ВАСКО ПОПОВ
ПЛАЖ
„И ме е страх да не посегна и да те уловя!“
Михаил Гунчев
Дали, родена от вълните стенещи
или от моето въображение,
по тениска – прозрачна мокра тениска –
изгрява от морето „Мис Вселена“.
Така започва „мъртвото вълнение“…
Притихва предплатеното познание,
щом „гларусите“ – плажните ергени –
мълчат на немски, като напикани!
А тя върви, разсича като мълния
мечтите на разголените хора;
изтича от очите им препълнени;
отваря скоби, без да ги затвори…
Изглежда съм застинал по трасето ѝ;
блести пред мен – релефна и ядосана …
Събирам сили, за да се отместя
и се страхувам … да не я докосна!
16.08.2019
ЧАТ
След позадрямал интерес,
към флиртове и към игрички,
ме стресна странен ес ем ес:
„Не виждаш ли, че те обичам?!“
В крилатото ми потекло,
заровен огън се разпали!
Вълнувам се, като пред лов
и сън не ме лови: „Коя ли е?“
„Защо ли номерът е скрит;
с каква ли цел ме разиграва?
Навярно, за да разгори
неутешимата жарава!“
И като луд – напред-назад,
два дни съм ял стихотворения …
Оказа се, че този чат,
не бил предназначен за мене!
13.08.2020
В А Л Е Н Т И Н А
На Д.
Узряла е! След нея се извиват
дори зелени за любов глави,
но тя е като крепост и свенливо,
към своя захаросан мит, върви.
Измисленият някъде живее,
лишени от любовна ласка дни;
той също фанатично търси нея
и няма с друга да я замени!
Жена-мечта, жена и половина –
достойният за нея е един;
с тревожно постоянство Валентина,
ще продължи да търси Валентин!
И без да жали слабости и сили,
това неповторимо същество –
ще мине точно с него под венчило;
ако не може в този – в друг живот!
НА СПИРКАТА
Тя пресича площада, съблечена в бяло –
силует на цигулка, по-точно – виола.
Закачи ли очи, за това осветително тяло,
всеки мъж заслужава сто тояги на голо!
Спира траурен тип, илюстрован богато –
изтъркулва се тлъсто от последен „А 8“
и набутва шедьовъра грубо в колата,
после мръсно потегля в престъпна посока!
А на спирката тези, които въртят кръговрата,
псуват храбро стандарта, с прехапани устни;
коментират пердето на дебеловратия
и потъват на смени в търбуха на автобуса.
Нищо ново – душата остава залостена!
Свободата не бръснe пари и парцали!
Колко щедър си бил, откъм физика, Господи!
Откъм химия никак не си ни пожалил!
24.07.2018
ВЕНЧАЛЕН ПРЪСТЕН В КАФЕНЕТО “РИЦ”
На колене поднесен късен пръстен,
събужда умиление и смях.
Той крие две женитби зад гърба си,
а тя – на трийсет – още е мома.
Такава сделка е неравностойна,
но осветява общата им цел:
тя – млада, ослепителна и стройна;
той – възрастен, невзрачен и дебел.
От самолет личи, какво ги свързва.
Увлечени в актьорската игра –
тя – неспокойна – към олтара бърза;
той – озарен – лети към трети брак!
И влюбен до уши, извън сезона,
настроил я на скъпи честоти –
ще я повози в джип за двеста бона
и с нейна помощ, ще я прелъсти …
Към края на платената пиеса
той може от любов да откачи,
но няма да откъсне поглед лесно,
от тези необичащи очи!
ЕПИДЕМИЧЕН ГНЯВ
Идвай!
Стига с тая карантина
и „корона – вирус“ оправдания!
Времето за двоумене мина;
време за прегръдки не остана!
Стига сме се виждали през рамо –
пагубно е за имунитета!
Изпрати една „стреличка“ само
и ще съм на паркинга, където
ти ще ме следиш от магазина;
аз на непристигнал ще се правя …
Идвай!
С тия маски и ваксини,
ни разделят и раздалечават!
Идвай!
Пеперудите презряха
и се разлетяха неусетно…
Нищо не минава през стомаха,
без да мине първо през сърцето!
Ако закъснееш и ме няма,
ще оставя лампата да свети …
Този свят е болен от измами!
Да му мислят младите поети!
22.02.2021
А Н Г Е Л
на Ангел
Влачи мрачен чувал и краката си влачи.
Всяка нощ обикаля из парка заспал,
за да чисти след майки, деца и пушачи;
вдъхновен, сякаш върши свещен ритуал.
Щом погали дете, то престава да плаче;
на квартални пиячи внушава да спрат!
А когато потрябва, поправя играчки,
след вандали, вилнели из детския кът.
Може би, този тип от небето е паднал,
щом се труди – на здравия разум напук …
– Кой е този човек? – питам. – Този ли? Ангел!
И това обяснява нещата дотук.
2.07.2020
ПРОПУСНАТ ТОСТ
ОТ СРЕЩАТА НА ШЕСТИ
Светът до днес не беше цял –
от утре вечер ще ми липсвате,
защото дълго съм вървял –
без вас – към срещата на випуска!
Не мога да си го простя!
Навярно не с деца и внуци,
ще оправдаем глупостта,
поне пет срещи да пропуснем!
Промяната едва личи.
И духом сме непроменени.
И само същите очи,
изглеждат леко уморени.
Въздиша въженият мост.
Луната плува в огледалото.
А Златка вдига първи тост,
за да ни върне към началото.
Наздраве, Кайси! Все така
тъгата ще преобладава,
но да посрещнем на крака
това, което ни остава!
Надявам се да посетим
пак този град невероятен –
музей на нашите мечти,
в подножието на душата.
25.09.2020
ПРОЗАИЧНО ПОГЛЕДНАТО,
нямаме право,
да пропуснем
поредния сребърен шанс –
любовта е сълзата,
която остава
в патетичната памет
на всеки от нас.
Отклоняваш атаката
няколко пъти,
с колебливата реплика:
„Нямаш акъл!“,
но усещам,
по бързия пулс на дъха ти,
че мигът за решителен щурм
е дошъл.
Не бъди тежкомислена –
няма причина,
да те спира
проклетият вътрешен глас!
Махай маската –
„светлото бъдеще“ мина;
само светлото минало,
свети над нас!
Любовта закъснява –
да минем нататък –
тя невинаги хваща
най-прекия път …
Следва празничен залп
и заря за душата,
а това е сигнал,
че не свършва светът!
26.05.2021
А Н Г Е Л И
Прекосили живота ръка за ръка,
кротко кретат към края, с походка моряшка
и се гледат тревожно в очите така,
сякаш вече от близка раздяла се плашат.
Той – високо скроен, поизносен и сух;
тя – широко скроена, квадратна и кръгла –
може би са се взели, красиви по дух,
но по тяло не знам кой-кого е излъгал.
Двойка ангели, пратени заради нас,
да ни учат на обич, на вярност и вяра –
ще ги срещаме влюбени, в жега и мраз,
всяка събота в Карлово, на пазара.
Кавалерът, прегърнал за нея цветя –
търсещ повод признателно да я целуне –
ще ги носи смутено, защото пък тя,
няма как да държи и цветя и бастуна …
Чух, че вече ги няма на грешния свят –
много бързо, един подир друг са си тръгнали …
Те, навярно и Там, за ръце се държат
и подхвърлят звезди на небесните гълъби!
