Към бъдещето отлетя “Безумният Орфей”
Никола Гигов: Днес Орфей се преражда в думи, песен и стих по нашите земи, защото истинското зачатие е в нетленното боговдъхновение
България ще стане духовен санаториум на Европа. Ще играе водеща роля в процеса на извеждането на слънчевите ни души от хадеса на неведението
„Със Златна колесница към бъдещето ще летя” (Орфей )
Един месец след 80-годишния си юбилей ни напусна поетът, писател и орфеист Никола Гигов. Роден е на 10.11.1936 г. в с. Вълчи дол, Западните покрайнини. Автор е на 73 книги с поезия и проза, 12 от които са за Орфей. По негови стихове са написани повече от 150 песни от 45 композитори. Голяма част от творчеството му е преведено на повече от 25 езика. Носител е на множество награди, предимно за задълбочените му изследвания за тракийския певец. Удостоен е със званието „Великите мъже на 21 век“ от Американския биографичен институт в Южна Каролина. Носител е на приза „Златен медал за България“ за патриотично творчество, на орден „Кирил и Методий“, първа степен. Включен е в енциклопедията „Бележити българи на съвременна България“ – 2013 г. Заедно със съпругата си Елена Хайтова наскоро получиха наградата на Общобългарския комитет „Васил Левски“ в Пловдив. Гигов има индивидуално място в Залата на славата в Американския биографичен институт в Северна Каролина. Името му е включено в световната класация „Великите мъже на XXI в.“ и „Великите умове на XXI в.“, а Международният биографичен център в Кеймбридж, Англия, му присъжда наградата „Диамантът Да Винчи”.
Никола Гигов отдаде над 50 години от живота си и сънищата си (много често стиховете му се раждат насън) на своята светла мечта и мисия – Орфей. Съпругата му Елена Хайтова го нарича „безумния Орфей”, защото влага в търсенията си голяма душевна страст, неистов копнеж и порив, нещо много по-голямо от ума. Подобно на един съвременен Шлиман, той детайлизира в сърцето си и в своите видения всеки един нюанс от образа на великия певец. Обикаляйки света и вървейки по следите на Орфей, той е черпил искри от огромния Орфеев огън от над 900 източника. Срастването му с тези реални следи дотолкова повлияха на начина му на мислене и на поведение, че той се превърна в един поетично-мистичен и морално-нравствен пример за онаследеност на Орфеевия образец на съществуване.
Преди 5 години той гостува в Кърджали, заедно със съпругата си, за да представят книгите си „Гладиаторът Хайтов” и „Клада за феникс”. Тогава направих последното си интервю с него.
– Казваш, поете, че България и Родопите са точно съответстващото енергийно място, което е било в състояние да приюти стъпките на толкова голямото в космически смисъл явление Орфей…
– Да, географската карта на страната ни е точно определена да побере малко население, но и огромно и необятно небе над нея. Особено е огромна нашата песенна, космическа карта, която е в съзвучие с космическия ритъм на Вселената. Не случайно точно тук Орфей е пролял кръвта си, за да оплоди дарбата на народа ни. Над България небето е Орфеево, то цъфти от обич и сълзи като роса. Затова днес Орфей се преражда в думи, песен и стих по нашите земи. Затова нашият народ намери своята земя на духа след дълги скиталчества, за да създаде държавата на духа – България, както каза един велик българин. Затова с разностранните си дарби българският народ винаги е осъзнавал, както е било и при неговите прадеди, че истинското зачатие е в нетленното боговдъхновение.
– Изглежда това усещане е било пресъздадено и в тракийските мистерии, като тези на о. Самотраки…
– Това място е избрано неслучайно за провеждането на подобна висша теургия и мис- териалност. Аристотел казва, че той е бил прочут с мистериите на кабирите, духовен център на траките и потвърждава, че е бил тракийски цели 700 години. Бил е на така важното възлово място между Дарданелите, Троя, Тасос, Лемнос и Лесбос. Посрещането на изгрева от най-високия му връх (1586 м.) с формата на конус, е цяло тържество, там хората сваляли оръжията си. Звучала Орфеева музика. Обредът пре- създавал смъртта и зачатието. Койесът, Великият жрец, давал знак за начало на Орфеевите мистерии, свирели флейти. Чували се призивите:” Само любовта заличава убийството и смъртта!”
– Но дали Орфеевият идеал за всеобщо обединение в името на доброто ще стане един ден валиден за целия свят?
– Логиката на днешното развитие потвърждава неговата необходимост, тъкмо защото днешният свят е паднал ниско пред Златния телец. Но небето ни дава знаци, че само тези, които жертват живот и творчество заради другите, могат до се надяват да дочакат това бъдеще. И най-вече тези, които служат на първия бог, който е създал всички останали богове – на Ерос (Любовта).
– Орфей е бил и голям медиатор между хората и боговете, между небето и земята…
– Неговата мечта е изразена в думите му: ”Искам да венчая песента на славея с хоровода на звездите”. И най-вече тази връзка се е изграждала чрез неговия музикален лад пентатоника /с пет основни тона/. Затова и неговият знак е пентграмът. А в начина му да признае обичта си към Евридика се крие голямата мощ на любовта, която побеж- дава смъртта. Такава огромна любов, като неговата, която гледа на своя избраник с всичките небесни очи на всевиждащото звездно небе, може да възвисява и да изцелява. А той е лекувал и с билки, и с балсами, поставил е и началото и на музикотерапията. Прочут е тракийският обред на траките „Сангит” – сливане на песни, танц и музика. Затова Родопеецът е казвал: „Да изтанцуваш болестта си.”
– Това говори отново за великия синтез, който ни очаква…
– Той е заложен в нашата архетипна памет и чака своя звезден час. Но когато се из- пълнят условията за нейното събуждане. Когато се изпълнят Орфеевите завети: „Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете”, „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички”, „Кръв не проливай”, „Земята може да се завладее с лира, а не с меч” и др. Всички тези изречения сочат бъдния синтез, времето, когато народите ще бъдат сближени чрез любовта и изкуствата. Когато мечтата на Орфей – слънчевите ни души да бъдат изведени от хадеса на неведението, ще бъде изпълнена. И България ще играе водеща роля в този процес. А тъй като бъдещето е на българите, нашата страна ще се превърне в нещо като духовен санаториум на Европа.
Интервюто взе: Лияна Фероли