ДЖУДО, ШАХ И ДИПЛОМАЦИЯ
В последният понеделник на септември 2016 г. пътувах към резиденцията на канадския посланик в Москва, Джон Кър. Той беше организирал работен обяд за посланици, на който имах честта да бъда поканен. Подобно мероприятие не беше нещо ново за дипломатическия корпус в руската столица. Международният живот в страната беше много активен. В Русия има 147 посолства и дипломатически представителства на международни организации. Всички те развиват активна дейност със страната на акредитация. Едни прояви имат чисто двустранен характер, докато другите са насочени в многостранен план, в рамките на различни международни организации или отделни регионални и глобални инициативи. Ние следяхме външнополитическата дейност на Русия много внимателно, но не всичко ставаше публично известно. Редица събития, преди всичко в отношенията на Русия с големите страни и най-вече с постоянните членове на съвета за сигурност на ООН, по една или друга причина, оставаха извън нашето полезрение. За някои от тях руското министерство на външните работи организираше специални брифинги, а за останалите разчитахме на информацията, която колегите споделяха с нас на подобни работни срещи. Освен това, на тези срещи имахме възможност да обменим различни оценки и анализи за процесите във вътрешнополитическия живот на Русия и нейната външна политика.
Въпреки трафика, който в руската столица винаги е проблемен, успях да стигна навреме. Почти всички вече се бяха събрали. Водеха общи разговори помежду си. Едни споделяха впечатления от различни исторически забележителности в Подмосковието, които бяха посетили през изминалия уикенд. Други разказваха за своите впечатления от спектакли в различни московски театри, изложби и други културни мероприятия. Някои разказваха свои семейни истории. Въобще дребнотемие, което създаваше добра атмосфера за последващото предметно обсъждане.
Направи ми впечатление съставът на поканените. Малко ме учуди, защото в залата присъстваха посланиците на най-големите и влиятелни държави, членовете на Г7 (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония и Канада), а така също тези на Холандия, Швейцария и България. Не разбирах по каква логика са поканили нашата страна. За другите участници беше ясно. Всички те представляваха водещите държави в света. Участваха съвместно в различни формати. Срещаха се редовно, обменяха мнения, информации, съгласуваха съвместни политики, носеха отговорност за световните дела. Ние, обаче, не бяхме членове на Г7, на Съвета за сигурност на ООН, а в Световната банка и Международния валутен фонд бяхме младши акционери. България не е ключов играч (game maker) и особено влиятелна страна в международните отношения. За момент си помислих, че съм поканен, защото междувременно станах доайен на посланиците от Европейския съюз, акредитирани в Руската федерация, но веднага отхвърлих тази идея. Поканата към мен беше в лично качество като дипломатически представител на България и слава богу, иначе следваше да извървя сложна и бавна процедура на съгласуване, което ми беше спестено. Познавах се много добре с всички присъстващи. С всеки един от тях се бях срещал много пъти. Обсъждали сме многократно актуални въпроси на руската вътрешна и външна политика. Може би, именно тези разговори бяха причината да бъде поканен. В крайна сметка нямаше никакво значение. Бях уважен. Смятах да се възползвам от предоставената ми възможност и да се запозная с най-новите моменти, оценки, анализи и информации, които колегите щяха да споделят с нас. Разбира се, бях готов и аз да внеса своя принос към обсъжданията, доколкото мога. Присъединих се към групата и се включих в разговорите.
Не мина много време и светските разговори постепенно затихнаха. Незабележимо преминахме към същностната дискусия. Френският посланик Жан-Морис Рипер ни информира за посещението на директора по икономически въпроси във френското министерство на външните работи (Ке д’Орсе) в Москва. Посещението било рутинно. Направили са преглед на двустранното сътрудничество. Нищо конкретно не са договаряли. Обсъдили са и въпросите на глобалния икономически дневен ред в светлината на завършилата среща на Г-20 в Китай и предстоящата сесия на Общото събрание на ООН. Обстановката била работна и колегиална. Нямало напрегнати моменти, въпреки съществуващото напрежение между Русия и европейските страни. Заедно с германския посланик Рюдигер фон Фрич ни информираха за проведената среща на работната група по споразумението Минск II. Споделиха, че срещата не дала нужния резултат. Руската страна не съдействала за изпълнението на договореностите. Нямало никакво развитие по въпроса за установяване на контрол от страна на украинските власти на външните граници с Русия. Имало многобройни нарушения на споразумението за прекратяване на огъня от страна на сепаратистките власти в Донецка и Луганска области на Украйна, както и на задължението да си изтеглят тежкото въоръжение извън зоната за сигурност. Вместо да си изпълнява задълженията по Минските споразумения, руската страна предявявала контрапретенции за нарушение на мира от страна на украинските власти. Натрапчиво изтъквала продължаващите бомбандировки на мирното население в Донецк. Специално подчертавала неприемането на нужните законодателни актове от Върховната Рада относно статута на сепаратистките области и амнистията за гражданите на Луганск и Донецк. Настоявала за ускоряване на приобщаването на тези територии към социалните и здравни системи на украинската страна. Руските представители се държали много твърдо. Заявявали категорично, че предаването на контрола на външните граници на Украйна е последната стъпка. Преди това следвало да се изпълнят всички други договорености. Това трябвало да стане след изменението на Конституцията на Украйна. От чутото ставаше ясно, че няма никакъв напредък за установяването на мир в Украйна и изпълнението на минските споразумения. Оставаше да се надяваме, все пак да надделее разумът и кризата да приключи мирно.
След изчерпване на информативната част, плавно преминахме към обсъждане на редица аспекти на вътрешната и външна политика на Русия. Колегите коментираха различни действия на руското правителство, изказвания на министъра на външните работи Сергей Лавров и други събития, станали в последно време. Особено внимание беше отделено на различни изяви на президента Владимир Путин, а така също на ролята на Русия и значението за нея от участието ѝ във военните действия в Сирия. Колегите се изказваха един след друг. Правеха анализи, даваха оценки за отделни действия и процеси. Често задаваха уточняващи въпроси. Направи ми впечатление, че в повечето случаи се използваха клиширани постановки и готови изводи и заключения, които бях чел в западните вестници “Льо Монд”, “Фигаро”, “Гардиън”, “Таймс”, “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон пост” и други. При това, говорещите се повтаряха почти дословно. Нищо ново, оригинално или полезно, което можех да ползвам в информациите, които изпращах всеки ден в министерството на външните работи. Натрапваше се усещането, че колегите нямаха задълбочени познания за Русия. Не разбираха руския начин на мислене и възприятия за света, които в много отношения се различаваха от тези в западния свят. Това до голяма степен възпрепятстваше правилното разбиране на процесите, които протичат в руската държава и посланията, които президентът и правителството отправят към своя народ и навън, към останалия свят – партньори, опоненти и противници.
Слушах внимателно обсъжданията. От време на време си водех бележки, защото останалото запомнях – бях от старата школа и можех да възпроизведа до 2-3 часа разговор. Спорадично задавах въпроси за конкретизиране на казаното. Не се изхвърлях и не се правех на всезнайко. Седях скромно и изчаквах своя ред. Все пак, представлявах неголяма страна, която не разполагаше с огромни ресурси и влияние в системата на международни отношения. Наслаждавах се на приятната атмосфера и вкусната храна. Постепенно стигнахме до десерта. Предложиха ни богат асортимент от най-различни плодове – местни и екзотични. Разбира се, имаше и сладкиши, които по думите на нашия домакин бяха най-популярните в неговата страна. Към десерта предложиха и ледено вино[1] от канадската винарна “Royal DeMaria”. Джон Кър обърна специално внимание на това вино. Канада не се слави със своето винопроизводство, но според нашия домакин тяхното ледено вино е уникално и най-доброто в света. Тези срещи се използваха не само за обсъждания и обмяна на мнения, но и за това домакинът да може да представи своята страна във всяко едно отношение, да изтъкне нейните достойнства не само в кулинарната област, но така също в областта на културата, историята, икономиката и други характерни достижения, които заслужават внимание.
Реших, че е дошъл моментът и аз да внеса своя принос в дискусията. Все пак бях уважен, поканен и имах възможност да се обогатя в общуването с посланиците на водещите страни в света. Нагостиха ме вкусно и приятно, а както знаем “няма такова нещо като безплатен обяд”[2]. Включих се в дискусията скромно и без натрапване. Отбелязах, че в конфликта на Украйна не се наблюдава никакво развитие. Позициите на враждуващите страна остават твърди и непроменени. Няма никакви допирни точки, които биха могли да се развият към намиране на мирно решение. Отсъстват каквито и да е варианти, които биха могли да бъдат политически приемливи за страните в конфликта. Очевидно, че в тези условия перспективата е единствено в по-нататъшно влошаване на обстановката. Остава да се надяваме, че разумът ще надделее и ще се избегне по-нататъшна ескалация и, не дай боже, военно стълкновение. Кратко се спрях на сирийската офанзива. С успешните си действия Русия постигна отвличане на вниманието на световната общественост от събития в Украйна и насочването му към тези в Близкия изток. Засилва уважението към себе си и своето влияние в арабския свят. Важна за нея цел беше да се позиционира като глобален играч, който може самостоятелно да решава световни проблеми. При това, без значими бюджетни разходи, защото, вместо предвидените в бюджета на военното министерство учебни полети, правят бойни действия, което е по-добро от тренировка, защото се осъществява в реална фронтова обстановка. Във вътрешнополитически план президентът провежда консолидиране на обществото около държавната политика. Руските власти смятат, че напрежението със Запада ще се увеличава и затова предприемат мерки за намаляване на всякакво обществено негодувание и възражения. Тази роля се изпълнява от проевропейската либералнодемократична общност, която не е голяма, но има силно влияние върху властовите решения. Политиката на западните държави на изолиране, ограничаване и санкциониране на руски граждани и юридически лица демотивира тази общност, а нейната дейност се поставя под контрол от Кремъл. Практически тя губи своето влияние в обществото и възможностите си за въздействие. Отбелязах извършваната подготовка в случай на по-нататъшна ескалация на напрежението. Руските власти разработват своя разплащателна система “МИР”, която да не позволи хаос вътре в страната при евентуално излизане на “Visa” и “Master” от руския пазар. Развиват и алтернативни начини за разплащане във външната търговия, ако бъдат изключени от “SWIFT”. Централната банка трескаво изкупува злато и намалява резервите си в щатски долари. Водят активни преговори за разчети в национални валути в търговските отношения с редица страни. Специално внимание обърнах на мерките в областта на социалната политика, която има за цел подобряване на материалното положение на населението и неговото благосъстояние. Това е особено нужно на управляващите за обезпечаване обществена подкрепа на държавната политика. Кратко акцентирах и върху някои други мерки за подготовка на икономиката и промишлеността в случай на изостряне на противостоянето. Споменах за инвестиционната политика на правителството в критични сектори на икономиката, такива като IT индустрията, здравеопазването, ВПК и индустрията. Отбелязах два пъти увеличение на бюджетното финансиране за опитно-конструкторска и научно-изследователска дейност. Обърнах внимание на източниците (драйверите), които трябва да осигурят икономически растеж от 2,7% – 3% на годишна основа.
В моето изложение нямаше нищо особено. То се различаваше само по форма и дълбочина на анализа. Изложих сбито и систематизирано някои моменти от анализите и информациите, които изпращахме всеки ден в столицата, а те бяха търсени и очаквани. Съобщаваха ни, че нашите материали имат 92% усвояемост по линия на партньорските служби. Не знам дали беше интересно на моите колеги, но ми направи впечатление, че докато говорех, те трескаво си водеха бележки. Предполагам, за ползване при изготвяне на информационните си материали до своите столици. Може би дълбочината на познаване и разбиране на обстановката и процесите, които протичат в руското общество, им е направила впечатление, защото започнаха да ме канят на всички техни сбирки. Това, разбира се, беше голяма чест за мен и признание за работата на българското посолство в Москва.
Минаха два-три месеца от срещата при канадския посланик. Традиционно, в края на всяка година, министерството на външните работи на Руската федерация организираше за дипломатическия корпус посещение на премиерна постановка в Болшой театър. Преди началото на спектакъла обикновено имаше малък фуршет[3] за акредитираните посланици. Използвахме това време за срещи помежду си и с ръководството на руското министерство. В един момент към мен се приближи посланикът на САЩ, Джон Тефт. Отправихме си пожелания за новата година, обменихме информация за своите семейства и какви планове имаме за новогодишните празници. Междувременно в разговора той вметна, че в българското посолство имаме много силно разузнаване. Изтръпнах. Аз съм от старото поколение и знам, че разпространяването на класифицирана информация, вярна или невярна, е много сериозно престъпление по Глава I-ва от Наказателния кодекс на Република България. Поинтересувах се защо мисли така. Той отговори, че това, което споделям на нашите срещи, се случва и потвърждава в практиката. Успокоих се. Казах му, че за това има просто обяснение. Владимир Путин е завършил право в Ленинградския университет. Аз също съм завършил право, но в по-престижно висше учебно заведение – Московският държавен институт за международни отношения. Учили сме по едни и същи учебници, но моите професори бяха много по-добри. Той е практикувал джудо, а аз преди години тренирах джудо към българския младежкия национален отбор. Освен това, аз играех шах и бях сред първенците на министерството на външните работи. Очевидно имаме сходни възприятия за различните събития, процеси и политики, които протичат. Вечерно време, преди сън, си задавам въпроса какво бих направил аз, ако съм на мястото на Путин. Своите размисли и разсъждения споделям на нашите срещи. Това, че познавам какво ще се случи, говори единствено за добро познаване на страната, традициите, светогледа на руските хора и техния начин на мислене. Той се усмихна. Нищо не коментира. Но, като че ли не отхвърли моите твърдения.
Действително, нашите западни партньори трудно разбираха руската действителност. Сложно им беше да вникнат в руския начин на мислене и възприемане на света, което им пречеше да преценят правилно случващото се в страната, какво мислят руснаците, какво правят и защо го правят. Обратното също беше вярно. Руската страна не схващаше напълно какво казват нейните западни колеги, какво имаха предвид и какво искаха да им кажат. Имаха различни ценностни системи и възприятие за света.
Спомням си, че на една от срещите ми с ръководството на министерството на външните работи на Руската федерация обсъждахме различни двустранни въпроси. Към края на разговора моят колега ме попита защо Европейският съюз заема една позиция по “Северен поток” и съвсем друга по “Балкански поток”. И двата са международни газопроводи, които доставят евтин газ на страните в Европейския съюз. Смяташе, че като бивш постоянен представител на България към Европейския съюз ще мога да му помогна да разбере същността на различното третиране на двата проекта. Отговорих му, че причината е в публичното говорене. Докато Меркел старателно подчертава, че “Северен поток” е чисто търговско начинание, основаващо се на пазарни принципи и интереси на частни компании, то руската страна постоянно натъртва, че “Балкански поток” е политически проект. Това говорене дразни европейците, които и без това смятат, че експортът на природен газ от Русия е политическо оръжие на Путин, с което той поставя в зависимост европейските държави. Разликата е в различните възприятия, ценности и светоглед. Докато за Русия, когато едно събитие е определено за политическо, то е особено важно, безпроблемно и безалтернативно. В същото време за западните общества едно събитие е по-важно, ако то е свързано с пазарните механизми, частната инициатива и търговския интерес. Отговорът се хареса на моя руски колега. Започнаха често да се допитват до моето мнение и обяснения в комуникацията им с Европейския съюз.
В сложната обстановка на постоянно задълбочаващо се противопоставяне между Русия и Западния свят и ескалация на напрежението между тях, българското посолство в Москва успя с висок професионализъм, задълбочени знания и умения да се превърне в желан партньор и за двете страни. Нашите анализи и оценки бяха търсени и очаквани. Допитваха се често до нас и слушаха внимателно нашите съвети и разяснения. Без да сме представители на мощна, ресурсна и влиятелна в международните отношения държава, успяхме само с професионализъм и висока дипломация да станем част от политиката между водещите държави в света. Това, разбира се, даваше възможност за по-доброто информиране на българското държавно ръководство за протичащите актуални събития и процеси, за по-доброто позициониране на нашата страна в световните дела и съответно за по-ефективната защита на националните ни интереси.
Свидетели сме на драматични промени в системата на международни отношения. Наблюдаваме динамично протичащи процеси на геополитическа трансформация и установяване на нов световен ред. Тази сложна външна среда поставя нови и сериозни предизвикателства пред българската държава. Нашият политически елит трябва да отговори на високите изисквания на историческия момент. Нужно е българските държавници и политически лидери да имат висока професионална подготовка, задълбочени знания и умения, за да могат да се включат в международните процеси, да съдействат за разбирателството между народите, да увеличат тежестта и влиянието на страната ни в световните дела и всичко това – за благото на българската държава и народ. За успеха е важно да имаме силна и ресурсна българска дипломатическа служба, която коммпетентно и професионално да подпомага усилията на държавното и правителствено ръководства за защита на националния интерес. Алтернативата е крайно мрачна – съдбата на страната ни да бъде решавана от някакви “Квартети”, “Конгреси”, велики сили, набързо надраскани цифри върху салфетка, но във всичките случаи извън нас, за нас, вместо нас и без нас.
Отговорността на българските управници е огромна и само от тях зависи доколко България ще премине успешно през турбуленциите на променящата се геополитика, за да може нашата държава да съхрани себе си, да ускори своето икономическо развитие за просперитет и благоденствие на народа.
Древният мъдрец Сенека е казал “Volentem dictum fata, nolentem trahunt–Съдбата води желаещия, нежелаещия го влачи”.
[1] Ледено вино е вид десертно благородно сладко вино, произведено от грозде, което е замръзнало, докато все още е на лозата и се пресова в замръзнало състояние.
[2] There’s no such thing as a free lunch – Идиоматичен израз в английския език, който означава, че всяко нещо има своята цена.
[3] Прием „А ла фуршет“ е получил името си от френската дума La fourchette (вилица) – гoстите се самообслужват и консумират прави, като ползват основно вилици.