Весела Райчинова-Сели е поетеса, журналист, продуцент, кореспондент на БНР за Израел. Тя е автор на една поетична книга през 90-те години. През последните 25 години живее в Израел и преподава иврит. Но животът и професионалната ѝ кариера гравитират към културни проекти, свързани с България. Вече 10 години Весела Райчинова-Сели организира в гр. Бат-Ям Международния фестивал „Българска душа на Святата земя“, чиито участници (писатели, музиканти, художници, актьори) са от различни европейски държави, от САЩ, Канада, Австралия, но са свързани с България – било езиково, било по линия на еврейството. Форумът е съчетан с международен конкурс за поезия, проза, изпълнителско изкуство, изобразително изкуство. На реципрочен принцип тя организира в България Творчески терминал „България – Израел“ (2017, 2018, 2024). Тя е вицепрезидент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина.
ВОЙНАТА ПЛАЧЕ
В прозореца на топлия сезон
се вглежда самолетен изстрел,
сирена впива мощния си стон
във камъните – дъжд неистов.
Зад ъгъла на улицата – странен миг,
прострелва лятото – ранена птица.
В прозореца от болките прикрит
детенце малко се стопява в писък.
И някъде, в безкрая на небето –
пореден изстрел, бягство… после стон…
Безизразно и тъжно свети
на времето поредния сезон!
И в тихата усмивка на Луната,
сирена впива грабещи очи!
Войната плаче? Не… Войната…
погребва всички пролетни мечти!
***
Изпих Надеждата!
Наздраве, Жребий!
Добре дошъл
във тихия ми дом!
Защо, Спокойствие,
така поглеждаш?
Не се изпречвай.
Бързам мълчешком.
Понесох спомени
на гръб от Жажда,
Привикнах с Вярата –
препечен хляб!
Вкусът на болката
е бавно раждане,
викът на Тайнството
е старец сляп.
Измих на думите
Звука потребен!
И те са само
незагасващ огън.
Я виж, Мираж,
нощта последна!
До дъно пих те!
И решавам!
Сбогом!
***
Неповторима съм,
погълнала от листопада
последните въздишки по красиво падане…
Неугасима съм,
заровила в бездомните си пещи
за вечността горяща свещ.
Непреодолима съм
при опити да ме ограбят
и предоставям егото на слабия.
И пак неповторима…
И пак неугасима…
И като споменът НЕПРЕОДОЛИМА…
***
Светлините се блъскат
Във Нищото,
Радостта е пияна
от Крясъци.
Аз безропотно тръгвам
към Никого
и се удрям в безпътни
Препятствия.
И съм Никъде,
чуваш ли, Дяконе…
между слепи следи…
и История…
Сякаш в празното Ехо
на нотите
стене още насън
Саксофона.
***
Ще се разпръснем както птиците след изстрел
и кой ли ще ни връща във гнездата?
По клоните, от облаци увиснали,
ще кацат дъждовете непохватно.
И мокри ще са крадените мисли,
прехвърчали над толкова комини…
Ще се разпръснем в треската от изстрел,
след който се молете да ни има!