БОЯН БОЙЧЕВ /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ - Съюз на Българските Писатели

Боян Ив. Бойчев е роден на 22.07.1971 г. в гр. София. Завършил е руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като учител в 93-то Средно училище „Ал. Т. Балан“ в София. Лауреат на Международния Пушкински конкурс за учители по руски език през 2017 и 2020 година. Журналист. Редактор на „Пегас“, литературно приложение на в.„Дума“. Член на редколегията на сп.„Атлетика“ и сайта www.atletikabg.com. Дългогодишен състезател по дълги бягания и маратон.

Има издадени шест стихосбирки: „Остров Баунти“ (1999 г.); „Привикване към делника“ (2000 г.); „Райските градини на пустинята“ (2002 г.); „Тридесет и петият километър” (2008 г.); „Морски скитник“ (2016 г.); „Радост печална да бъдеш…“ (2021 г.). Носител на литературните награди „Александър Вутимски“ през 1999 г., „Николай Хайтов” през 2011 г., „Иван Нивянин“ през 2019 г. и на грамота от СБП за принос към съвременната българска литература през 2020 г. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

МОРЕТО В МЕН

Обичам те, мое безкрайно море!

И тази обич, чувствам,

Е обич кармична.

Аз без тебе не мога, море,

Без твоята обсебваща

Магическа безграничност.

Аз чувствам как в мене пулсираш,

Как вълните играят във мене.

И аз, като теб, съм променлив,

Имам своите настроения:

Ту съм ласкав, притихнал,

Уморено и лениво се плискам

По пясъка на дните,

Ту съм развълнуван, неспокоен,

Търся отговори на въпроси

Като песъчинки безбройни.

А когато съм буря, разпенен,

Яростен връхлитам

С няколко бала скалите,

Тогава по-добре никой

Да не застава срещу мен!

Може би защото си приличаме,

Аз без тебе не мога, море,

Без твоята обсебваща,

Магическа безграничност.

ОСТРОВЪТ НА НАШАТА ЛЮБОВ

Кажи, има ли по-красива

От нашата трудна любов?

Вървя по пътека скрита

Сред светла гора от сребро.

А ти все така си красива

И слънчеви твойте очи,

И дъхът все така ми спира,

Когато до мене вървиш.

А аз все така съм влюбен,

До полуда копнея по теб,

Вървя по пътеката лунна,

Един влюбен безумно поет.

Вървим сред гора нежнолистна

И се случват добри чудеса.

Благодаря, че те има наистина,

Че именно мене избра.

Ти кажи, има ли по-красив

От острова на нашата любов?

ОКРЪЖНОСТ

Обичам те на острова,

Баунти който наричаме,

Обичам те с цялата любов,

Обичам те и ти се вричам.

Островът – окръжност от сплетени длани,

Очите ти слънчеви, горещите устни,

И нежност, и страст, и желание,

Влюбеният ритъм на пулса ми.

На косите ти разпилени вятърът,

Вълните на шепнещи думи,

Ароматът ти, възбуждащ сетивата,

Островът с любовта помежду ни.

Това е любовта ми, която

Искам да бди над теб, да те пази.

Как да я обясниш? Непонятна е

И няма любов като тази.

Островът осмисля живота,

Щом ръцете чертаят окръжност,

Той е красив и възможен

И само той ни е нужен.

А аз те обичам на острова,

Баунти който наричаме,

Ти бъди до мене, любов,

Обичам те, обичам те!

БЪДИ

Бъди, моля те, бъди!

Бъди до мен, бъди със мен,

И мойта нощ, и моят ден,

Желание, копнеж и страст,

Бъди обсебващата власт,

Бъди позната и различна,

Изящна, нежна, романтична,

Бъди илюзия, магия,

Бъди омайното ми биле,

Простор, река и вятър,

Хоризонтът необятен,

Бъди единствена, неповторима,

Нашепваното в унес име,

Бъди живителна отвара,

Всичко, във което вярвам,

Красива, ярка и забележима

Бъди и нека да те има,

Бъди усмивка, поглед, жест,

Бъди прегръдката нощес,

В мен бушуващият огън,

Любовта във всичките й форми,

Бъди ти вечната Елена,

Бъди безкрайната Вселена,

Бъди лирично вдъхновение,

Бъди завинаги със мене,

Бъди, моля те, бъди!

ЗА МЕНЕ СИ РОДЕНА…

Ти кажи, за мен ли си родена,

Да бъдеш светлина по моя път?

Двама влюбени вървят…

Върви до мене озарена!

Ти кажи, за мен ли си родена,

Да бъдеш смисъл в нощ и ден?

Чувам стих, от тебе запленен…

Върви, до мене вдъхновена!

Аз знам, за мене си родена,

Да бъдеш пулс и дъх,

Ти – полет, път и връх,

Бъди до мен благословена!

С ДУМИ И БЕЗ ДУМИ

„С „Рафаело“ може и без думи“

Може и без думи…

С целувката нежна сутрин

След танца на страстната нощ,

С бонбона на всяка минута,

Нашепваща за теб още и още,

С погледа, отразен от изгрева,

Обещаващ вечно слънчево лято,

С пулса на длани преплетени,

Който се надбягва с вятъра,

С прегръдката на дълга разходка,

В която усещаш хармония

И се люлееш в мечтаната лодка,

Където животът става мелодия,

Картина от Рафаело…

Може и без думи.

Но думите свързват всичко

Във вечния кръг –

Венчалния пръстен,

С вечното: Обичам те!

СОФИЯ

Все търся себе си във спомените –

Променя се градът ми неусетно,

Светът – и пъстър, и огромен,

Събрал съм скришом във сърцето.

Променя се градът ми неусетно –

Израстват блокове, блестят реклами,

Опънати нанякъде шосета

Трасират пулса във гръдта ми.

Променя се градът около нас внезапно

И с него всички също се променяме,

Но има нещичко, което все остава,

Неподвластно на капризите на времето.

Променя се градът, променя,

Но той за мен е просто роден,

И аз усещам, че живее в мене –

От детството останал спомен.

СЪВЕСТ

Какво ще направим, за да спасим света?

За да спасим света, какво ще направим?

Тревожи ли, гложди ли в нас съвестта,

Или заспала, или мълчи в нас навярно?

Ние на прага стоим на нова война,

Война, в която ние пак ще бъдем агресор,

Ще горим, ще потънем без време в земята,

Продали се на чуждите болни интереси.

Как ще погледнем в очите децата?

Какво ще оставим на следните поколения?

Без цвят са цветята, изгорена земята

И зловещо смъртта в очите ни дреме.

Безумци! Спрете! В гърдите ми бие камбана!

Камбана тревожна да бие в гърдите на всеки!

Хвани ръката ми, аз ръката твоя да хвана,

За направим щит за нашата синя планета!

Агресия. Това ни вменяват отвъд океана

Нашите арогантни безскрупулни господари,

Всеки страх носи в себе си нова закана…

Продадени сме – било в мола, било на пазара.

Роб не искам да бъда, роб не мога да бъда,

Не искам заложник да ставам на ничии интереси,

Не се купувам, нито продавам без съвест,

Свободен да бъдеш въобще не е лесно.

При съвестта не пристъпвайте плахо на пръсти,

Да не спи съвестта, съвестта да е будна!

Всички съмнения с надежда разпръснала,

Безкомпромисно честна, безкомпромисно луда.

Какво ще направим, за да спасим света?

За да спасим света, какво ще направим?

Да говори, да вика в нас съвестта,

Тогава надежда има, има и вяра.

АНАТЕМА

Мерзавци! Вие, които продадохте

За шепа долари земята ни,

Вие, които предадохте нашата вяра,

Вие, които изтрихте родовата памет,

Вие, които поругахте словата ни,

Вие, слепите пазители на капитала,

Които се срамите от социалното

И загърбихте идеалите и морала,

Вие, алчни, егоистични, ояли се,

Олигарси и кандидатолигарсчета,

Вечно ненаяли се, самозабравили се,

Продажници, мерзавци… Анатема!