Доц. Гергана СЛАВОВА
Стихотворенията в новата стихосбирка на поета Станислав Пенев от Варна – „Бряг на любовта“ /изд. График, 2024/ са 68 на брой и са изцяло с интимна тематика. Това са творби, които излъчват силно екзистенциално и вълнуващо, чувствено послание към съвременника за взаимност – взаимност с нравствен характер. Именно впечатлението – за цялостно и всеобхватно, мащабно, единно послание за топлота, близост, стремеж към другия, хармония в любовта и дълбоко човешки измерения с определящите посоката на всеки един живот любовни чувства – възниква от пръв прочит. И причината не е една единствена… В тази стихосбирка поетът обобщава и разкрива тайните на любовното привличане, необходимостта и умението на завладения от любовните чувства лирически аз да навлезе в духовния свят на любимата, защото любовта е колкото емоция, толкова и духовна същност, както и гражданско измерение, в основата на което стои необходимостта да се разгадаят и изяснят откровенията, копнежите, надеждите и мечтите на всичко, което може да се нарече светоглед на любовта.
Писани в няколко творчески периода през 2024 г., вдъхновени от конкретиката на преживявания в любовен план, творбите са едновременно реалистични и силно експресивни, както и дълбоко завладяващи с открития, градивни настроения, виждания, съпътстващи всекидневното любовното и духовното като човешко единство. Малко от тези стихотворения са със заглавия. И това определя тяхното звучене като една непрекъсната, последователна, извисяваща се и имаща своите кулминационни моменти литературна последователност, създаваща впечатление за цялостен, чувствен интимно-вълнуващ монолог.
В стихотворенията на Станислав Пенев в „Бряг на любовта“ (30-тата му поетична книга) разбирането за обич, за любовно страдание, за любовно привличане, за свръх-копнежна чувствителност, за проникновеност, за цялостна отдаденост, за съдбовна очертаност са водещи в различните прояви на човешката душа – деликатна, колеблива дори или изпълнена понякога с ненужна решителност, а понякога – с възторжена радост. Все усещания, в които не е възможна самозаблудата, а е възможна само обичта към другия и вълненията, белязани от нея. А самите чувства са своеобразно духовно и нравствено измерение – измерение, в което любовта предизвиква възторг, сила, стихия, катарзис, житейски изпитания.
Само и единствено чрез любовта поетът вярва, че могат да се достигнат висините на човечността и хуманистичното да надделее над всичко останало в живота. Вярва, че само чрез нея човекът днес може да е одухотворен, добронамерен и окрилен и в своите взаимоотношения, и в своята дейност, т.е. съвременникът да е човек с духовна извисеност и интимна възторженост, идващи от дълбочината на чувствата и от тяхната прозирна чистота. Само любовта, която е непреходна и чиста, а не тази, която е свързана с пресмятане кой какво е дал и кой какво ще получи:
… И дай ми всичко ти или вземи си всичко –
една любов на две, на половина
за никого не носи нищо
не е ли в нас пламтящата камина.
(Из стихотворението „Тъй близо си… По топлината…“)
Поетът Станислав Пенев поставя на пиедестал идеалното, утвърждава чистото, прямото, искреното отношение, което може да се сравни единствено с пълната отдаденост и съпреживяност. И затова той гледа не само с очи, а преди всичко с усещане – дълбоко „със сърцето…“. Той вярва силно, че светът е сътворен с обич и само с обич човек може да се чувства щастлив, окрилен, осъществен и цялостен. Знае, че с любов дори вселената може да се разгадае, ако имаме споделеност – пълна споделеност и любим или любима, които да са до нас, да ни разбират и да ни подкрепят във всичко.
Авторът ни най-малко не се задоволява с ежедневния битовизъм. Той знае, че любовта е по-силна от всичко и всичко най-важно в нея не се среща само на Земята… „Бряг на любовта“ е стихосбирка на високите сърдечни тонове, на чистите усещания и вибрации… Мисля, че само хора, които са почувствали такива силни чувства могат да я възприемат тази поезия и тази поетична изповед да им стане много близка. Защото това не е само любовна лирика: в поезията на Станислав Пенев диша почти във всеки стих философската мъдрост, като например:
…не може никой
нищо да му вземе
отмери ли душата
в някой миг
в нас чувствата дълбоки,
убедени,
че с тях светът любов е…
И красив.
(Из стихотворението „Небето – пак с любов се спусна…“)
Многопластова, извисена, пълнокръвна като самия живот, трудно достижима по майсторство на изказа и богатство на словото е тази поезия: палитра на любовното светоусещане. И на разбирането, че на всичко в този живот струните дърпа любовта.
Преди да имам
искам да ти дам:
копнежът –
на живота дава смисъл.
Надежди ражда
топлата ми длан –
с небесен полет, знам,
че съм орисан…
(Из стихотворението „Преди да имам…“)
Станислав Пенев не е само поет на настоящото време, не е само поет и на преживяното – на житейския опит и мъдростта, той е непреходен поет, защото не просто осъзнава и споделя житейските истини, а прави това по един художествен и житейски издържан начин. Сцената на самия живот, каквато е тя в любовта – и пълнокръвна, и творяща живота, и болезнена, и радостна, присъства в неговите стихове. Присъства с онази обич към човека и неговия чувствен свят, която го кара да се извиси, да забрави делничните грижи и да погледне отвъд зримото, за да разбере, че само споделеният живот, взаимното разбирателство и съпреживяност правят всеки истински щастлив.
За читателя остава удоволствието от съпреживяното и докосването до една истинска, чиста и неподвластна на времето, предана и нежна любов, защото в нея е скрит и смисълът на живота. И ето как майсторски поетът ни я описва: „В обичта ни се прокрадва/ безбрежната /сърдечност на душите.“ И тук авторът ни разкрива без заобикалки, че е щастлив, защото е богат с обичта и любовта на своята любима: „Аз съм щастлив,/ че с тебе съм богат.“
Ето това богатство е голямото богатство на човека и голямото философско прозрение на поета Станислав Пенев. Лирическият аз не търси материалното, него не го вълнуват богатството и придобивките – даже проявява нетърпимост към тях; не търси чужди светове и духовни пространства; не желае чужди постижения… Стреми се само и единствено към споделеност, към пълната взаимност. И когато ги получава от любимата жена, се чувства не просто щастлив, а много, много богат. Всъщност да имаш нещо, значи да нямаш нищо, ако до човека не стои близък човек, с когото да могат да се споделят всички особености на живота. Именно споделеността прави хората щастливи.
„Бряг на Любовта“ е стихосбирка на светлите и щастливи емоции, които ни карат понякога да „летим“, да достигнем хоризонта, да навлезем в нови вселени.
„Бряг на любовта“ е оазис с катарзисна сила, която може да пречисти всеки и да направи хората много по-мили и добри. В тази книга диша любовта с всички свои измерения в най-чистата им и благородна форма.