МАРИН КАДИЕВ
Вариации на критическото мислене
Павлина Павлова дълбае дълбоко в историческите пластове на българския свят, вниква и в съвремието, и в античността и създава значими художествени произведения. За новата си книга тя заявява, че идеята и сюжета за този исторически роман са – подарени от талантливия писател и книгоиздател Димитър Томов, тя се запалва от това предизвикателство и започва целенасочена работа върху творбата. Но тя споделя и нещо изключително съществено: „За написването на своята „Комедия“, добила световна известност под името „Божествена комедия“, Данте се вдъхновил от един старобългарски апокриф „Ходене на Богородица по мъките“, намерен в нашите земи. Този факт пък е послужил като творчески тласък за написване на настоящия исторически роман, „… в който освен живота на главния герой Данте Алигиери, са намерили място и знакови български владетели, чиито имена са записани със златни букви в аналите на отминалите времена.“ Всъщност това нейно откровение насочва към идейно-тематичните внушения на тази творба, дава ключ за нейната интерпретация и обяснява алегоричното – заглавие.
Павлина Павлова проучва задълбочено живота и творчеството на Данте Алигиери, прочита много философски и теологични книги, древни папируси и съвременни писания при подготовката за написването на тази книга – и изобразява един друг Данте според нейните творчески инвенции. Тя ни въвежда в неговия свят в мига, когато евреин-антиквар му предлага да закупи ценен ръкопис-апокриф на старобългарски език, озаглавен „Ходене на Богородица по мъките“. Данте отказва, но през нощта сънува Богородица, която с укор му казва: „Българският език е четвъртият каноничен език. Не помниш ли, че папа Адриан II разреши да бъдат преведени на него богослужебните книги и да се извършва богослужение на него?“ Този сън кара Данте да закупи ръкописа – той е дълбоко вярващ католик и се вслушва в думите на евреина: „Българите са богоизбран народ и преди много години са населявали земите около Евксинския понт, но след Великия Потоп се пръсват по целия свят. Те дават начало на велики нови цивилизации като шумерската, като египетската… И след като скитали като евреите по света, ала скитали не само 40 години, а много, много повече, някои останали на новите си поселения, но други се завърнали с княз Аспарух от север. Представяш ли си какъв огромен кръг е изминало племето им, докато се озове в прародината?“
Този разговор засилва познавателния интерес на Данте и след продължително търсене намира българин на име Йоан-Асен, който превежда „Ходене на Богородица по мъките“ и му прави препис на латински, за да го ползва дългосрочно. Този най-известен старобългарски апокриф прави поврат в мисленето на Данте: той съпреживява това, което вижда с очите си Богородица в Ада – живота на грешниците и техните мъчения и разбира, че тези изображения напомнят реалния човешки свят и предизвикват катарзис в човешката душа. И точно тук идва гениалното му хрумване и той да напише за своето съвремие чрез едно задгробно пътуване: ще изобрази всичко от живота си в книга „Комедия“, „Свещена поема“, която да отговаря на тогавашния литературен жанр. Освен Ада, ще обрисува и Чистилището, и Рая – трите царства на Отвъдния свят. И ще вземе за водач древноримския поет Вергилий, авторът на „Енеида“, на „Буколики“ и на „Георгики“, защото му допада неговата философия, мъдрост и световъзприемане. Интересът на Данте към българите се засилва още повече когато прочита на латински книга от българския княз Вениамин, известен като Боян Мага, създател на богомилството, което е разпространено по цяла Европа и най-много в Италия. И ще проумее с пределна яснота, че богомилите „не само смятали себе си за най-истинските християни, но с начина си на живот в техните общини показвали, че когато живееш бедно и праведно, стоплен от любовта си към всички хора, ти се доближаваш до Христос.“
Всъщност тези три неща в живота на Данте: старобългарските апокрифи, българинът Йоан-Асен и книгата за богомилите на Боян Мага са новост в неговото жизнено битие, те го променят и вдъхновяват, стимулират и извисяват, създават му биография различна от официалната – всичко това е откритие на Павлина Павлова и е принос в Дантевознанието, същевременно го сродява с българския свят и е чест и гордост за българската литературна наука. Тези три факта стават критерий за цялата жизнена и творческа дейност на Данте, те променят неговото световъзприемане за живота и изкуството, те го насочват към нови морални и естетически ценности и как да отстоява собствената си човешка личност. Данте придобива новаторски художествен поглед при сътворяването на своите литературни творби: като получава подтик при сътворяването на „Божествена комедия“ от „Ходене на Богородица по мъките“, той вижда около себе си множество примери от порочната действителност, с която е несъвместим. Данте не само я отрича и заклеймява, но видните нейни съвременни представители поставя в Ада – всеки според прегрешенията му. Не забравя и хора от Античността и от ранното Средновековие – всеки е поставен според делата му на полагаемото се място.
В този исторически роман Павлина Павлова рисува един нов и монументален образ на Данте, който и във Флоренция, и в изгнание се ръководи в поведението и творчеството си от богомилското учение за справедливост и в него непрекъснато вибрират думите на българина приятел: „Ние, българите, сме светли, благородни хора“ – това поражда в него плодотворни идеи, активизира го за творческа дейност и така той постига вътрешната цялост на своя духовен облик. Този Данте руши загнилия феодализъм, руши закостенелите стереотипи в човешката душевност, осъзнато разбира тяхната обреченост и долавя искрите на новото, което идва, макар и с бавни темпове. Боян Мага му посочва нови пътища към човешката душа и към обективната действителност и той става негов ярък следовник в дела, мисли и чувства. С тази богомилска нагласа Данте създава „Божествена комедия“, която внушава революционна насоченост, преобръща човешката душевност и е реалистична картина на обществено-политическите борби и идейните брожения в Италия през ХIII и ХIV век. Създаденият от Павлина Павлова образ на Данте ни става близък като жив човек с бурен и неспокоен живот, изпълнен с житейски превратности в един полюсен свят. Затова го определят като първи европейски хуманист, надживял своето схоластично средновековно време, като стойностен съветник в духовното развитие на човешката цивилизация. Данте не полемизира, а утвърждава своето виждане за обречеността на феодализма и идването на бъдещия свят с новите човешки ценности, насища обществено-историческата италианска среда с несрещана дотогава духовност.
Чрез любовта на Данте към Беатриче Павлова утвърждава вечното и безсмъртното в човешката интимност, най-творческото човешко начало, защото Беатриче е светлината в живота на Данте и чрез своята платоническа любов към нея той търси себе си и намира себе си като най-съкровена и изстрадана духовна същност.
Разкривайки душевния свят на Данте Павлова отбелязва, че той изпитва и има в живота си с малко радости и най-вече се развлича с четене, но какво чете: „Четенето на книгата на българския княз Вениамин или Боян Мага, беше едно от малкото му удоволствия“, а общуването му с ерудирания български приятел го възторгва: „За мене е празник както четенето на апокрифа, така и разговорите ми с теб.“ И защото Йоан-Асен му разказва за същността на евангелските текстове: за Иисус и изображенията му в иконите; че евангелските места са населени с българи – така българите стават пример и въздействат неотразимо върху Данте. В диалозите между двамата Йоан-Асен поставя кардинален въпрос, на който и до днес никой не е отговорил – нали кръстоносците са християни и са тръгнали да освобождават Божи гроб, а където минат безчинстват, грабят, убиват все християни. Ето как българинът става критерий за човешките стойности, а българите и богомилите – модел за подражание.
Данте е религиозен, той е християнин католик, но със своята гениална проницателност долавя живителните сили на земния живот, разбива сковаващата догматика и изобличава господстващия социален ред на своето време. Но той вниква и в човешката природа, в нейните тайни, в пораженията и подемите на човешката душевност. Всичко това убедително е внушено от писателката чрез реалистичен психологически рисунък. И най-категорично е изявено чрез апокалиптичните картини в деветте кръга на Ада, където е събрана цялата човешка порочност, от която идва непреодолим трагизъм. Какви невероятни превъплъщения на човешката жестокост и негативизъм е постигнал Данте – това поразява и доказва гениалността му да вниква в глъбините на човешката душевност и с художествена правдивост да изобразява човешкия свят.
Историческият роман „Ходене на Данте по Богородица“ е многообхватен като идейно-тематична насоченост и е плод на обширни научни проучвания, на много труд и на забележителния талант на писателката, която впечатлява със своите творчески инвенции и открития. Въпреки че са минали почти осем века от създаването на тази гениална Дантева творба, Павлина Павлова вижда в нея много съвременни асоциации и много поуки от познавателен и възпитателен характер. Данте е интерпретиран по художествен път като наш съвременник, който внушава човешко самочувствие за пълноценност и повишава духовния човешки ръст. И ни приучава да бъдем с будна съвест и как да отстояваме себе си в обществения живот без приспособяване и компромиси; как да постигаме самоосъзнаване в тежки житейски ситуации.
Павлина Павлова се е сляла с образа на Данте и неговите персонажи, и е постигнала автентичната атмосфера на някогашния италиански свят. И най-значимото е, че с този роман Павлова прави оригинален принос към жизненото и творческо битие на Данте Алигиери. Това е стойностен влог, наш, български, в Дантевознанието, в италианската духовност. И сближава нашите два народа – българския и италианския – като духовни родственици със сродни житейски съдби. Чрез тази вътрешна сроденост ние постигаме жизнено пълнокръвие и хармония.
***
Проектът „Вариации на критическото мислене“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“