Снежана Галчева
Снежана Галчева – поет и журналист, е родена в София. Завършила е специалността „Българска филология”. В България трудовият й стаж преминава в Центъра по електронизация и нови технологии в съобщенията към БТК. От дванадесет години живее и работи в САЩ – Чикаго и продължава да пише поезия. Автор на стихосбирките „Мигове и вечност”, „Мост към светлината”, „Космични послания”, за които има международни награди за Европоезия – 2011 г. в Париж, Франция, 2012 г. в Лече, Италия и др. Носител на наградата „Народен будител” 2013 г. Подготвен е и предстои да излезе сборникът й с разкази „Емигрантски новели”. Редактор на 14 книги, издадени във Великобритания, Германия, България и САЩ. През 2009 г. е съосновател на клуб „Българско слово” в Чикаго. През 2014 г. – редактор, сценарист и водещ на ТВ шоу по BIT (Bulgarian International Television – Чикаго). От юни 2016 г. до февруари 2017 г. води седмичната рубрика „Българското слово през вековете”, във в. “BulgArena, а от май 2017 г. – на седмична страница за култура и духовност във в. „България сега”, издавани в града. Организатор и модератор на Първия фестивал на българската култура в Чикаго, проведен през 2015 г. Вторият фестивал се проведе през м. октомври 2017 г. Членува в Съюза на българските журналисти, в Съюза на българските писатели и е председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго.
СПАСЕНИЕ
Когато усетя, че светът загрубява,
отивам при вятъра и го питам
кой го е учил на нежност.
Закачливо ми роши косите,
целува ми устните,
като на любима жена
и ме закриля в свойта прегръдка.
Когато слабостта във мен пропълзи,
отивам при морето и го питам
кой го е учил на сила.
Вълните ту нежно се плискат,
ту свирепо разкъсват брега
и отмерват хода на времето –
Минути, часове, години…
Вечност!
Когато ми стане много самотно,
отивам при върховете и ги питам
кой ги е учил на мъдрост.
Издигат се горди, мълчаливи, неподвластни
и остават завинаги самотници –
надживели пространство и време,
отрекли фалшиви приятелства
и лесни победи.
МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА
Животът ни е миг от вечността,
а в този миг –
толкова много живот.
Ненужни цели,
конфликти,
войни
и толкова малко
любов.
Животът ни е миг
и този миг
е кръг към вечността.
ПОВИКАЙ МЕ И АЗ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ
Когато ти стане самотно,
повикай ме на чувството с тъгата
и аз ще дойда като мелодия на песен.
Ще бъда в цветето до теб,
в отронените капчици роса,
като сълзи натежали.
Длани разтвори да ги сбереш
и пий, когато ожаднееш.
Когато грубостта те нарани,
с нараненото чувство ме повикай
и аз със вятъра ще дойда като повей.
Ще те погаля по косите,
устните ти ще докосна
и на нежността следите
ще оставя върху тях…
Повикай ме и аз ще те намеря!