search
top

Вестник „ЛИО“, бр.1-2-3, 2019

Вестник „Литература и Общество” бр. 1-2-3, 2019

2 коментара to “Вестник „ЛИО“, бр.1-2-3, 2019”

  1. Кръстина Янкова Тодорова каза:

    ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, МИЛИ ДАМИ, С ПОЖЕЛАНИЕ
    ЗА ЗДРАВЕ, МНОГО ЩАСТИЕ И СБЪДНАТИ МЕЧТИ!!!

    ОСМИ МАРТ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА

    На този ден празничен усмивки блестят,
    загърбили обиди, грижи, вини,
    мечтите ни волно и красиво летят,
    приспали под камък всички злини.
    Наричат ни с гордост “мъжки момичета”
    затова, че елегантно по тръни вървим
    и подаряват ни нежни кокичета,
    дори и когато от раните кървим.
    В косите ни пролетни сняг се белее,
    но в сърцето дръзко обичта звъни,
    незалязващо слънце в очите пее
    и вяра в бъднините светло кълни.
    Били сме, казват, лукави измамници,
    грехът на Ева бил ни в кръвта,
    а всъщност даряваме само празници
    и лекуваме с любов и нежност скръбта.
    Майки и съпруги, любими – ж е н и,
    животът изконен в нас е вграден,
    и нека вовеки светът да ни вини,
    ако вина е от майка да си роден.

    СЪТВОРЕНИЕТО НА ЕВА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Макар и в рая самотен Адам бил,
    веднъж тъгата си с Бог споделил,
    замислил се Бог и го съжалил,
    жена да сътвори за мъжа решил.
    Направил я на Адам от ребрата,
    но облак черен скрил светлината,
    затова Бог на Ева дал красотата,
    да грее вместо слънце в тъмнината.
    От пролетна ръж ù изваял коси,
    от искрящ елмаз лъчезарни очи,
    орисал ги да блестят като звезди,
    и огънят бял в тях ледове да топи.
    От сияйна луна ù сътворил лице,
    от камбана медена обичливо сърце,
    от цветната дъга две ласкави ръце,
    от надежда непобедима криле.
    Изваял ù устни – опиващ еликсир,
    с нежно оръжие да гради мир,
    душа на ангел бял в нея вградил,
    да бъде вечна и свята благословил,
    да ражда пролетта на света отредил.
    .
    ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Обичливи и нежни, дръзки и всеотдайни,
    лекуваме и жарък огън, и снежни вихрушки,
    владеем рая с женските си бели тайни,
    лъчите на амур са бойните ни пушки.
    Превземаме крепости без войни и куршуми,
    раздаваме по женски възмездие и мир,
    наказваме не с омраза, а с любовни думи,
    сърцата мъжки крадем с еликсирен пир.
    Наричате ни крехки слаби половинки,
    но можем с желязна воля дом да съхраним,
    и изневерите с поредните ви любимки,
    да отминем гордо и без злост да опростим.
    На вас, “силните”, сме стоманена опора,
    от черното бяло правим и напред вървим,
    вярваме, че няма край светлото в простора,
    дори когато от мъжките ви рани кървим.
    Затова на празника ни светъл и красив,
    дарете ни с обич не в опаковка фалшива,
    а искрена и бяла като ласкав цвят звънлива,
    за да е безсмъртна женската ни сила.

    ЗА АДАМ ОТ ЕВА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    От твоето ребро съм сътворена,
    но с хубост земна от Бог дарена,
    бял олтар за теб единствен отреден,
    черешката съм на твоя мъжки ден.
    Волно цвете разцъфтяло в очите ти,
    нито вехне, нито съхне, все блести,
    жарко слънце победило облаци зли,
    пролет вечна закичена в твоите дни.
    Аз съм светлото ти нечупливо небе,
    пожар красив взривил твоето сърце,
    влюбена луна с венец сияйни звезди,
    с жадна обич похитила сънищата ти,
    бяла лястовица запяла на рамото ти.
    Наречи ме фатална камбанена съдба,
    звънко сбъдната седемцветна дъга,
    пожелай си да бъда винаги за теб,
    вълшебно самодивско биле от мед,
    единствена вярна любима докрай,
    аз съм твоят земен Божи дар, знай.

    ЗА ЕВА ОТ АДАМ – АВТОР:КРЪСТИНА ТОДОРОВА
    Вълшебни две звезди са твоите очи,
    омайно биле самодивско – твоите коси,
    запял мак в полето – алените устни,
    шоколад от вишни – целувките ти вкусни,
    еликсирен нектар – твоите прегръдки,
    неустоима, сладка – пия те на глътки.
    Какво, че вече без едно ребро съм,
    подарих ти го, не съжалявам,
    дори заради теб от рая да съм вън,
    щастлив съм и вината ти прощавам.
    Когато всяка нощ до теб си лягам,
    сърцето ми на клада огнено гори
    и всяка сутрин от бялата жарава,
    преродено, по-истински тупти.
    Не бих те заменил за рая Божи,
    готов съм да отхапя пак и пак,
    от ябълката, дето ми предложи,
    пред рая предпочитам твоя мрак.

    • Кръстина Янкова Тодорова каза:

      ОСМИ МАРТ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА

      На този ден празничен усмивки блестят,
      загърбили обиди, грижи, вини,
      мечтите ни волно и красиво летят,
      приспали под камък всички злини.
      Наричат ни с гордост “мъжки момичета”
      затова, че елегантно по тръни вървим
      и подаряват ни нежни кокичета,
      дори и когато от раните кървим.
      В косите ни пролетни сняг се белее,
      но в сърцето дръзко обичта звъни,
      незалязващо слънце в очите пее
      и вяра в бъднините светло кълни.
      Били сме, казват, лукави измамници,
      грехът на Ева бил ни в кръвта,
      а всъщност даряваме само празници
      и лекуваме с любов и нежност скръбта.
      Майки и съпруги, любими – ж е н и,
      животът изконен в нас е вграден,
      и нека вовеки светът да ни вини,
      ако вина е от майка да си роден.

      СЪТВОРЕНИЕТО НА ЕВА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
      Макар и в рая самотен Адам бил,
      веднъж тъгата си с Бог споделил,
      замислил се Бог и го съжалил,
      жена да сътвори за мъжа решил.
      Направил я на Адам от ребрата,
      но облак черен скрил светлината,
      затова Бог на Ева дал красотата,
      да грее вместо слънце в тъмнината.
      От пролетна ръж ù изваял коси,
      от искрящ елмаз лъчезарни очи,
      орисал ги да блестят като звезди,
      и огънят бял в тях ледове да топи.
      От сияйна луна ù сътворил лице,
      от камбана медена обичливо сърце,
      от цветната дъга две ласкави ръце,
      от надежда непобедима криле.
      Изваял ù устни – опиващ еликсир,
      с нежно оръжие да гради мир,
      душа на ангел бял в нея вградил,
      да бъде вечна и свята благословил,
      да ражда пролетта на света отредил.
      .
      ЖЕНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
      Обичливи и нежни, дръзки и всеотдайни,
      лекуваме и жарък огън, и снежни вихрушки,
      владеем рая с женските си бели тайни,
      лъчите на амур са бойните ни пушки.
      Превземаме крепости без войни и куршуми,
      раздаваме по женски възмездие и мир,
      наказваме не с омраза, а с любовни думи,
      сърцата мъжки крадем с еликсирен пир.
      Наричате ни крехки слаби половинки,
      но можем с желязна воля дом да съхраним,
      и изневерите с поредните ви любимки,
      да отминем гордо и без злост да опростим.
      На вас, “силните”, сме стоманена опора,
      от черното бяло правим и напред вървим,
      вярваме, че няма край светлото в простора,
      дори когато от мъжките ви рани кървим.
      Затова на празника ни светъл и красив,
      дарете ни с обич не в опаковка фалшива,
      а искрена и бяла като ласкав цвят звънлива,
      за да е безсмъртна женската ни сила.

      ЗА АДАМ ОТ ЕВА – АВТОР: КРЪСТИНА ТОДОРОВА
      От твоето ребро съм сътворена,
      но с хубост земна от Бог дарена,
      бял олтар за теб единствен отреден,
      черешката съм на твоя мъжки ден.
      Волно цвете разцъфтяло в очите ти,
      нито вехне, нито съхне, все блести,
      жарко слънце победило облаци зли,
      пролет вечна закичена в твоите дни.
      Аз съм светлото ти нечупливо небе,
      пожар красив взривил твоето сърце,
      влюбена луна с венец сияйни звезди,
      с жадна обич похитила сънищата ти,
      бяла лястовица запяла на рамото ти.
      Наречи ме фатална камбанена съдба,
      звънко сбъдната седемцветна дъга,
      пожелай си да бъда винаги за теб,
      вълшебно самодивско биле от мед,
      единствена вярна любима докрай,
      аз съм твоят земен Божи дар, знай.

      ЗА ЕВА ОТ АДАМ – АВТОР:КРЪСТИНА ТОДОРОВА
      Вълшебни две звезди са твоите очи,
      омайно биле самодивско – твоите коси,
      запял мак в полето – алените устни,
      шоколад от вишни – целувките ти вкусни,
      еликсирен нектар – твоите прегръдки,
      неустоима, сладка – пия те на глътки.
      Какво, че вече без едно ребро съм,
      подарих ти го, не съжалявам,
      дори заради теб от рая да съм вън,
      щастлив съм и вината ти прощавам.
      Когато всяка нощ до теб си лягам,
      сърцето ми на клада огнено гори
      и всяка сутрин от бялата жарава,
      преродено, по-истински тупти.
      Не бих те заменил за рая Божи,
      готов съм да отхапя пак и пак,
      от ябълката, дето ми предложи,
      пред рая предпочитам твоя мрак.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top