Константин ЕЛЕНКОВ
“… Ще Ме потърсите и ще Ме намерите,
ако ме потърсите от все сърце” /Йеремия, 28:13/
Богопознанието е радост – ни казва книгата на Димитър Коруджиев “Разговор за Бога”. Книги с подобно съдържание излизаха и излизат, но с подобно откровение не ми е попадала. Това са думи за размисъл, думи за кураж, думи за утеха. Вярващият ще почерпи от нея сили и упование, невярващият – мотиви за промяна.
Не съм изпадал в подобно затруднение: да не мога да избера мисъл за цитиране! Всичко е прелестно като изказ, дълбоко и сърдечно като смисъл! В два-три реда има сблъсък на тези, неочаквани обрати: „Да прекараш тих и мирен живот „в пълно благочестие и чистота“ /І Тим.2:2 /…И в пълна неизвестност – някъде, в провинциално градче. Светът се присмива на тия неща.” Благочестие … Забравена дума. Забравени чувства: „Простѝ на ближния си всяко зло. Враждувай само с дявола“…
Такива книги укротяват, смиряват, извисяват. Но най-вече – просветля-ват. Първото нещо, което усетих в нея, когато я зачетох, беше светлина. Има, естествено, неща, над които съм промишлявал и които възприемам като мои: „Православният не изпада в транс, защото не се нуждае от болна духовност…” Веднага си спомням за една покана от посредници на някаква секта в Москва – бяха млади хора! – да присъствам на религиозна проповед.
И къде? На стадиона в Лужники! Повечето от сектите разчитат на този ефект: ефектът на транса, на външното внушение и „енергетическото“/?/ превъплъщение, транс-формацията. „Православният не се нуждае от транс.“ Трябва да ценим това достояние на нашата църква, нейното реалистично отношение дори към мистичните моменти; тя, православната църква не понася и не е понасяла никога постигането на Бога и Божественото при посредничеството на магически ритуали. Единението с Бога – ни казва и книгата на Коруджиев – е лично и съкровено, нищо че в Църквата /и в черквата/ сме з а е д н о.
„Нечие присъствие те дразни. Учѝ се да понасяш всеки. Оттам се почва.“ Често в максимите и фрагментите, от които всъщност е изградена книгата, долавяме самоукор. Или критика към себеподобните. Но без злоба и издевателство, без капчица гняв. Истинският писател е в непресттанна изповед. Но има изповеди-наставления; изповеди, които минават в досадна дидактика и самоизкушение за власт и върховенство над другите. „Разговор за Бога“ е изповед-дневник, изповед пред съмишленици. „Винаги съм искал да бъда сред гонените, страдащите, оклеветените –в най-тежките им часове. Изпитвам това желание при лоша вест – откъдето и да идва.“
…Не е странно, че в някои прозрения Д. се доближава до откритията на съвременната модерна цивилизация. Когато ще каже: „Сатаната е мъртъв дух”, той не е и подозирал, че съвременни руски физици са изрекли: „Энтропия – это дьявол!…“ Т.е. вътрешното превръщане, пропадането и неяснотата като краен резултат от един физически /космически/ процес е изчезването, празното, дупката… Това е мястото, което ние доброволно сме отстъпили на дявола. Там той … най-спокойно гнезди.
Често говорим за недостиг на духовност, но не и за липса на дух; за бездуховност, но не за бездушие.
„Милост искам от вас, не жертва, БОГОПОЗНАНИЕ ПОВЕЧЕ, нежели всесъжения.“ /Осия,6:6/. Този дивен стих от Стария завет Иисус Христос ще цитира седем века по-късно пред учениците Си. /Виж: Матей, 9:13 и 12:7/. Това послание е съставено от две контрастни съждения: „милост…богопознание“, а не жертвоприношения. То сякаш е отправено към нас, знаещите, но непознаващи Христовото учение в смисъла, който изисква от нас да познаем Христовия закон на любовта, а не буквата на Закона или стриктността на тълкованието му и старанието на обредността. „Разговор за Бога“ ни нашепва тия именно слова: „Богопознание повече…“
На 6 януари 2025 г. почина писателят Димитър Коруджиев (1941 – 2025). Той е автор на романите „Градината с косовете“, Домът на Алма“ и др. Работил е във вестниците: „Труд“, „Народна Култура“ и „Демокрация“, в списанията „Пламък и „Съвременник“, в издателство „Блгарски писател“.
Поклон пред паметта му!