Интервю на Анжела ДИМЧЕВА

– Г-н Ангелов, как Съюзът на българските писатели се отнася към конфликта между  Р България и Р Северна Македония по отношение на българския език и историческото ни наследство? Как да се спасим от инвазията на мощните Западни култури? Назряло ли е време за национална стратегия в този аспект?

– Липсата на национална доктрина естествено води до пробойни в редица сфери на обществения живот. От десетилетия СБП прави опити за приемане на Закон за употреба и защита на българския език, писменост и култура. Ако такъв закон беше приет през годините, много от външнополитическите проблеми на България нямаше да съществуват.

Съюзът на българските писатели днес и  през цялата своя история защитава родния ни език, писменост и словесност в тяхната сияйна чистота и като най-велико и богоносно духовно творение. Българските писатели съхраняват литературната традиция, защото тя ни е завещана от Светите Седмочисленици. Българската кирилица, призната за официална държавна и църковна азбука още през 893 г. от Преславския събор на Първото ни царство, вече е една от трите основни азбуки на ЕС. Ние категорично се противопоставяме на всякакви опити за кражба и подмяна на родната ни словесност. Ще продължаваме да отстояваме ненакърнимостта на Отечественото слово и на родната ни история от посегателствата, които определени кръгове в Р Северна Македония правят в продължение на десетилетия. СБП категорично защитава аксиомата, че т. нар. „македонски език“ е вторична норма на книжовния български език. Изпитваме чувства на доверие и обич към братята и сестрите ни от Северна Македония, защото историята ни е обща – българска, както и езикът ни, ала не приемаме едностранните български компромиси в предложената към момента преговорна рамка и сме солидарни със становището на БАН по този въпрос. Аз лично смятам, че българската словесност трябва да бъде един от основополагащите елементи на все още несъздадената национална доктрина, чието съществуване със сигурност ще способства за обединението на нацията и за спирането на безконтролното и неоправдано нахлуване на чуждата инвазия, която има и позитивни за обществото, но и разрушителни отражения.

– Съществува ли днес подобна на Вазов фигура, на която народът да се опре в този момент на изпитание?

– Нека не се лъжем – Иван Вазов е фигура недостижима, не само като многообхватен литературен талант, но и като нравствено поведение. Неслучайно е обявен за Патриарх на българската литература. Не са малобройни съвременните писатели, които с творчеството и с достойното си обществено поведение служат за обществен пример. Ала колкото и да е талантлив един писател, издигнал ли е като идеал собственото си его и себичното си благополучие, трябва да бъде сигурен, че ще спечели презрението на своите съвременници. Подобни литературстващи особи не са малко в общественото ни битие. Тях ще ги познаете по нихилистичните им отрицания на всичко, свързано с родословните ни корени.

– Коя е причината доста посредствени авторчета да са постоянно присъствие на ТВ екрана, а стойностни писатели да тънат в забрава.

– В голямото си болшинство водещите в специализирани телевизионни предавания за култура са доста далеч от истинската литература. Те нямат дарбата да отделят стойностното от сурогата. Като прибавим и агресивната политика на някои частни издателства в стремежа им да „наложат на пазара“ техни автори, картината става повече от ясна. С тази разлика, че литературата е елитарно изкуство и пазарните трикове са неприложими за нея. Няма как цялата култура да придобива облика на шоу – на скандал, на провокиращи долни страсти изяви или на долнопробни експерименти като пренаписване на класиката на шльокавица!

– Вие сте член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура”. През тази кризисна година беше увеличен многократно бюджетът, стартираха нови програми, свободните творци във всички жанрове на изкуството имаха възможност да получат субсидии. Какво е планирано за 2021-ва?

– От десетилетия България не е отпускала толкова значими финансови средства за съвременната българска култура. Част от тях отидоха за подкрепа на перфектно изработени и защитени проекти и бяха подкрепени даровити творци от всички сфери на изкуствата. Възхитен съм от ентусиазма и работоспособността на шепата работещи в НФ „Култура” и от работата на експертните групи. За съвсем кратки срокове бяха оценени хиляди индивидуални и групови проекти за десетки милиони левове. През следващата година ще продължат вече утвърдените програми, но тези средства имат за цел преди всичко да съхранят българската култура, защото ако се неглижира днес тази необходимост, последиците ще бъдат пагубни за цялото общество. Радвам се, че усилията не са напразни. Дано творците на свободна практика и частните сдружения оценят тази подкрепа! Съжалявам, че извън сферата на подкрепа останаха творците в пенсионна възраст. А това е златната есен за истинския артист, когато той трябва да се радва на плодовете от своя труд. Бих посъветвал и Столична община да опрости начина на кандидатстване по различните програми за култура, както го направихме в НФ „Култура”. Особено по-възрастните исателите трудно се справят с административните клопки при подаването на проекти.

– Имаме ли нужда от коренно различна културна политика?

– Би трябвало да се дава еднакъв старт за творците. Необходимо е обществените медии да популяризират творчеството на творци от всички поколения, за да се покаже палитрата от таланти, идейни каузи и естетически търсения в нейния истински вид. Трябва да се сложи край на ширещата се цензура спрямо болшинството от българските писатели.

– Какво става с идеята за създаване на Център на българската литература, който да приложи на практика директивата PLR (Авторски права в библиотеките)?

– Българската държава все още е в дълг към писателите и художествените оформители. Приложението на Европейската директивата  PLR ще ги подпомогне финансово. Като начало тя би могла да се приложи в Националната библиотека, Столичната библиотека и няколко големи регионални библиотеки. Наложително е да бъдат уредени правата на авторите, особено в тази обстановка, която има профил на война. Припомням, че след проведени разговори с министър Боил Банов СБП получи уверение, че ще бъде създаден такъв център. Дано, както е в останалите страни от ЕС, носителите на авторските права да започнат да получават грантове за наличието и заемането на техните книги в обществените библиотеки.

– Как световната пандемична криза промени Вашия вътрешен свят на творец? Импулс или препятствие е тя?

– Намирам тази пандемия за препятствие, защото наложените ограничения, които са напълно основателни, макар и закъснели, ограничават възможността от срещи не само с  колеги от други държави, но и с писатели от страната, с читатели. Тежи ми, че в определени предавания за култура в обществените медии, които използват значителен ресурс от държавния бюджет, се неглижира творчеството на стотици български писатели, за които основни са темите за любородието и хуманността. Тази тенденция се наблюдава от десетилетия и не носи нищо добро за съвременната ни литература. А обществените електронни медии са добър начин да се вдъхне кураж и да се възвърне самочувствието на десетки доказали се през десетилетията талантливи писатели, оставени в това тревожно и страшно време сами и самотни. Да не забравяме, че тези хора са безценно национално богатство. Вярно е – държавата отпуска пожизнени творчески стипендии за някои от тях, но извън обсега на тези спорадични жестове остават много творци.

А на мен пандемията и съпътстващите я ограничения дават повече време за лично творчество. Всеки писател  мечтае да остане сам със себе си, за да пресътвори онова, което носи в себе си и да го сподели с другите хора.

– Трудно ли се съчетава артистичната душевност с административните задължения?

– Ръководството на СБП приемам повече като предизвикателство и отговорност. Никога не съм бягал от отговорностите, особено когато те са свързани с кредит на доверие. Всичко друго – лични амбиции и професионална кариера – остава на заден план. Подозирам, че не са малко хората, които приемат такава позиция като начин за обществен престиж и личностни облаги. Ала истината е доста по-различна. СБП е доброволно сдружение, което не е получавало и не получава регулярни държавни субсидии. Вярно, нашето сдружение притежава няколко имота в столицата и в страната, но те са съвсем амортизирани и се нуждаят от спешен ремонт, а пандемията COVID 19 дава възможност на част от наемателите да не плащат наеми, които за нас имат жизнено важно значение. Тези всекидневни проблеми означават грижи, неспокойствие и огромни въпросителни за бъдещето на сдружението. Всъщност тези проблеми се отнасят към всички творчески съюзи, които поради неразбиране на тяхната обществена значимост или поради неглижиране от страна на властимащите, не подлежат на субсидиране. За сметка на това десетки частни сдружения, регистрирани „в обществена полза“, използват безпрепятствено средствата на българския данъкоплатец за насаждане на откровено отродителни практики и тенденции.

– Вече седма година ръководите Съюза на българските писатели, преодоляхте много подводни камъни, кое ви огорчава в ежедневието? Как отвръщате на политическите нападки, на откровените лъжи за облика на СБП?

– Личностните обиди от членове на СБП приемам преди всичко като критика. Но защитавам категорично позицията, че т. нар. „каруцарски език“ и използването на крайно обидни квалификации и епитети, несъвместими с човешката етика, не би трябвало да се използват от хора, които имат претенции да се отъждествяват с българската интелигенция. Талантът без морал няма никаква стойност, защото основната задача на литературното творчество е да облагородява и възвисява индивидуалното съзнание. Старая се да се съобразявам с уставните правила на нашето сдружение. А то вече е навлязло в своята 108-а годишнина, има повече от 800 членове и поддържа официални договорни отношения с писателски съюзи в близо 20 държави. Нашият управителен съвет не задължава никого да членува в СБП, който е напълно доброволно сдружение. А през годините на моето председателство изключихме само един човек за откровено плагиатство. Не сме налагали никакви санкции над наши членове, макар че някои от тях се вживяха в ролята на морални съдии и засипаха свои колеги с необосновани и недоказани обвинения, с откровени клевети. А що се отнася до зложелателите извън СБП, това е друга тема. Живеем в общество, което допуска да се вихрят необуздани страсти и обидните слова са начин за съществуване на немалко персони.

– Защо писателската гилдия не успява да се обедини 30 години след разцеплението й в началото на 90-те?

– От много години СБП е отправил покана към всички писатели, които са го напуснали по една или друга причина, отново да се върнат в него. И не малко се завърнаха при колегите си. Не искат да се върнат преди всичко онези, които през годините са отправяли необосновани клевети и са изричали непремерени злословия към бивши свои колеги. Аз обаче не се наемам да бъда съдник на всичко това, защото междуличностните отношения са сложни, многоаспектни и съдържащи не малка доза сакралност.

Ала  наши недоброжелатели използват какви ли не поводи, за да уязвят Съюза ни. Затова ще си позволя да припомня, че според Конституцията и съгласно нашия устав СБП е сдружение, което няма право да извършва политическа дейност. Ала всеки един от членовете може да защитава политическа позиция по негова вътрешна убеденост. И в това се съдържа смисълът на нашето творческо обединение – да бъдем съюз на различни като идейна и политическа ориентация хора, но верни на нашите национални идеали. За съжаление след 30 години псевдодемокрация държавата ни все още не е изработила своя национална доктрина и това е може би причина нашият Съюз да приеме като своя кауза защитата на духовните отечествени граници.

В  тоталитарното общество тогавашните ръководства на СБП изпълняваха безпрекословно партийни повели (както всички в обществото), но паралелно с това се появиха и творби на художествената словесност с непреходна значимост, утвърдиха се заглавия на литературни издания, в които най-важен критерий беше естетическият. А издателство „Български писател“ със своите нетни приходи осигуряваше изцяло издръжката на СБП. Ето защо най-малкото е нечестно да се говори, че този съюз е бил казионен. Той не е използвал държавни субсидии, за да съществува. Още по-смешно е да се говори, че днес сме „казионни”!? Когато сред членовете ни има представители на всички политически партии.

 – От своя страна, СБП успя на привлече широк кръг български писатели, които живеят и творят извън родината; продължавате и международната си дейност… Можем ли да говорим за световен хоризонт на професионалния български писател?

– Един от плюсовете на промените у нас е възможността да посещаваме други държави и да се установяваме там временно или за постоянно. Това доведе до разширяване кръгозора на българския писател. Той почувства силата на космополитизма и разбра, че светът е достъпно пространство. Но нека да не се лъжем. Не малка част от нашата емиграция е в чужбина поради невъзможност да живее нормално в собствената си държава. Сигурен съм, че точно тези хора приемат България за свещена земя и в много отношения са по-големи патриоти, по-ревностни родолюбци от нас, живеещите в родината. И СБП прави възможното тези литературни творци да усетят, че България не ги е забравила. Затова с радост публикуваме техни творби в нашите печатни издания и в електронни медии. И най-талантливите естествено стават членове на СБП. Няма кътче от планетата, където да не творят наши съюзни членове: САЩ, Китай, Намибия, Аржентина, Бразилия, Швеция, Великобритания, Австрия, Канада, Русия, Испания, Белгия, Турция, Франция, Италия, Гърция и в други държави.

– От какво има нужда един писател днес? Целево финансово подпомагане от държавата, реално заплащане на авторските права от издателите, обществено признание, повече литературни издания и онлайн платформи или нещо друго?

– Един писател се нуждае преди всичко от внимание. В момента е на дневен ред в сайта на Министерство на културата обсъждането на проект за контрактации през следващата година. Дано да е успешен! За съжаление чужди фондации фаворизират шепа писателстващи персони с доста скромни литературни качества, а на стотици други писатели не се обръща внимание. Това не е честно, не е справедливо! Съществуват дори литератори, които би могло да бъдат наети в мениджърските отдели на големи транснационални компании, защото притежават завиден талант да предлагат успешно писанията си къде ли не и пред кого ли не. Скромното ми мнение е, че истинският талант е обратно пропорционален на саморекламата и себеизтъкването. Още Хегел е казал, че само глупакът говори за себе си и за собствените си успехи.