдадоха живота си в предплата.
    Въстанието през април не бе позор,
    а паметник за доблест и геройство,
    Европа изненадана отвърна взор
    от фанатизма на османското войнство.
    Със Шипка редом, Перущица и Батак,
    блестят със славата на красотата,
    не ще обсеби името им свято мрак,
    на свобода изстрадана са те цената.
    И ненапразно българка една,
    Априлско знаме със любов уши,
    да, Райна Княгиня бе тази жена
    и от нейното знаме свободата се роди.

    НАРОДНИ БУДИТЕЛИ – АВТОР:КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Те са слънце незалязващо за своя народ,
    знаменосци верни на България до гроб,
    неуморно обикаляха градове и села,
    и събуждаха вярата в поробените сърца.
    Те запалиха в незрящите тъжни очи,
    безсмъртен огън, който и до днес гори
    с вълшебен пламък, и ни дарява бели крила,
    за да сбъдваме и най-невъзможната мечта.
    Те ни научиха как да побеждаваме мрака,
    да откриваме в полет на красотата знака,
    да не се предаваме, напред да вървим,
    неверието в себе си с вяра да победим.
    Да помним, че силен е българският род,
    че можем да намерим и в пъкъла брод,
    който води към двореца на светлината,
    където властват правдата и свободата.

    ЛЕВСКИ – АВТОР:КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Нужен си ни, Апостоле, свят,
    да премахнем враждите между нас,
    радостта и щастието да нямат цвят,
    да се кланим само пред житния клас.
    Нужен си ни, Апостоле, безкрайно,
    да върнеш вярата в душите наши,
    че без вяра за никъде сме е знайно,
    колкото да се делим на „наши“ и „ваши“.
    Нужен си ни, Апостоле, лъчист,
    да ни поведеш в спасителна посока,
    да отворим на чисто новия лист
    и кажем „НЕ“ на лъжата безока.
    Нужен си ни, Апостоле, справедлив,
    злото в живота си да победим,
    звънко да блесне изгрев приветлив
    и мечтите си в дела да претворим.
    Нужен си ни, Апостоле, днес,
    да ни посочиш правилния път,
    без ратуване на личен интерес,
    да ни изведеш от злия кръстопът.

    ХРИСТО БОТЕВ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Тих Бял Дунав бунтовно блести,
    Христо Ботев с храбри четници лети,
    да избави милите си братя и сестри,
    от османските зли многолики беди,
    да възкръсне дръзко българския род,
    от петвековния черен робски хомот.
    Пеят бурните вълни безсмъртна песен,
    звезден танц се вихри в свода небесен,
    Балканът молитва бяла пламенно реди:
    “ Господи, нека правдата победи!!! “
    И днес, когато светъл юнски дъжд вали,
    от смелата им саможертва тишината боли,
    но от великия им подвиг свободата се роди,
    възкръсна България и напред продължи,
    затова с благодарност привеждаме глави,
    и знаем,че смъртта им в безсмъртие блести.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post САМ В СВЕТА И САМ ПРЕД БОГА
Next post Вестник „Словото днес“, бр. 14-15, 2020