В БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР БЕШЕ ПРЕДСТАВЕН СБОРНИКЪТ „КОТА 210“
Ценителите на литературата се събраха в Българския културен център в столицата за премиерата на сборника „Кота 210“. Събитието се състоя на 16 декември 2025 г., а участниците бяха тримата автори в книгата: Боян Ангелов, Венко Евтимов и Христо Славов. Оригиналният дизайн на корицата е дело на Благой Иванов.
Те инициираха издаването на този общ, многогласен жанрово и тематично текст по повод техния 70-и рожден ден – и тримата са родени през 1955 г. Боян Ангелов е представен с поезия, събрана в цикъла от 25 стихотворения „Сам в тишината“; Венко Евтимов е включен с 20 поетични фрески под надслов „И възпявам човека, който пръв е превърнал тетивата на смъртоносния лък в струна за песен“; Христо Славов очарова читателите с новелата „Сняг“.
„Ние, тримата, решихме да си направим обща снимка за спомен… Снимка за бъдещето. В тази снимка всеки един от нас е оставил по три отпечатъка – от миналото, от съвремието и от бъдещето“ – каза Христо Славов.
„Всеки един от нас носи своя заряд, това са три върха, който обаче правят общо 210! Мисля, че за читателите ще бъде интересно да скачат от тема в тема, от автор на автор и така няма да им доскучее…“ – сподели Венко Евтимов.
Боян Ангелов си спомни за 80-те години и своите първи издания, когато е получил подкрепа от Христо Славов: „Тук сме се събрали не само автори, но и издатели, а Венко години наред притежаваше печатница. В тази скромна книга обаче ние сме просто автори с нашите най-искрени думи… Тя сплотява нашето приятелство, опитваме се да гледаме към бъдещето. Благодаря на всички приятели, които са тук!“ – каза Боян Ангелов.
Публиката присъства на авторския поетичен рецитал на Боян Ангелов и Венко Евтимов, които споделиха и акценти от механизма на творческата си лаборатория. Водещ на вечерта беше собственикът на Българския културен център Христо Славов, който съумя в един притчово-метафоричен стил да разкаже как от идеята за даден герой той достига до словесната му визуализация в представената новела „Сняг“.
Свои наблюдения за тримата автори сподели поетът Петър Андасаров. Той прочете и три стихотворения, който е посветил на тези свои дългогодишни приятели.
В края на събитието поетът Венцислав Пейков подари икони на тримата писатели, както и дари БКЦ с икона на Св. Богородица.
Какво ще прочетем в книгата? Освен споменатите творби от тримата автори, за всеки един от тях е добавен литературно-критически очерк, който да насочи читателя към стиловите и тематични търсения, към идеите и посланията на тези изявени писатели.
Атанас Звездинов отбелязва: „Не може да се каже накъде тече поезията на Боян Ангелов – отвътре навън или отвън навътре. Докато я четеш, непрекъснато си задаваш този въпрос. И той няма отговор. Може би в това е нейното очарование. И като мисъл, и като постройка тя е двупосочна… Тя е като ДНК-то на поезията. Тази безначална и безкрайна спирала, в която се ражда и тържествува Животът. Боян Ангелов е нравствен живописец заради високо етичното му пресяване на човешката отговорност. И това е още един от неговите приноси“.
Иван Гранитски чертае поетичния профил на Венко Евтимов с думите: „Поетът разчита на внушение, дошло от природата, например един есенен лист или една житна ръкойка, или нежни очи, в които искри виното на мелнишка лозя, или стичащото се като река злато на есента… В някои творби на Венко Евтимов проблясват и остросоциални нотки, което ни напомня за неговата духовна, а не само кръвна, близост с поета Евтим Евтимов“.
Третата част на книгата е запазена за новелата „Сняг“ на белетриста Христо Славов. Критикът Панко Анчев отбелязва: „Тази повест е една метафора на правилата на живота в света, който си отива заедно с хората. Това не е обикновена и естествена лична смърт, а социална и тя не може да дойде, преди да бъде видяна, почувствана и осмислена в целия неин смисъл и неотменимост. Връзките между хората са се разпаднали в нашия век на бързи и лесни комуникации чрез технически средства, а едно село е изпаднало от света и може да изчезне от него. И то не защото природата го е затрупала със сняг и е затворила постъпите към него, а просто защото е забравено… Безразличието се е превърнало в обичайно състояние, което изключва състраданието, солидарността и вината“.
Този сборник отразява в чувствителното си огледало драмата на малкия човек (Хр. Славов), говори за „молекула любов за двама“ (В. Евтимов) и напомня, че „този преход е вход към безброя“ (Б. Ангелов).
