Георги Н. НИКОЛОВ

…Когато говорим за наше литературно присъствие в тази страна, може би трябва да започнем с Божен-Клос Олсоммер. Божен-Клос Олсоммер (Bojen Olsommer, Bojen-Clos Olsommer), швейцарски писател от българско-френски произход, е роден през 1915 г. във Вирас (Veyras), район Сиер, кантон Дьо Во (Вале), в семейството на известния художник Чарлз-Клос Олсоммер (1883-1966) и Весела (Веска) Монева от Плевен (1885-1968) – дъщеря на лекар, следвала философия в Швейцария. Божен-Клос Олсоммер се изявява като белетрист, публицист и журналист. Посещава България през 1937 г. През 1939 г. в седмичника „Ла Парол Бюлгар”, в два поредни броя е отпечатана новелата му „Обущарят от Плевен”, написана в България. Представен със статията „Швейцарски писател от български произход” от Печо Господинов във вестник „Литературен глас” (1 март1939). През 1957 г. излиза книгата му „Завръщане от България”. Умира на 23.12.2002 г. За жалост, като редица наши творци по света и той не е преведен досега у нас. От същата статия научаваме, че част от новелата е четена по радио „Лозана“ и че тя е илюстрация за добрите чувства на Олсоммер към нашата страна: „ В повечето писма, които при разни случаи ми е писал (повечето от Париж, където доскоро работеше), той някога с гордост се е позовавал на своя български произход. А за България, която наскоро опозна, са казани в тях най-хвалебствени думи, които може да изрече само едно любящо я сърце“, отбелязва по редовете Печо Господинов…

Радка Донел (на немски: Radka Donnell; Radka Zagoroff) e родена на 24 ноември 1928 г. в София. Швейцарска поетеса, писателка, художничка и публицистка, дъщеря на българския икономист и политик професор Славчо Загоров. Годините на Втората световна война Радка Донел прекарва в Германия. През 1951 година емигрира в Съединените щати и там продължава образованието си. Получава бакалавърска степен от Станфордския университет, а магистърска – по изящни изкуства (Master of Fine Arts) от Колорадския университет в Боулдър. Майка на две дъщери. Живяла е основно в Цюрих. Радка Донел си създава име като художник на пачуърк и куилт. Пише стиховете си на немски и английски. Радка Донел е представена с поезията си в многобройни антологии в Швейцария, Германия и Австрия, а също в мащабния сборник Küsse und eilige Rosen. Die fremdsprachige Schweizer Literatur, издаден в Цюрих през 1998 г. Умира на 13 февруари 2013 г.

Издала е книгите с поезия leidenschaftspassage, zweisprachig: Deutsch-Bulgarisch, mit Zeichnungen von Hanny Fries, 1993, am walensee, zweisprachig: Deutsch-Bulgarisch, 1994, das frühlingsbuch, 1994, in’s nächste jahr, Gedichte 1991-­1995, 1995, die „Goldberg variationen“, 1997,  nichtausgeträumt, 2004. Проза: Die letzte Héloise, Roman, 2000, Monets „Nymphéas“ – Liebesnähe, 2005.

Публикации на английски: Quilts As Women’s Art. A Quilt Poetics, 1990, Adolf Wölfli, by Daniel, Baumann and Radka Donnell, 1997, Le Corbusier, the Noble Savage: Toward an Archaeology of Modernism, by Adolf Max Vogt and Radka Donnell, 1998=

На български: „Пасаж на страстта“, 1993 г., изд. Пигмалион, „Край Валензее“, 1995, Пигмалион.

Ето и една нейна преводна творба:

на предела

на най-

високото място върху

улуците

на покрива на света

върху най-не-

проходимите пътечки на

враните и най-

тесните про-

ходи на кравите

дириш

убежище

от идващата болка

но тя се усилва разбира се

пролетта

те догонва

ти вече

стенеш

и слагаш

ръка върху

челото на

родилката

земя

Румена Коларова-Шиндлер е родена на 21.01.1947 г. в град Русе. Завършва английска филология, с втора специалност френски език в Софийския университет. Има следдипломна специализация по английска литература, история и общество в Оксфорд и Лиидс. Неколкократна специализация по френски език в Гренобъл и Париж. Работи дълги години като преводач-специалист в Министерството на външните работи на България с активно участие в международни конгреси из цяла Европа. Живее в Швейцария. Издала е 17 книги: 15 на книжен носител и 2 електронни. Публикувани са 11 стихосбирки: “Лунна пътека”(1998), “На Ети и Виви от Мама” (2001), “Гарвани” (2005),”Прашинки под небето” (2006), „Spr?hende Funken” (”Политнали искрици”), (2006; на немски език), “Градеж” (2006), „Столетница” (2007), „Sonnenrollen” (”Слънчеви снопи”) (2009; на немски език), „Поанти за поети” (2009), „Вместо молитва” (2009), “Сталактони” (2010). В проза има издадени 2 повести: “Да разкаже ли” (2002; триезично издание-бълг.,фр.и нем.ез.) и “Имало едно време” (2003; двуезично издание/бълг.и фр.ез), както и етюдите върху културата на Швейцария: “Изкушението Швейцария” (2011). Член е на Писателския съюз на Швейцария и на Съюза на писателите в Женева. Всяка година представя книгите си на Международния Салон на книгата и печата в Женева и на Салона на савойската книга на Фондация Рипай във Франция. Удостоена е с Наградата на публиката на конкурса “Блага вест” София, 2007. Наградена е с отличие на Седмия национален конкурс за поезия “Искри над Бяла-2008″. Нейни стихове са номинирани на редица международни конкурси за поезия в Германия и Швейцария, поместени съответно в поетични антологии и специализирано литературно списание:

***

тлеят въглени в огнището

все болки и надежди

и не личи

кои са поддържали огъня

***

ези-тура-ези

обръща се монетата

лута се пак

в лабиринт от пътеки

***

по елхата

гирлянди от пуканки

замечтани снежинки

те поне не се стопяват

Евелина Ламбрева Йекер е родена на 9 май 1963 г. в гр. Стара Загора. Завършва Английска езикова гимназия в Русе и медицина в Плевен. От 1996 г. живее в Швейцария. Доктор на медицината. Психиатър на индивидуална практика в Люцерн и клиничен доцент в Университета в Цюрих. Завършва интердисциплинарния колегиум “Gender Studies” към Университета в Цюрих с втори дисертационен труд. Автор на стихосбирките “Скок към слънцето” (2006), “Затворен прозорец” (2007), “Между Матерхорн и Шипка” (2007), “Sammle mich…” (2008), “Niemandes Spiegel” (2015), на сборниците с разкази “Влакът за Амстердам” (2008), “Unerwartet” (2008), “Бунище за цигулки” (2009), на романите “Защото говорехме немски” (2011), “Обядът на семейство Щум” (2012), „Войната на майките” (2014), „Казвам се Марчело” (2015), „Изрично възражение” (2017). Съставител на антологията “Verborgenes Leben” (2016) с текстове на непревеждани или малко преведени на немски език съвременни български автори. В подготовка за печат е сборникът й с разкази за България “Bulgarischer Reigen”. Член на Съюза на швейцарските писатели и Съюза на швейцарските лекари-писатели.

Таня Шелхорн е родена на 03.02.1951 г. в гр. Брезово. През 1969 г. е завършила гимназия в гр. Пловдив, а през 1982 г. ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (НАТФИЗ) – София със специалност Куклено актьорско майсторство в класа на проф. Атанас Илков. Играла е като стажант-актриса в Драматичните театри в Русе и Ямбол. От 1973 до 1986 г. е работила в Куклените театри в Ямбол, Габрово и Пловдив. От 1986 до 1994 г. се е представяла в Швейцария със собствена куклена програма за възрастни. Издала е сборника с очерци “На подобното с подобно” (2003). Автор на книга с пиеси за куклен театър “Вупер – котаракът супер” (2005), разкази, пътеписи и публицистика, публикувани в българския литературен портал “ЛитерНет”. Трилогията – “Дарина” (2003), “Д-р Кристиан и неговата компания” (2004) и “Най-дивната нощ” (2007) – носи редица черти, характерни за менипеята. Съчетаването на живото отражение на действителността и пълния простор на измислицата, както и вплитането на автобиографични елементи, са вътрешно мотивирани и оправдани.

Това изреждане на автори има само една цел: да ги „припомни“ на интересуващия се читател върху географската карта на Европа. Български писатели има практически навсякъде в страните на Стария континент. Където и да живеят, с каквото и да се занимават, те си остават добронамерени сънародници, обогатяващи и националната ни литература също така стойностно, както и литературата на съответната страна. Българските писатели по света трябва да се познават, уважават и ценят. Произведенията им са национална памет в развитие и илюстрация за развитието на културния процес чрез интеграция в обществата, които са ги приели. Ако не направим това, съвременната ни духовност няма да е пълна. Нещо, абсолютно недопустимо в новия ХХI век…