ВАНЯ ПЕТКОВА (10.07.1944 – 26.04.2009) /СТИХОТВОРЕНИЯ

НАПУК

 

Сигурно, защото ходя,

мислят, че съм жива!

Да си жив – е нова мода

на планетата ни сива.

Сигурно, защото казвам

думите новородени,

вярват, че от мойта пазва

люпят се вселени.

Сигурно, защото още

мога детски да заплача

и от вярата ми мощна

бягат съдията и палача,

всички искрено ме мразят

и ме гонят и преследват,

и зад храсталака лазят,

и със прашки в мен се целят.

А когато ме улучат,

смятат, че са ме убили,

и приключват моя случай,

капнали, с последни сили!

Сигурно, защото още

Господ ме обича –

нося Вечните си мощи,

нося ги, напук на всичко.

 

 

 

 

ДИНАМИТ

 

Душата ми е като тази чайка,

която върху покривите мина…

Загубих скъпата си майка,

загубих своята родина.

Загубих онзи мъж, с когото

взривявахме със динамит света.

 

Сега се взирам във стъклото:

сама, сама като смъртта.

ПРОСТА ЛЮБОВ

 

Малката соба,

пълна със огън,

мята червени цветя по тавана,

свири призрак на месец в рога,

люлее сух грозд върху джама.

Кутия от тухли – нежна и свята,

ти приюти ме на края на пътя,

как се побра вулкана във къта,

простия извор във тебе е бил,

никой пред мене не го е отпил.

Чисти ръце – грапави от труд,

галят и любят във огъня луд.

Думи святи от свято писание

и целувки от Океания.

Мислех, че вече съм стара и край,

падна резето и гонга удари!

Ама започвам отново май

и под мене постелята пари!

Нощи, като звезден галоп

от галактика към галактика!

Няма да кажа стоп.

Нека тъй да премина оттатъка.

 

 

 

 

ЦЕЛУВКАТА НА МРАКА

 

Идва зима тежка!

Зъзна в сенките на мрака

и звездите с погледи човешки

гледат ме и с зъбки тракат.

Кой ще топли моето легло,

докато снегът вали?

Удрям прашното стъкло,

за да ме боли,

за да чувствам, че съм жива.

Но какво и от това?

Може би смъртта красива

е по-мъдра и добра!

Тича коня на морето

и пред мен във пяна спира:

– Качвай се, жена проклета,

и във къщи се прибирай!

Твоят дом е там накрая

във целувката на мрака,

беше седем дни във рая,

никой вече не те чака.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post РОМАН ЗА СЪДБАТА НА РОДОПИТЕ
Next post ВСЕЛЕНСКИТЕ ЗНАЦИ В КНИГАТА НА СТОЯНКА БОЯНОВА И МИНКО ТАНЕВ