Радка ТОПАЛОВА
Тя е Спаска Попова. От Пловдив – родена в него и останала тук. Родолюбива по рождение… не подир носталгията по Родината. Носи слънце в сърцето си като обича да посреща изгрева в родните планини. Поезията е втората ѝ природа – след всичко човешко. Тя се ражда по планинските пътеки и възторзите от видяното и преживяното. България в нея е жива и след написаното върху белия лист има върху какво да се замислим! Защото като всяко цвете и тя – Родината ни, има нужда от обичта ни, а какво друго ако не обич носи тази книга на Спаска Попова с красивото и силно име „БЪЛГАРИЯ В МЕН!“
В литературния салон на читалище „Алеко Константинов” събитието стартира секретарят на читалището Анахид Парсихян с топли встъпителни думи. Водеща беше поетесата и литературен критик Елена Диварова, която с раздвижено артистично и емоционално встъпление в личния и поетичен свят на авторката постъпателно навлезе в съдържанието на книгата. Морето и планинските картини сякаш се превърнаха в действащи фигури… и тогава изригна цялата емоционалност на Спаска Попова, дишаща от всеки ред на пътеписите. Изплува цялата ненагледност на нашата България! Всички планини и паланки, пропътувани със сърцето на авторката, онагледени в красивата песен на думите. Новата книга с пътеписи на Спаска Попова е написана по повод нейната 70-а годишнина.
„За мен – сподели Спаска Попова – България не е просто в моя ум, памет и съзнание. Тя е във всичко и над всичко. Родината е онази твърд, върху която стоим с надежди към бъдещето, без да бягаме от настоящето. Колкото и понякога да ни огорчава!”
Артистичният прочит на Анна Танчева на един от пътеписите поведе гостите на събитието към онези височини, от които ни гледат духът на Дядо Йоцо и на много български герои. Много фино и деликатно прозира социалният елемент в литературните творби. Актуално са поставени проблемите, които неизменно съпътстват всекидневието, включително и по време на пътешествия. И авторката не премълчава слабостите, коментира ги добронамерено и с разбиране.
И всичко това – на фона на магичната цигулка на виртуоза Мичо Димитров с прекрасните творби на Панчо Владигеров, Дмитрий Шостакович и др.
Книгата с пътеписи „България в мен“ на Спаска Попова беше представена от писателя и литературен критик Иван Д. Христов – известен родолюбец, родопчанин и председател на читалището.
А ето и мнението на акад. Марин Кадиев – дългогодишен преподавател и духовен учител на авторката: „Всички пътеписи са и импресии с непрекъснати изненади. Повествованието се насища ту с яд и разочарование, ту с усмивки и възторг. Изживяванията от всяко посетено място се превръщат в нравствен критерий, с който поетесата оглежда света и нещата около себе си. Тук има синтез на лирическо начало и фин интелектуализъм, на емоции и аналитизъм. Чувствата се изливат като порой и същевременно идва осмислянето им, което се изявява в синтетични обобщения.
Тази пътеписна книга на Спаска Попова има дълбока нравствена и възпитателна стойност и с родолюбивия си патос ни дарява усещането за истинността и съзиданието на българина”.
А книгата поема своя път. Освен към пловдивските читатели, и към децата в българските училища в Париж и Чикаго. Една древна поговорка казва, че всяка тревичка има корен. Тази книга ни напомня точно за това – за корените ни и за България в нас! За да я има! За да ни има! Защото всичко в живота е взаимност.Край на формуляра
