От юбилейната му стихосбирка „Озарения“ (2023)

УТРО

Здравей, ти мое късметлийско „днес“ –

на месец трийсет печеливши зара!

Живота си събуждам сутрин в шест

и вечно с първа дата в календара.

Пръв дъх за всяка божа живина.

Пръв порив мой. Пръв плясък на крилата

за прелестта на първата жена,

родена от въздишка на душата!

ПАСТОРАЛ

Заченала любов, земята ляга

в нозете на един бадем бухлат.

Една пчела – един усърден ангел –

въздава добрина от цвят на цвят.

И този миг докрай ме очарова,

щом нежността достига висини

такива, че се чувствам аз виновен

за всички непогалени жени.

ЛАЛЕ

В градината ми цъфна пак лалето

и с пламъка си ален днес трепти.

Дъхът ми го понася накъдето

аз вярвам, че ме чакаш още ти.

Щом дойде пролетта, за теб възкръсва

в прегръдката на двете ми ръце.

Не смея, скъпа, да ти го откъсна,

защото то е моето сърце.

РУСА

О, небеса! Наистина си руса –

като мистерията в моя стих!

Когато медовината ти вкусих,

безумие за гибел аз отпих.

Подмамван, в хищни бързеи пропадах,

но оцелявах сто пъти подред.

И ето ме – доплувах за награда –

да ме удавиш в ручейче от мед!

МОДЕЛЪТ

Помолих роза несравнима

да не засенчва с красота

лика на моята любима.

„Не мога“ – ми отвърна тя.

„Дори да искам, тя остава

на божия пиедестал.

За твоя чест и моя слава,

по нея Той ме е създал!

ЩАСТЛИВ

Разбуждам този свят благополучно,

макар че по природа е сънлив.

Уж нищо по-така не ми се случва,

а имам чувството, че съм щастлив.

Каквото дойде, се оправям някак.

Не страдам, че не се класирам пръв.

Щастливец без причина бил глупакът…

Приемам да ме мислят за такъв!

ВИНАГИ

Ах, бръчка под издайнически кичур!

Ах, стрии по бедрата ти цъфтят!

И ослепях, и оглушах, момиче,

когато те съзрях за първи път!

Оставаш ти в живота ми последна

и с обичта ти аз ще се теша.

И винаги ще си ми ненагледна,

защото гледам с моята душа!

СЛЕД ВРЕМЕ

Все по-понятна ми е любовта.

Тя идва плахо с твоята походка.

Под стъпките ти никнат пак цветя.

Ръцете ти ми носят ласка кротка.

Ако изхвърлиш хапчето за срам,

аз ще се сетя, че съм мъж под душа.

А после, както помня или знам,

до изгрев слънце в тебе ще се сгуша.

ДУМИ

Косите – водопад, целувка – огън…

Но как да обрисувам синева?

Небесни са очите ти. Не мога

за тях да изнамеря аз слова.

Те още са загадка и магия.

Молитва мълком, за да полетя

към тяхната безбрежност, и открия

най-скътаните думи на света.

ТИ И ВЯТЪРЪТ

На клонка от бадем аз пак ще те открия,

защото си цветче от мартенска магия.

Крилата светлина. Ухание, с което,

притворя ли очи, достигам до небето.

След всеки нов цъфтеж ти ставаш все по-бяла.

Повтаряш пролетта, в душата оцеляла.

Въздъхна ли сега, цветче, ще те отроня.

Но вятърът съм аз – знам как да те догоня.