Георги Н. НИКОЛОВ
„Странен пантеон“ е озаглавил новата си стихосбирка Стоян Георгиев, съзидана от две взаимно допълващи се части: „По делата Бог въздава зло, позор или пък слава“ и едноименната „Странен пантеон“. Книгата е дело на издателство „Либра Скорп“, Бургас, 2022 г. и обединява по страниците си творческите търсения на автора, запечатани по редовете във впечатляваща философска лирика. В нея е фокусирана цялата човешка същност на съвременника, залегнала в творби като „Любовта“, Съдбата“, „Истината“, „Вярата“, „Мъдростта“, Щастието“ и т.н., цветна мозайка от споделени истини. Те са всъщност и обобщени послания от и до съвременната личност, формулирани задълбочено от автора до всички нас, колкото и да сме различни. Защото, какво е човекът? Единство между биологичната материя, в която изминава земния си път и мисълта, орисана да е безсмъртна. В това единство шестваме между коловозите на земния си път под тихия шепот на отронващите се от календара дати и събития. Отдаваме се на мимолетни страсти, или пък на равносметка от стореното от нас досега. Защото, волно или не, извършваме грехове, колкото и благородни да са подбудите ни. Минаваме през дверите на живия живот, устремени към възвишеното, но понякога изпадаме в сивотата на делника, на отчаянието, равнодушието, безразличието, безличието. Търсим щастието, защото така сме устроени – да се стремим към него както всички на планетата Земя се стремим към първите слънчеви зари на новото утро. Носещо ни, поне като надежда, нещо по-добро и оптимистично.
Бленуван е за нас мираж,
импулс във сивия ни ден,
в живота – неизменен паж,
от него вечно вдъхновен.
Душата съблазнява то,
опиянява я в захлас,
в сърцето ни, като с длето,
извайва бъдеще в екстаз…
„Щастието“
Основното качество на стиховете в книгата, най-вече в първата ѝ част, е мъдростта. Тя несъмнено е плод на изживени митарства, радости и разочарования, дали на Стоян Георгиев повода чувствата да бъдат преосмислени и обобщени в кодекс на доброто над злото; на стойностното над мимолетното; на значимото над дребното, нетрайното, импулсивно-загадъчното, бързо отмиращо именно върху хоризонта на безсмъртното време. Лирически герой в книгата е Човекът, съграден по образ и подобие Божие, търсещ истините в стародавните скрижали и днес, в съвремието. Защото за разлика от нашата физическа мимолетност те са вечни и ненакърними. В тях се крие радостта и удовлетворението, че сме благословени със земен живот. Че непрестанно търсим енигматичното, възбудимото, тласкащо ни към откривателство за същността на нас самите. Тази същност не е и не може да бъде еднозначна. Подчинена е на вътрешната ни мотивация да се откроим сред вълните на сивата тълпа. Да я поведем напред и нагоре, каквото и да ни струва това: радост от постигнатото, разочарование, правото да се чувстваш свободен, или да поведеш борба срещу лъжливите кумири на битието. Тази първа част от книгата на Стоян Георгиев е теистично обусловена, без да отрича земната греховност и привидно несъвършенство. Личността като такава е нещо уникално, изненадващо ни с цяла палитра от взаимно противоречащи си качества. И е надарена с борбеност, без която градивното ни присъствие в клепсидрата на вечността не би била възможна… Всеки от стиховете в нея завършва с двустишие – поанта, правещо споделеното по-горе в текста още по-важно и проверено в годините и обществения развой…
Не по-малко важна е и втората част на стихосбирката: „Странен пантеон“, в която отново Личността ни води през дебрите на делника с привидно познати, ала обобщени изводи за нашето съществуване; какво търсим сред житейските вълни и от какво да страним. По редовете обаче отсъства всякаква дидактика. Те са споделени мисловни истини по различни поводи, както с широтата на общественото световъзприемане, така и пречупени през индивидуалния критерий на отделния човек. Особено значими са разсъжденията на автора върху изкуството и днешните „модерни“ поети; върху медитацията на народа, воден от доморасли копои неизвестно къде и в чий интерес е това. Не е отминат историцизмът в стихотворението „На моя предтеча“, на просветлението, на красотата на природата и в крайна сметка на същността на света, ласкав за едни, а за други озъбен. Но така или иначе, всичко си има начало и край, независимо от намеренията и копнежите ни:
Шемет, страст и радост висша,
влюбване и първи грях:
после те поставят в ниша
и превръщаш се на прах.
А мечти, дела, надежди
се стопяват бързо с теб
и желания безбрежни
ги коси закон свиреп.
„Колелото на живота“
Още много може да се говори за новата книга на Стоян Георгиев, но тя трябва да бъде прочетена от хората на различни възрасти. Нейно несъмнено достойнство е искреността, дълбокото и мъдро вглеждане в същността на битието, философският изказ на изреченото по редовете, постигнато чрез личен опит в различните превратности. Тя е и своеобразен пантеон на човешката природа в миналото и съвремието по пътя към бъдещото време. Пантеон, в който, след внимателно вглеждане, откриваме и самите себе си…