БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ В ЧИКАГО

Снежана Галчева

 

Снежана Галчева – поет и журналист, е родена в София. Завършила е специалността „Българска филология”. В България трудовият й стаж преминава в Центъра по електронизация и нови технологии в съобщенията към БТК. От дванадесет години живее и работи в САЩ – Чикаго и продължава да пише поезия. Автор на стихосбирките „Мигове и вечност”, „Мост към светлината”, „Космични послания”, за които има международни награди за Европоезия – 2011 г. в Париж, Франция,  2012 г. в Лече, Италия и др. Носител на наградата „Народен будител” 2013 г. Подготвен е и предстои да излезе сборникът й с разкази „Емигрантски новели”. Редактор на 14 книги, издадени във Великобритания, Германия, България и САЩ. През 2009 г. е съосновател на клуб „Българско слово” в Чикаго. През 2014 г. – редактор, сценарист и водещ на ТВ шоу по BIT (Bulgarian International Television – Чикаго). От юни 2016 г. до февруари 2017 г. води седмичната рубрика „Българското слово през вековете”, във в. “BulgArena, а от май 2017 г. – на седмична страница за култура и духовност във в. „България сега”, издавани в града. Организатор и модератор на Първия фестивал на българската култура в Чикаго, проведен през 2015 г. Вторият фестивал се проведе през м. октомври 2017 г. Членува в Съюза на българските журналисти, в Съюза на българските писатели и е председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго.

 

 

СПАСЕНИЕ

 

Когато усетя, че светът загрубява,

отивам при вятъра и го питам

кой го е учил на нежност.

Закачливо ми роши косите,

целува ми устните,

като на любима жена

и ме закриля в свойта прегръдка.

 

Когато слабостта във мен пропълзи,

отивам при морето и го питам

кой го е учил на сила.

Вълните ту нежно се плискат,

ту свирепо разкъсват брега

и отмерват хода на времето –

Минути, часове, години…

Вечност!

 

Когато ми стане много самотно,

отивам при върховете и ги питам

кой ги е учил на мъдрост.

Издигат се горди, мълчаливи, неподвластни

и остават завинаги самотници –

надживели пространство и време,

отрекли фалшиви приятелства

и лесни победи.

 

 

МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА

 

Животът ни е миг от вечността,

а в този миг –

толкова много живот.

 

Ненужни цели,

конфликти,

войни

и толкова малко

любов.

 

Животът ни е миг

и този миг

е кръг към вечността.

 

 

ПОВИКАЙ МЕ И АЗ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ

 

Когато ти стане самотно,

повикай ме на чувството с тъгата

и аз ще дойда като мелодия на песен.

Ще бъда в цветето до теб,

в отронените капчици роса,

като сълзи натежали.

Длани разтвори да ги сбереш

и пий, когато ожаднееш.

 

Когато грубостта те нарани,

с нараненото чувство ме повикай

и аз със вятъра ще дойда като повей.

Ще те погаля по косите,

устните ти ще докосна

и на нежността следите

ще оставя върху тях…

Повикай ме и аз ще те намеря!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР НА СБП АВГУСТ 2019
Next post „КОГАТО ИЗПАДНЕШ В ТРУДНИ СИТУАЦИИ, РАЗЧИТАЙ ЕДИНСТВЕНО НА ИСТИНАТА И Я БРАНИ ДО СМЪРТ“