БОРИСЛАВ БОЙЧЕВ /РАЗКАЗ

БЪЛГАРИНЪТ – ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ

 

Стане ли дума за българския характер, всеки ще ти каже от раз, че българинът е завистлив. Опитай да оспориш, кажи, че няма доказателства българина да е преди завистлив, че тия думи вървят по инерция. И тутакси опонентите ще призоват на помощ Елин Пелин. Така правят, отместват се и те оставят да спориш с класика. А той бил казал, че ако някога България отгледа гений, ще е гений на завистта. Наистина, в едно новогодишно интервю в началото на двадесетте години е казал такива думи. „Ако някога България отгледа гений!“ Сиреч, до това време не е отгледала, то един ден и това ще стане, и той ще е на завистта. Само че народът български беше родил и откърмил Христа Ботьов, Пейо Яворов, Дядо Вазов, а и самия Елин Пелин, и него, защото и той е част от българския гений.

Тези думи не останали без отговор още по онова време. Откликнал им самият Симеон Радев. Той пък казал, че Пелинко бил достигнал до някакъв извод от самонаблюдение. Мили са ми на сърцето и двамата, но при цялото си преклонение към тях, няма да се съглася нито с единия, нито с другия. А фразите им са ефектни, ала колко често такива фрази не носят истини. Думи красиви и безплодни като мълнии, както казваше Горки. На кого ще завижда Елин Пелин, по-вероятно е на него да са завиждали, че е имало за какво. Не всичко от наследството на нашите духовни първенци може да се приема като текст от Библията. Живи хора, имали са пристрастия и увлечения, в техен ущърб ще е това наследство, както и житейските им проявления, ако ги разглеждаме вън от контекста на тяхното време. А фразите са красиви и ефектни, и ги оценяваме с усмивка и умиление. Но толкоз.

Неотдавна наш писател писа, че българинът завиждал на богатите. На сегашните. И от това направи тревожна прокоба за горките новобогаташи. А истината е съвсем друга. Не завижда на богатите съвременници. Ненавижда ги. Но не защото са имотни, а  защото излезе прав Балзак, който беше рекъл, че зад всяко голямо богатство се крие голямо престъпление. А престъплението, голямата кражба, стана и продължава да става пред очите на слисания българин и то кражба посред бял ден.

Ако завистта беше най-очебийната черта на българина, щеше да е отразена в литературата, да е най-застъпената тема и да има плеяда от образи на завистливци. А къде са тези герои у дядо Вазов, у Йордан Йовков, а и у самия Елин Пелин? Дотрябва ли ни за пример такъв човешки тип, позоваваме се на Салиери, композитора, персонаж европейски. Гобсек, скъперникът, е продукт на френската действителност. Отело, ревнивецът, вече триста години шевства  по световните сцени и екрани, и не престава да бъде съвременник на всички епохи. И Обломов не е само руски персонаж. Истински наш и само Бай Ганьо, олицетворение на епоха, която мислехме, че си е отишла завинаги, пък тя взе, че се завърна. Но си остана той в нашите си граници, стана свой дори на съседните народи, макар че обобщава толкова балкански черти.

Какъв е все пак българина? Кое негово бие на очи, кое е, тъй да се каже, доминанта на неговия характер?

За да е верен портрета, ще добавим, че българинът е гостоприемен, любознателен, ученолюбив, негови момчета се завръщат от международни математически олимпиади със златни отличия, беше четвърти в света по футбол, в борбата и във вдигането на тежести не се е посрамвал. Ами художествената гимнастика?

Сега ще река нещо, което не е за хвалба, но не мога да го премълча. Само във френския град Ница, според полицейски сведения, там се трудели 600 български проститутки. Обаче компютърът е дело на Джон Атанасов, един от конструкторите на самолета Боинг се казва Асен Йорданов. Телохранител на легендарния гангстер Ал Капоне е от Поповско, мой земляк. Крайно затруднен съм в преценката си за българското място във фалшифицирането на пари в световната класация. От гледна точка на закона, това си е престъпление и плаче за затвор. Правенето на пари е една от големите държавни тайни, средоточие на много науки, на  всякакви техники. За да измайсториш фалшиви, които да не се различават от истинските, трябва много да ти сече пипето, ръчица иска, дарба голяма е то. Ако някой ден фалшифицирането на пари стане състезателна дисциплина на световен фестивал? Тогава? Тогава Бойко Борисов ще ходи лично да посреща златните медалисти на летището.

Има ли нещо по света, което българинът е видял и да не го е направил, и като го е направил, после, добавя Георги Мишев, да не го е развалил. Направи селско стопанство модерно с показатели, равни на световните, заля европейския пазар с консерви, с плодове и зеленчуци, и образованието му си беше образование, и науката – наука, за културата пари имаше и за здравеопазване. И къде е сега всичко туй? Сякаш никога не го е имало.

Една леля, с американска фамилия, завърнала се отдалече, която през живота си не е огърлила един стрък царевица, заплака за земята, каза, че трябвало да се върне в реални граници. Тогавашният президент и той удари с юмручето по масата и додаде с дрезгавото си гласче: „В реални граници!“ Земята е като жена, от Бога й е отредено да ражда и то всяка година, понякога близни, дава по две реколти. Земята трябва да бъде милвана, галена, глезена, за да ражда. Не било тъй, майчицата кърмилница била стока, подлежала на покупка и продажба, така се печелело от нея, като я прехвърлят от ръка на ръка като пристанищна проститутка. Подкокоросваха го българина, че ще забогатее като си продаде земицата, емна се оня ти ми човек, пощръкля, изкла си добитъка, разруши фермите, разграби и изпочупи машините, изсече овощните градини, каквото беше градил с кървава пот с години, го попиля. И като си получи бележката за реалните граници, прибра се в града още по-беден и сега милиони декари златна земя развъжда магарешки бодили и лайкучка.

Ала не спря той дотук. Фабриките и заводите, дето му бяха гордост пред света, ги продава по за един долар и на всичко отгоре се бие в гърдите по телевизията, и се хвали.

От завист ли го направи? Аз замлъквам. Не ми дава сърце, не искам от мене да излязат тежките думи.

Преди да ни приемат в голямото семейство, наречено Европейски съюз, от там изпращат специални емисари, белокоси госпожици, хилави джентълмени с коцкарски мустаци, за да вкарат българина в пътя, да го шлифоват, за да го вместят в техния калъп. Подлагат го на тест за интелигентност. Коефициентът много висок. От най-високите. С евреите мегдан дели. И чутурата му мерят, и вътре в нея надничат, но резултата все същия: високо интелигентен. И се чудят ония, и се маят: земята му райски кът, той самият интелигентен, пък от ден на ден все по-беден става и вече е европейски просяк, подлага ръка за някое и друго евро. Остатъци от варварство, викат, балкански инат и дивотия. Друго е то и те никога няма да го разберат. Кой ли не е минавал на тоз балкански кръстопът, кой ли не е оставял траен генетичен спомен за себе си. Геномът му е формиран от много семки и не знаеш коя кога ще надделее. Непредсказуем. Колелото на неговата история се е въртяло повече отвън, даракът на тази история го е влачил както си иска. И от климата се е повлиял. Средиземноморски климат, не е без значение какво слънце те е пекло дълги столетия и какъв вятър те е брулил. Затова българинът е по силните страсти. Такъв е – с остри ръбове, които пълчищата от емисари пристъргват, за да не прилича на себе си, да стане някой друг. Но ако питате мене, шмиргелите им ще стигнат до някъде и ще заядат. Ще откаже да става друг. Да заприлича на някой от скандинавските страни; като ходи на гости, да си носи пиенето, да държи бутилката до краката си, да налива само на себе си и, ако артисне, да запуши бутилката, да си я отнесе на тръгване. Как ви се вижда: на гости и да стиска бутилката между кълките?

Сръбският писател Момо Капор – много си го бива тоя Момо – описва какво широко сърце има човека от Балканите, как застава на вратата на заведението и пита:

– Какво пие кръчмата?

Черпи. Може на вересия да е, но той черпи.

Друг е българинът, различен, и ако ония имат акъл, ще го приемат какъвто е, с онова, на което те викат балканска дивотия, но името му е балканска самобитност.

Да речем, че някой ден открият неизвестна до сега опера на велик композитор. А в операта – ария, дето не може всяка певица да изпее. Опитват певици от цял свят, карат те до някъде и на най-високото закъсват, не им достига солук. Пустата му ария, иска силен глас и голям гръден кош. Въздух иска, много въздух. Тогава едно наше момиче, учило нотно пеене, застава на сцената и тъй я изпява тая ария, че изправя на крака цяла музикална Европа. У нашето момиче гръден кош, въздухът му стига, полилеите треперят, то породисто, ген, наследственост, сутиена на баба му по майчина линия събирал в два шиника жито. Че няма да я изпее ли? Моята леля, леля ми Гана вика: хубава българката, бюстена жена, хубава!

Името на българина ще блести редом с имената на световни учени, ще ръкопляскат на изкуството му – словесно, театрално, музикално, художествено. Артист! Но ако някъде стане я някоя друга щуротия, Европа изохква: „Пак ли е българин?“ Високият коефициент на интелигентност, силните страсти, средиземноморският темперамент са неделими, вървят заедно и се проявяват в противоположни посоки. Който иска да се наслаждава на български гласове в операта, поема риска жена му да си тръгне без коженото палто.

Родни братя, големият биолог, млад учен в чужд институт, но вече името му го знаят по света. По-малкия, и той, да не е по-назад от батя си, и него да знаят, само че той хакер, ама хакер – от един софийски таван присяга се чак до оня края на света, до самата Америка, за най-съкровеното й място, разхожда се като у дома си в банката, забавлява се нашият келеш, прави скомина на янките, а те се имат за световни лидери, ама нямат наши силни изрази, пиперливи, а само прецеждат през зъби: Мръсно копеле, Мръсно копеле!

Потискан бил, много бил потискан българинът, но вече се изоглави, излезе на свобода, на простор, развихри се, тъй се развихри, че задръсти страната с крадени коли. Българинът си е европеец, откакто се е пръкнал света. Той е от най-първите европейци. Векове по-късно пришълци се настаняват на празни пространства, присвояват си името, и света припозна тях за европейци. И техните потомци днес милостиво подават ръка на потомците на първите европейци, за да ги приема в техния, на закъснелите европейци, Европейски съюз. Няма да спрат, ще продължат да стържат с шмиргела острите ръбове, ще опитомяват българина, ала няма да знаят къде да спрат, от православието ще се опитат да го откажат, кирилицата, неговата азбука ще мъчат да сменят. А на мене ми става страшно. Мил ми е сегашният, извайван с векове като витошка морена. Когато е бивал роб, отивал е да се бори и е умирал за чуждата свобода. С гладния ще раздели къшея си, жадния ще напои, нещастния ще прегърне, ще опре главата му на рамото си, ще поплаче заедно с него и ще намери думи да го утеши. Построи ядрена станция, поразходи се из Космоса, толерантен, не е посягал на чужда земя, податлив на въодушевление и на романтични пориви, познава християнския стоицизъм и саможертва в името на велики световни идеи, работлив, и какъв войник е, храбър, велик, велик, велик, както се пее в песента, музеите му пълни с пленени в боевете вражески знамена, не е побеждаван на бойното поле, побеждават го на зелената маса хора с цилиндри и фракове, не помирисвали барутен дим. Издръжлив на всякакви несгоди, с векове се мъчат да го затрият, калта из под ноктите му изчовъркаха, на кол го забиваха, през какво ли не е преминал, но той, на пук, все оцелява. И сега няма да се остави да го пречупят. Нощем ще му се присънва как стои изправен на вратата на някое заведение: разгърден, зачервен, с каскет килнат на една страна, стои и пита: Какво пие кръчмата? Сутринта се надига бодър и весел, а вечерта минава да провери какво пие кръчмата.

Не, завистлив бил. Е, добре, ще уважим и вашето, но не е чак както се говори, с пръст да го сочат. Какъв е българинът тогава, с какво да го отличаваме. Нито е по-лош от другите, нито толкова велик и славен, колкото ни се иска. Нищо човешко не му е чуждо. Такъв, какъвто си го обичаме.

Диването му с диване!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post ПРОДРУМ ДИМОВ /РАЗКАЗ
Next post ЖИВОТ ЛИ Е ЖИВОТ БЕЗ ИДЕАЛ?!