ВЕСЕЛКА КОЛЕВА /СТИХОТВОРЕНИЯ

СЪПРЕЖИВЯВАНЕ ПО ВИСОЦКИ

 

          „Я люблю и значит – я живу!“

                         Из „Балада за любовта“

 

Не пееш за Живота – Животът пее в тебе

и стон е всяка нота, такъв е твоят жребий!

 

Сто пъти да умираш в една и съща песен,

за да оставиш диря – не се живее лесно!

 

Сто пъти да възкръсваш в една и съща роля,

но все да бъде късно, похвала да не молиш!

 

Животът продължава, дори след нас – възможен,

боли, не преболява, а без любов – не може!

 

 

ПРИЯТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ…

 

Приятели, приятели,

духовни ми приятели,

вий – с многото приятели

и всякакви ласкателства,

и вие, в свойте общности,

споделяйки си тайните,

не съм от най-удобните,

не съм от най-омайните!

 

Но вярна съм, приятели,

на себе си и всички ви,

и не минавам гратис

през никое обичане,

не моля за съчувствие,

не моля за приятелство,

вас друго ви вълнува,

а бяхме уж приятели!

 

Празнувайте живота си,

но знайте, че за кратко сме

и моята самотност

е в Божиите обятия!

Светът е наш, приятели,

за нови откровения,

благодаря, разпятие –

сама съм си спасение!

 

ЗВЕЗДНО МИ Е…

 

Рядко ми се случва,

всеки път е много по-различно

и на нови полети ме учи,

как небето в мен да не обичам?

Как да не летя към световете,

като знам, че някъде ме чакаш

и си сам на твоята планета,

можеш ли живота да наваксаш?

Звездно ми е!…

Ако се разминем,

не забравяй нашата природа –

само с любовта си съм богиня,

само с любовта си, си господен!

 

 

 

ПИЕТА

 

Светилище на нашите души,

навярно осветено от Небето,

по-малко в битието да грешим,

приели светостта на боговете,

 

при тебе идвам да се поклоня,

белязана с едничкото достойнство,

че мога да пренасям светлина

и всеки да ме чувства като своя!

 

Каква е тази дързост на Духа –

да стигна с любовта си до звездите,

раздала всичко земно до троха,

та всеки гладен да усети ситост!

 

И то във този свят несъвършен,

и то във моя свят така нелесен,

прозряла, че с божествения ген

Голготският ни път  ще е Божествен!

 

Светилище, и други приеми –

с талант и с ум, и с красота да служат,

не ги оставяй никога сами,

белязаните с обич са ни нужни!

 

 

 

 

 

СЕГА

 

Сега, когато световете се докоснаха

и осъзнахме, че не съществува нищо друго,

освен това, че всеки тук е гостенин,

и всичко ни се дава по заслуга,

не ме обичай с вчерашните радости,

с които не успя да ме обичаш,

не ме обичай с утрешна загадъчност,

обичай ме сега, това е всичко!

Правечното „сега“  създава бъдеще,

сами сме си творци и посветени,

и миг да ни остава до присъдата,

ще бъде опит – да сме съвършени!

 

 

 

НЕ МОЛЯ ЗА ЛЮБОВ…

 

Спасявам собствената си душа,

дори в астралните ни светове е страшно,

поне един от вас да утеша –

не моля за любов, а ви изпращам!

 

Наоколо – космически боклук,

дошъл при мен от чуждо настояще,

аз не напразно долетях до тук –

не моля за любов, а ви изпращам!

 

Не съдя другите около мен,

но знам – за грешките, че се заплаща,

човек е само с любовта спасен –

не моля за любов, а ви изпращам!

 

Навярно е последният ни шанс

да стигнем до спасението наше,

но днес спасявам своята душа –

не моля за любов, а ви изпращам!

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ЧАВДАР ТЕПЕШАНОВ /НОВО СТИХОТВОРЕНИЕ
Next post „ВАСИЛ ЛЕВСКИ. ДРАМАТА НА ИЗБОРА”