ВАНЯ ДУШЕВА

 

***

 

Когато ме замерват с кал,

ми напомнят,

че от кал съм направена.

И в пръст ще се превърна.

А пръстта е утроба,

от която никне

жито.

 

***

 

Задушница е.

Днес се срещнах със себе си.

Спрях. Видях огледалото.

Видях лице. Познах го

по очите.

Жива съм.

 

ИЗБОРИ

 

Игрите предстоят.

Раздадени са ролите.

Активирани – чиповете.

Зрелището започва.

 

Стадото се присъжда

на…

 

***

Толкова скъпи са

паркоместата за вечността…

Ще стискаме зъби,

дотогава, докато

станем беззъби,

дотогава, докато

проходим отново

на четири крака,

дотогава, докато

започнем да рисуваме

по стените,

дотогава, докато

изсъхнем до пепел

и вятърът ни пръсне…

 

***

Защо си тъй потискащо, небе?

Заради самолетите, които

прорязват ефирната ти плът,

или заради това, което

виждаш долу –

старицата, приседнала

на припек в тишината

сред хилядите празни

двуетажни къщи –

последната пазителка

на спомени, че тук била е

моята България.

 

***

Къщичке, къщице, дом!

Обвеян от сухите бури,

градушки,

кроткия дъжд,

жаркото слънце.

Къщичке, къщице, дом,

с две стаи,

с малки прозорци!

 

Къщичке, къщице, дом!

Крилата на птица голяма!

Небесен дом и свобода!

Къщице, дом!

 

***

Ще се изкриви,

ще се нагъне земята,

за да кръстоса

тези успоредни пътища.

Ще ги кръстоса!

В точката мъж

и  жена.

Сътвореие!

 

***

Моята къща

е временно пристанище,

подготовка за дългия път.

Моето тяло – убежище,

пашкул,

от който ще литна

към онази светлина.

Там нищо

не ще ми е нужно –

само любов и доброта.

Моята къща е крепост,

в която трупам покаяние.

И пораствам,

за да имам крила.

 

***

Порасна денят –

две синапови зрънца.

Тревата наежи връхчета,

а лозата  се разплака.

Расте светът. Прекрасно е.

Денят пуска леторасъл.

Пчелите жужат в кипариса.

Човекът е глухарче,

литнал в хиляди посоки.

 

След зимата,

след дългата нощ,

отново е ден,

дълъг, колкото

синапово зрънце.

 

 

***

Летят бели листове

с рисунки –

ръцете на Мария.

 

През където прелетят

светът да стане

удобно място за живот.

А дъщеря ми

да спре да плаче

за справедливост.