Елица Ангелова – САЩ

АЗ ВЯРВАМ…

От най-далечни мрачни небеса

ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.

И, без да чакам други чудеса,

във този миг ще се почувствам цяла.

На капчици ще пада Доброта,

в пустинята ще се роди тревичка.

И сам отгледал стръкче красота,

човекът ще се учи да обича.

Ще сее само жито и цветя –

да има и за хора, и за птички.

Понесъл в длан разлистена мечта,

към утрешния ден ще се затича.