СЪПРЕЖИВЯВАНЕ ПО ВИСОЦКИ
„Я люблю и значит – я живу!“
Из „Балада за любовта“
Не пееш за Живота – Животът пее в тебе
и стон е всяка нота, такъв е твоят жребий!
Сто пъти да умираш в една и съща песен,
за да оставиш диря – не се живее лесно!
Сто пъти да възкръсваш в една и съща роля,
но все да бъде късно, похвала да не молиш!
Животът продължава, дори след нас – възможен,
боли, не преболява, а без любов – не може!
ПРИЯТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ…
Приятели, приятели,
духовни ми приятели,
вий – с многото приятели
и всякакви ласкателства,
и вие, в свойте общности,
споделяйки си тайните,
не съм от най-удобните,
не съм от най-омайните!
Но вярна съм, приятели,
на себе си и всички ви,
и не минавам гратис
през никое обичане,
не моля за съчувствие,
не моля за приятелство,
вас друго ви вълнува,
а бяхме уж приятели!
Празнувайте живота си,
но знайте, че за кратко сме
и моята самотност
е в Божиите обятия!
Светът е наш, приятели,
за нови откровения,
благодаря, разпятие –
сама съм си спасение!
ЗВЕЗДНО МИ Е…
Рядко ми се случва,
всеки път е много по-различно
и на нови полети ме учи,
как небето в мен да не обичам?
Как да не летя към световете,
като знам, че някъде ме чакаш
и си сам на твоята планета,
можеш ли живота да наваксаш?
Звездно ми е!…
Ако се разминем,
не забравяй нашата природа –
само с любовта си съм богиня,
само с любовта си, си господен!
ПИЕТА
Светилище на нашите души,
навярно осветено от Небето,
по-малко в битието да грешим,
приели светостта на боговете,
при тебе идвам да се поклоня,
белязана с едничкото достойнство,
че мога да пренасям светлина
и всеки да ме чувства като своя!
Каква е тази дързост на Духа –
да стигна с любовта си до звездите,
раздала всичко земно до троха,
та всеки гладен да усети ситост!
И то във този свят несъвършен,
и то във моя свят така нелесен,
прозряла, че с божествения ген
Голготският ни път ще е Божествен!
Светилище, и други приеми –
с талант и с ум, и с красота да служат,
не ги оставяй никога сами,
белязаните с обич са ни нужни!
СЕГА
Сега, когато световете се докоснаха
и осъзнахме, че не съществува нищо друго,
освен това, че всеки тук е гостенин,
и всичко ни се дава по заслуга,
не ме обичай с вчерашните радости,
с които не успя да ме обичаш,
не ме обичай с утрешна загадъчност,
обичай ме сега, това е всичко!
Правечното „сега“ създава бъдеще,
сами сме си творци и посветени,
и миг да ни остава до присъдата,
ще бъде опит – да сме съвършени!
НЕ МОЛЯ ЗА ЛЮБОВ…
Спасявам собствената си душа,
дори в астралните ни светове е страшно,
поне един от вас да утеша –
не моля за любов, а ви изпращам!
Наоколо – космически боклук,
дошъл при мен от чуждо настояще,
аз не напразно долетях до тук –
не моля за любов, а ви изпращам!
Не съдя другите около мен,
но знам – за грешките, че се заплаща,
човек е само с любовта спасен –
не моля за любов, а ви изпращам!
Навярно е последният ни шанс
да стигнем до спасението наше,
но днес спасявам своята душа –
не моля за любов, а ви изпращам!