Десетки почитатели на поезията аплодираха Боян Ангелов и неговата поезия по време на премиерата на стихосбирката „Отново да ме обикнеш“, която се състоя на 29 май 2023 г. в Литературния кът в рамките на културната програма на Пролетния панаир на книгата – 2023, в София. Книгата е спечелила конкурс по програма „Помощ на книгата“ на Министерство на културата. Под редуващите се дъжд и слънце в градината на НДК той изнесе авторски рецитал по стихотворения от книгата и подари повече от 40 книги на почитателите на поезията.

За неговия творчески почерк, тематика и послания говориха литературният критик Анжела Димчева и поетът Атанас Звездинов.

Анжела Димчева се спря на спецификата в поетическия натюрел на автора с думите:

„Какъв е тайнописът на любовта? Няма единствен отговор на този въпрос, защото жизнената сила на словото тече двустранно – от автора към читателя и обратно, като небесна музика – вълшебна, но нетрайна. В първия цикъл на книгата, озаглавен „Сърнена гора“, тематичният кръг е пределно широк. Лирическият говорител пътува през времето и пространството и в своите признания казва: „Само крачка / ме дели от ада. / Педя само / свързва ме с живота“. Разгръщането на поетическия сюжет в тези творби често е изграден върху афористично рондо чрез използване на анафора или епифора, на омоними и оксиморони, на антиномия и асонанси вътре в стиха. Така поетическият текст е плътен, богат на внушения – с участието на библейски или митологични фигури, с препратки към символни места – обикновено легендарни топоси на историята и културата. Любим похват на поета е да използва genius losi (духът на мястото) и фино да пренася днешни представи върху наслоена историческа канава. Ще видим всичко това в стихотворенията „Сърнена гора“, „Пришествие“, „Крилете на моите корени“.

Въобще в стиховете на Боян Ангелов ще видим различни ипостази на божественото – авторът е златотърсач на „добрина и жал“, събирач на „разпръснати звуци“, но и „снаряд, готов да се самовзриви“. Поетът е виртуоз на визуалните метафори, той съзира любовта като сблъсък на облаци, а неговият грохот ражда светкавицата на целувката.

Когато четем тази пълнокръвна поезия, времето се разширява, читателят забравя собствената си идентичност, погълнат от мощната ѝ аура: натрупват се в съзнанието му светове, архитектурни феномени, необичайни същества и призрачни явления, сезоните не са четири, а всъщност психологическият климат на непредвидимост определя сезоните на живота. В тези сезони не вали буквален сняг, небесата на лятото са премръзнали, а дъждът е от капки илюзия. Ако прочетем стихотворението „Пурпур“, ще видим разгръщането на тази илюзорност.“

Сред публиката бяха и известни съвременни писатели (Петър Андасаров, Венко Евтимов, Пенка Чернева, Благовеста Касабова, Стоян Динков, Весела Василия, Трендафил Василев, Христо Славов, Стоянка Боянова, Мая Панайотова, Елисавета Шапкарева, Ирина Гъркова, проф. Ивайло Христов, Александър Крумов и др.), които се радваха на тази стойностна поетична изява. Фотографът на Асоциация българска книга Емона Цончева запечати красиви моменти от събитието.