БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ В ЧИКАГО

Людмила Билярска

 

Людмила Билярска е родена през 1952 г. в София. През 1971 г. записва специалността „Българска филология” в СУ „Климент Охридски”. От 1993 г. живее със семейството си в САЩ, щата Индиана. Първите си поетични стъпки прави още от детска възраст, но 2001 г. остава за нея белязана с приливно творческо вдъхновение. Досега има издадени четири стихосбирки: „Нашата песен” – през 2003 г., през 2008 г. – „Босонога скитница“ и „Пустинница“, а през 2016 г. – „Сезоните са гласове на птици”.

От 2008 г. и досега оформя поетичната страница на в. „България” – Чикаго със свои стихотворения. Нейни творби са публикувани в електронното сп. „Литературен свят”, двуезичното издание за Белоградчик „Венец”, сп.„Revue Reriodique sur la vie en Bulgarie” – Париж, в „Книги News” идр. Людмила Билярска участва със свои творби в Първият български емигрантски алманах „Българско слово и багри в САЩ и по света”, както и във всеки годишен сборник на Съюза – „Любослов”. Стихосбирката й „Сезоните са гласове на птици”, заедно с книгите на други български писатели, които живеят и творят извън България, е изложена в Българската секция на Конгресната библиотека в САЩ.

Член е на Съюза на писателите в САЩ и по света от 2010 г. и на СБП от 2017 г.

 

 

ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ТРАМВАЯ

 

Градът е уморен от празненства.

И леко махмурлия даже пада.

През мътните трамваени стъкла

подтичват силуетите на сгради.

 

Разхвърляни безредно преспи сняг,

небрежно са наметнати с дантели,

колосани във локвите със кал –

на светлото изглеждат мръснобели.

 

Плакатите размахали криле,

разкъсани от злобата на вятър,

показват само части от лице

или полу-програма на театър.

 

Трамваят люшка морните тела

за някъде към някоя си спирка.

Старица жално моли за ръка

работник, който тъжно си подсвирква.

 

 

ЖИВА…

 

И щом небето драсва цветове,

а аз ги виждам – прелестни картини,

щом ме боли, ако щурче умре –

тогава аз съм жива, жива, жива…

 

Усещам ли, че скръбен е цвета.

Долавям ли през сълзи как си свива,

под стряхата ми, косчето гнездо –

то аз съм жива, жива, жива…

 

Замирам ли пред нощното поле

посипано брокатено в светулки,

и в мен се връща онова дете,

което със душа след тях се втурва…

 

То аз съм жива! Повече от жива!

 

 

ЧУДОТВОРИЕ НА КРАЧКА ОТ ДЕЛНИКА

 

Притворила очи поемам свежест –

от синьото в небето, от тревите.

На метри от забързания делник,

но на светлинно време от тъгите.

 

Тук чувам как природата пулсира.

Заглеждам се в платната й без рамки.

Долавям и щурчето как провира

цигулчица край корени и сламки.

 

Грижовно косче важно съобщава,

че някъде в тревите има рожби.

Внимавайте! – задъхано повтаря.

Трогателно е в своята тревожност!

 

Мигът на блаженство е зад гърба ми.

И делникът, и стресът – в танц ме грабват.

Но миличкото косче вече брани

и моят ден, писукайки на сламка…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“
Next post НАПУСНА НИ ПИСАТЕЛЯТ ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ