Георги Ряпов – Канада

*  *  *

Нощта ми е разплакано дете.

С очи солени, нецелунати,

Заспа и този тъжен ден

И някъде потайно в мен

Лъжовен паяк мрежите плете.

Играчките ми счупени стоят

И няма кой да ги поправи,

Последната любима ме забрави

И те забравени мълчат.

Цветя във вазата щом сложа,

Се пръска всичко изведнъж

И капчици канадски дъжд

Попиват в жадната ми кожа.

По пръстите – следи от кръв,

Стъкла по пода разпиляни…

Събирам с голи длани

Живота си, дори такъв.

Заспивам с куклите на мама.

От детството с любов живял,

Усещам, че съм побелял,

Но казвам: нищо, нищо няма.

Все същия съм си до днес.

Удрят ли ме, ще заплача.

И скрито, насаме със здрача,

От синовете чакам вест.