Владимир ЛУКОВ

 

Magda Bello / Магда Белло е известна в испаноезичния свят никарагуанска поетеса, писателка и есеистка – носителка на престижната международна награда за поезия на името на големия никарагуански поет Рубен Дарио (Rubén Darío, 1867-1916).

Тя е родена в гр. Масая, Никарагуа, на 2 август 1976 г. Прекарва детството и младостата си в родния си град. Неин настойник е братът на на майка й – поетът Рафаел Белло (Rafael Bello), който от малка я въвежда в света на книгите и на лирическата поезия. Като дете тя пише и първите си стихотворения. В ранната си младост следва икономика и теология – като специализира после църковна история, есхатология, херменевтика и омилетика.

През 2003 г. Магда Белло написва и публикува първия си роман “Вашите кукли” („Muñecos de tusa“), а през 2016 г. и втория си роман “Венера на нечестивите” („La Venus de los perversos“). В този период от време започва да публикува и стихове, а също и да сътрудничи с поезия и есета в списание “Политически лидери” – гр. Пачука, столица на щата Идалго в Мексико (Revista Líderes Políticos de Pachuca – Hidalgo, México). В същото списание в раздел Literatura Internacional › México тя води рубрика със заглавие “Литературна лупа на Магда Белло” (La lupa literaria de Magda Bello), в която представя творби на поети от различни краища на света.

Първата стихосбирка на Магда Белло “Разпръснати спомени” (“Memorias dispersas”) излиза през 2016 г. като издание на Никарагуанското дружество на младите писатели. В нея са включени поредица от стихотворения, тематично свързани с околната среда. Те са вдъхновени и са написани в резултат на пътуванията на поетесата като директор на образователни програми на неправителствени организации в Северната и в Карибската част на Никарагуа, където девствените гори са били подлагани на изсичане.

Следващата й стихосбирка със заглавие “Емили” излиза през 2017 г. Тя съдържа 20 стихотворения, вдъхновени от живота на известната по света американска поетеса Емили Дикинсън. Същите стихотворения са израз на парадоксално поетично осъвместяване на два духовни женски свята – този на Емили Дикинсън в съзерцателната й самота, копнежи за любов и предизвикателства към смъртта и този Магда Белло, преизпълнен със светлина, осветляваща загадъчното съществуване на американската поетеса в нейните “забранени” любови и прекрасни поетични видения.

Премиерата на стихосбирката “Емили” се осъществява на 16 май 2017 г. в Северноамериканския културен център в Никарагуа в условията на тържествено откриване в него на библиотека на името на Емили Дикинсън.

През същата 2017 г. испанският поет Франсиско Мартин Мартин (Francisco Martín Martín, известен като поет на високата испанска поезия) в равностойно съавторство (като брой стихотворения от общо 76) с Магда Белло публикува стихосбирката „По следите на Принца“ (“Tras la huella del Príncipe”). Стихотворенията са написани и публикувани в чест на поета Рубен Дарио по случай 150 -годишнината от рождението му и стогодишнината от смъртта му.

За книгата си „Няма пропуск към Катарина“ (“No hay pasada a Catarina”) – стихосбирка, съставена от 48 стихотворения, написани като поетичен дневник по време на социалната криза в Никарагуа между април и юли 2018 г. (Катарина е село с граждани от местната съпротива в разгара на кризата; намира се в непосредствена близост до град Масая с единствен изход към Панамериканската магистрала) – именно за тази своя поетична книга Магда Белло е удостоена през същата 2018 г. с престижната Международна награда за поезия “Рубен Дарио”.

В резултат на значимото й поетично дело (и в духовен, и в социален смисъл) поетесата е официално поканена през 2019 г. да посети големите градове на Мексико, а също и тези на Испания – Мадрид, Барселона, Силледа, Мурсия, Малага – и за кратко време тя става известна като поетеса и в тези две големи страни на испаноезичния свят.

През 2019 г. излиза и петата й стихосбирка “Зима в Москва” (“Invierno en Moskova”, Editorial Universitaria, UNAN – Managua), интуитивно проникваща и образно разкриваща духовни аспекти от живота на големия руски поет Владимир Маяковски. (Известно е, че през 1925 г. Маяковски посещава Мексико Сити и написва по-късно сборник от стихотворения под заглавие „Испания. – Океан. – Хавана. – Мексико. – Америка“, а също и есе „Моето откриване на Америка“.)

През 2019 година за високите си творчески постижения в областта на никарагуанската култура и литература Кметът на град Масая удостоява Магда Белло със звание “Любима Дъщеря на Масая”.

MAGDA BELLO / МАГДА БЕЛЛО – НЯМАМ ДРУГ ГЛАС ОСВЕН СТИХОВЕТЕ СИ

 

НЕ СЪМ ЗА СВЕТА

 

Паралелен космос има в утробата ми,

изправен гръб и тъмно

орлово перо.

Днес не съм… не съм за света.

И за утре може би няма да съм.

Когато есента покрие с листа

пейзажите на Амхърст,

тялото на моя любим

ще лежи във вечността на съня.

Бездната вдишва стиховете ми –

скрита либертинска антология –

без претекст и без вина.

– Променям ли се?

Когато хълмът стане по-малък,

а хоризонтът утре го няма…

Бурната зима ме ограничава

между стените от махагон

и безсмъртният стон

в утробата ми.

 

Днес не съм… не съм за света.

И за утре може би няма да съм.

 

(Из стихосбирката “Емили”, 2017)

 

“… ДОСТИГНИ МЕ, АКО МОЖЕШ,

ако искаш премини

бездната на Курилите

огнения дракон,

граничната арка –

от пагубния ми смях,

към скритият ми вик

полети…

 

Целувките ми там

все още те чакат.

Достигни ме, моя любов,

че инак срещата ни

ще е неизбежна.

И ще знаеш понякога,

че ще бъда отчаяно твоя

…. и завинаги своя “

 

 

СЛЕД ВСИЧКО…

Да вървим през живота

на къси крачки

по релси –

да не докосваме земята.

После по магистралата –

без да излизаме от платното –

стъпваме.

Пазим баланса

на високи токчета

върху въжета,

докато се подиграваме –

с драскотините,

с препъването

и със срама си.

Да пием с отличие

горчивите дни,

надигайки чашата,

съгрешавайки в гордост –

без да се молим

Отче наш..

 

След всичко това

ни остава

Омир, Сафо, Хезиод.

 

Да вървим през живота

на къса нишка,

без бързане,

докато не освободим звяра,

който да ни кара да полетим…

 

 

НЯМАМ ДРУГ ГЛАС ОСВЕН СТИХОВЕТЕ СИ

с моята силна хартиена барикада

и заточена страст сред стени от елегии.

Гарваните не издигат моя гений.

Пеперудите не разпръскват прашеца ми.

Нямам друг глас освен стиховете си

и стоте писма до малкото, които обичах.

 

 

ЛУДОСТ Е ДА СЕ ЧУВСТВАШ

със стряскаща сянка.

Почувствай, че ме докосваш

че ме притискаш,

че ме успокояваш.

И всичко наше

ще е прекрасно

в ума ни.

 

Чувствам понякога,

че ме чувстваш.

 

В ТЪЛПАТА ОТ МОИ ВИДЕНИЯ

видях себе си като момиче –

измършавяло, треперещо,

заточено в поезията.

Растеше под краката ми

остров от светлокафяви

невени.

Големите им стебла

ме повдигнаха

до върха на елегиите –

в лавровите полета,

в плачещите блата,

в черната цитадела

и в театъра на влюбените.

 

В прилива на виденията

видях себе си като момиче.

 

Вървях през тунел –

хиляди душѝ маршируваха, –

а ръцете ми държаха

лампа.

 

 

ТРЪГНАХ СИ, ПОВЯРВАЙ.

И все тъй те виждам

с крайбрежията

на очите си.

Докато целувките ми

се топят като пяна,

стъпките ти ме гонят

и ти ми викаш – Бяло момиче,

не бягай, не тичай…

 

Тръгнах си, повярвай,

когато повдигах бузи

само за да те видя.

 

И отидох в града на лилавото,

където има любов без мярка,

без сянка…

без сън…

без забрава

 

Подбор и превод на стихотворенията:

Владимир Луков и Милена Маринова.

 

***

ВЛАДИМИР ЛУКОВ КАТО ПОЕТ В МЕКСИКАНСКО СПИСАНИЕ

Revista Líderes Políticos – Pachuca – Hidalgo, México

Това е всъщност наименованието на списанието, което излиза периодично в столицата на щата Идалго в Мексико – гр. Пачука – на електронен и на книжен носител. Директор на списанието е Gregorio Quijano. В него се списва раздел Literatura Internacional › México и рубрика със заглавие „Литературна лупа на Магда Белло“ (La lupa literaria de Magda Bello).

Магда Белло е известна в испаноезичния свят никарагуанска поетеса, писателка и есеистка – носителка на престижната международна награда за поезия на името на големия никарагуански поет Рубен Дарио (Rubén Darío, 1867-1916).

Родена е в гр. Масая, Никарагуа, на 2 август 1976 г. Тя е авторка на пет поетични книги и на два романа. През 2019 година за високите си творчески постижения в областта на никарагуанската култура и литература кметът на град Масая удостоява Магда Белло със звание “Любима дъщеря на Масая”.

В рубриката „Литературна лупа на Магда Белло“ на списание Líderes Políticos – Hidalgo, México – Любимата дъщеря на Масая представи наскоро (на 14. 10 . 2021 г.) и българския поет Владимир Луков с цикъл от четири стихотворения със заглавието на едноименната му белетристична книга „Мястото, откъдето започва безкраят“ („El lugar donde empieza el infinito“).

Стихотворенията и кратката творческа биография на Владимир Луков са представени двуезично – на български и на испански език в превод на именитата българска испанистка, преводачка и дългогодишна журналистка в испанската редакция на Българското национално радио Мария Пачкова.

На поета Владимир Луков не му е известно как е попаднал в Литературната лупа на никарагуанската поетеса Магда Белло. Знае само (както сам споделя), че това е станало чрез социалната електронна мрежа Fasebook. Този факт сам по себе си говори за безграничните днешни възможности за духовно общуване на поети и писатели от различни култури, а също и за възможностите за обмяна помежду им на литературни творби, който носят уникалните вътрешни кодове на самите техни култури. В случая – на никарагуанската и на българската народностни култури.