БЕЗСМЪРТНА КНИГА ЗА БЕЗСМЪРТНИ ДЕЦА

Кирил НАЗЪРОВ

 

Солидното по обем и художествена стойност творчество на известния български поет Петър Андасаров е разнообразно както в жанрово, така и в идейно-тематично отношение. Макар че в българската поезия той си извоюва достойно и трайно място, в останалите жанрови области талантливото му перо също бележи значими висоти – публицистика, документалистика, литературна критика…

Познавам цялото творчество на Андасаров, защото през моите студентски години той бе сред първите, които ми подадоха ръка и до днес вървим заедно по неизбродните пътеки на словесното изкуство. Неговата поезия е неизчерпаем извор на чувства и мисли, които в своята емоционална сплав и своеобразен синтез образуват една специфична поетична магия. Фина сетивност, дълбока метафоричност, искрена изповедност – това са белезите, които правят поезията му самобитна и неподражаема.

Една от основните теми в творчеството на Андасаров е героико-патриотичната. Изцяло на тази тема е посветена стихосбирката му Безсмъртничета“. Значението и стойността на тази стихосбирка се увеличават още и от факта, че повече от тридесетина години патриотично-героичната тематика  почти е забравена не само в литературата за деца, а и за възрастни.

Първото издание на книгата излиза още през далечната 1980 г. През следващите десетилетия авторът я доусъвършенства и допълва, за да се получи представителното и значимо  по художествени качества трето издание, излязло през 2020 г. с емблемата на „Български писател“.

Първият подтик на Андасаров да отрони тъжни поетични сълзи за най-чистите и невинни жертви на фашизма у нас естествено идва от нашия борчески Пирински край – за Иван Рачев – ятаче на Разложкия партизански отряд, за овчарчетата Васил и Сава Кокарешкови – помагачи на партизаните от град Белица и др. Трогателни са баладичните строфи във всички стихотворения от цялата книга. Като пример бих посочил само първата строфа от стихотворението „Светли дири“, която звучи обобщаващо за невръстните герои:

 

По тайните пътеки на дълга –

през срещи и през трудности вървяхте.

А там – в капана на врага

след свойта смърт отново оживяхте.

 

Или:

Закърмен с подвизите на деди

опиянен от новата романтика

не си ли ти нов Йово Балканджи,

възкръснал от балкана!

(Закърмен с подвизите на деди“)

 

И още:

Смелите имат завидна съдба –

класната стая за тях все е тясна.

С кръвта си бележат в час по борба

на свободата родното място.

(„С мечта за пролет“)

 

С много лирична топлота и затрогваща емоционалност поетът възпява деца-герои от всички краища на България, убити по време на антифашистката съпротива преди девети септември 1944 г.

Книгата „Безсмъртничета“ е особено актуална в днешното объркано и бездуховно време. Стихотворенията в нея трябва да се четат и препрочитат от съвременните деца и младежи, които все повече се отдалечават от книгите за сметка на електрониката, дигитализацията и други подобни технически изобретения. Тези стихове ще способстват не само за патриотичното, но и за естетическото им възпитание. Те допринасят децата-герои на България да останат завинаги в Пантеона на безсмъртието. Бих казал: за безсмъртни деца-герои – безсмъртни стихове.

Не само заради високата оценка на литературната критика, а и заради широкия отзвук и внимание от цялата общественост, стихосбирката „Безсмъртничета“ зае своето заслужено място в българската поезия с патриотична насоченост.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ИЗ АЛМАНАХ № 1, 2021 НА АСЕПИ
Next post ЛИТЕРАТУРНИЯТ КОД НА МАКЕДОНИЗМА 3.