ВЕНКО ЕВТИМОВ Е НОВИЯТ НОСИТЕЛ НА НАГРАДАТА „ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ“
На 14 юли по традиция Съюзът на българските писатели обяви на своя церемония новия носител на Националната литературна награда за партиотична поезия „Георги Джагаров“. Тя бе връчена тържествено на поета Венко Евтимов от председателя на СБП Боян Ангелов, който отбеляза високата стойност на това дългогодишно традиционно отличие. За творчеството и личността на Венко Евтимов говори поетът Петър Андасаров, член на специалното жури и също носител на наградата. Надя Попова, Матей Шопкин, Ивайло Диманов и Трендафил Василев, предишни носители на наградата „Георги Джагаров“, поздравиха новия ѝ лауреат с пожелание за добро здраве и успешен творчески живот. Лауреатът беше поздравен и от писателя Христо Славов, с когото са неразделни приятели от студентските им години
Развълнуван, Венко Евтимов благодари на Съюза на българските писатели и на журито за високата награда.
ПЕТЪР АНДАСАРОВ
ТОЙ ИЗВЕДЕ ЖИТЕЙСКИТЕ СИ СВЕТОВЕ
В СВОЯ ПОЕТИЧЕСКА ОРБИТА
Сега, отдалечен от първите изяви на Венко Евтимов, прекосявайки всичките посоки на творческите му пространства, стигам до категоричния си извод, че той никога не напусна пределите на живота и назова всичко в него и него самия с думи, които изведе в своята висока поетическа орбита. Казвам това, защото познавам много добре досегашната поезия на Венко Евтимов, следя и днес живота му като човек и гражданин, най-вече като поет. Няма да спестя и признанието си. Този поет ме е предизвиквал често и внезапно с неочаквани стихове и съм споделял впечатленията си, писал съм за тях. И пак – като обобщение – ще ви доверя извода си, че той израсна като оригинален поет върху своя територия, със свой поглед към деня и човека в него, към посоките на живота ни и проблемите му. Венко Евтимов не е двойнствен, а е един и същ като човек и като творец. Естествен – в поведението си и в отношението си към думите. Точно като баща си – емблема на българската поезия – Евтим Евтимов. През времето дотук открих само тази прилика между тях като поети. Не крия, че бях с преданост до рамото на Евтим, по-малко, но все пак и до приятелското рамо на Венко. Бащата се радваше, че сина му не настъпва неговата творческа сянка, че не се изкушава от примамките на така наречените модерни поети и не напуска прегръдката на живота и на обичта. А синът осъзнаваше това и следваше своя път – книгите му носеха белезите на неговия характер, думите в тях биваха подреждани по неговия си начин, звучаха с неговия глас, изразявайки гражданската му позиция. Без изключение – всичките му книги, които за изненада на някои надхвърлят цифрата 10. Не ще се въздържа и ще кажа, че най-силно съм впечатляван от жалонните му стихосбирки: „Ръка протегната“, „Подмолни думи“, „Южна любов“ и най-вече от двата сборника с избрани стихове „Индулгенция за обич“ и „Молекула любов“. Препрочетох и сега тези книги, пак навлизах в подтекстовите им дълбочини, примамваха ме и ме огряваха отблясъците на поетичните авторови думи. Изпитвах силно усещането си, превърнало се отдавна в мое убеждение – тези стихотворни книги са всъщност изведеният житейски свят на Венко Евтимов във високата негова поетическа орбита. С която той никога не парадира и на която за нищо на света не изневерява. Напротив – служи ѝ честно и всеотдайно!
Ето достойнствата на тази поезия, които ми дадоха пълното основание като член на журито да гласувам с две ръце за да бъде присъдена на енйния автор голямата национална литературна награда „Георги Джагаров“.
Честита да ти е, скъпи Венко!
И баща ти, и ти сте следовници на неговата хуманна и силно патриотична поезия. Остани, какъвто си – верен на незалязващия пример на големия българин и един от най-големите поети на България – Георги Джагаров!
