АХМЕТ ЕМИН АТАСОЙ
65 години творческа дейност
стихотворения
ЗЕМЕН ГОСТ
аз през целия си живот
исках да бъда
по-честен
преди всичко
към себе си
и затуй винаги като неизменна следа
оставях навсякъде
открити адреси.
бях готов на срещи
всякога с всеки,
за да дам
отчет
за всичките си дела;
не тичах подир измислените сенки
и не се вглеждах
в чужди огледала.
следях своя път –
прав или грешен,
но не минирах
пътищата
на други;
криех се често, за да не съм смешен
в моменти
на колебания и заблуди.
не коленичих
пред ходжа или поп,
само
пред съвестта си
се изповядах;
но на тайните си съм верен до гроб,
макар и да ми тежат
като пъклен грях.
такъв бях, такъв съм
и ще съм винаги,
не простосмъртен,
а решен
земен гост;
продължавам да чакам още изненади,
като воин
в пълна бойна готовност.
ВЕЧЕРНА РОМАНТИКА
слънцето, когато клонѝ към залеза червен,
усещам стъпките на хладния вечерен бриз
искам да изхвърля товара на тежкия ден
като прославен танцьор на нов стриптийз.
искам да забравя всичко, което ме дразни
в счупените саксии на паметта изтощена;
да посегна към хоризонта с шепи празни,
за да грабя от жадуваната вечерна отмора.
да се чувствам като цар на вечен престол
и да разговарям с гларусите – вестоносци,
крещящи върху вълни, посипани със сол,
опиянени от песните на сирените морски.
иска ми се да събирам тревожните песни
на корабните свирки из синева безкрайна;
да запаля ярки звезди в палатите небесни,
стъпвайки по Кумовата слама разпиляна.
след одисеята кратка в космическата зона
с шеметна скорост да сляза пак на земята
и самодоволен да се курдисам на балкона,
ухаещ на домашна ракия и шопска салата.
ЛЮБОВНА БЛАГОДАРНОСТ
благодаря ти, че ми отделяш време
и ме радваш с усмивката си красива;
засяваш в душата ми чудното семе
на вяра всесилна и на надежда дивна.
благодаря ти, че ми подаваш ръка
в моменти, когато съм най-уморен;
най-трудният път става по-лек така,
когато изцяло към теб съм устремен.
нежното ти лице излъчва умилеиие,
на което ти завижда утринната роса;
а тайната на моето вечно удивление
се крие в дивния дъх на твоята коса.
и така неизменно, от сутрин до мрак,
аз те съзерцавам със същата радост;
всъщност ти се влюбвам пак и пак
с обич дивна и вечна благодарност.
благодаря за любовта ти безкрайна,
прогонила отчаянието от моя свят,
която продължава с магията тайна
да удължава скъсения ми земен път.
СЕВЕРНИЯТ ВЯТЪР
този вятър, нахлуващ от север,
който с гласа на есенна песен
ми гово̀ри странно всяка вечер
за тайните на своя път небесен.
гово̀ри ми с дразнещия си глас
за светове незнайни из всемира,
където дори и любезният пегас
спокойствие и утеха не намира.
за пътища ми гово̀ри, безкрайни,
водещи към непознати кътчета,
плашещи с дълбоките си тайни,
лишени от вяра, надежда и мечта.
за сън без събуждане ми гово̀ри,
разтълкуван от оракули досадни;
хвали тлението, даже го боготвори
с патетичен тон и слова неразбрани.
блъска прозореца на сърцето ми
като някой караконджул черен;
с ужаса от непредвидените драми
ме кара да се свивам всяка вечер
този вятър, нахлуващ от север!
РАННА ЕСЕН
слънцето мързеливо се влачи
сред дрипите на облаци сиви;
гарванът самотник не грачи,
а хвърля погледи крадливи.
градината сладко се прозява,
изпратила сетния си летен сън;
осиротяла е горската поляна,
без мелодиите на чанов звън.
разнежват ме празните гнезда
с ехото на чуруликанията в тях;
грохналият бук тъжно ме гледа
с очи, таящи несподелен страх.
студеният вятър волно снове,
правейки шумния си маскарад;
неволно гледам дълго нагоре,
озадачен от жълтия листопад.
изпращам с плач сетното ято
и чувствам, че съм потресен
от прощалния вик на лятото
и кикота на ранната есен.
РАЗМИШЛЕНИЕ ПО ПЪТЯ
аз, когато вървя, мисля най-добре
и просто забравям за разстоянието,
очите ми са устремени там, където
нещо настойчиво на разпит ме зове.
вървя и мисля за трудността на пътя,
за краката си мисля, за раните по тях
и кои са от доброта, и кои от грях,
за сметките мисля, които ще платя.
пътят все мълчи, а аз мисля и вървя,
мисля за крачките си дали са в такт
с наложения ми житейски контракт,
заради който само на себе си се сърдя.
колко съм изминал и колко остава
не мисля, а мисля как ли ще издържа
на всяка изстреляна убийствена лъжа,
за която никой на никого не прощава.
аз към мислещите със съвест се числя,
без да допусна, че може да си изпатя
и по навик за всичко мисля по пътя,
а пък за края на пътя никога не мисля.
ТВОЯТ ЛИК
твоят чуден лик на снимката вълшебна
за мене бе небесна песен, възторжена,
чийто всеки звук бе скрит душевен стон,
изгарящ като едра сълза, още неотронена.
подир твоя чуден лик всичко пропилях,
все за него копнях, плаках, писах и пях;
пилях живота си като скъсана броеница,
заприличах на феникс, приказната птица.
без да знаят за страданията ми безмерни,
изпитват адска злоба завистниците бедни,
че на любовния кръст, неимоверно велик,
съм разпънат аз, загледан в твоя чуден лик.
ЩОМ НИ ДОТЯГА СТАРОСТТА
ние сега
не сме тези,
които бяхме:
лъснати и бръснати,
с дрехи модерни;
със самочувствието на по-друго племе,
убедено
в целта на крачките си верни.
не сме със същите сърца
разтуптени
за несбъднатите измислени сънища;
за безцелно
изгубените
безценни дни,
прахосани нахалост
по грешни пътища.
вече усещаме
сякаш
болезнено силно
отдалечената песен на ранобудния кос,
сред небесното море,
смайващо синьо,
като свиден спомен
от завидна младост.
в самотата си,
напомняща пустите гари,
шляем се като забравени от бога дечица
и огледалата,
наши верни приятели
стари,
вече не искат да поглеждат
нашите лица.
непозната ни е
дори гърбавата ни сянка,
в ушите ни глухи
вятър непознат шуми
и ние,
усетим ли,
че старостта ни дотяга,
започваме да се ровим в старите албуми.
МЛАДЕЖЪТ НА 30 ГОДИНИ
младежът, който открих в стария албум
ме порази с лицето си пролетно сияйно,
с устните си, изричащи без издаден шум
нещо съкровено, с умиление безкрайно.
изглеждаше доволен, че ме срещнал мен –
стареца, зажаднял за младежки лудории;
заговори ми, че имал повод специален,
за да ме почерпи с разни лакомства дори.
разказа ми дълго, унесено, сладкодумно
за приключения, сякаш от други светове,
за вълшебното чувство, непознато, бурно,
вдъхнало в сърцето му любовни стихове.
за пътищата ми разказа, за похода труден,
за двореца на мечтите със забранен вход;
как през дългите нощи, оставайки буден,
кроял смели планове от криминален род.
млад мъж! на копнежите на вечния страж,
посветил безрезервно любов и младини;
слушах го с удивление, захласнат, сякаш
аз никога не съм бил на трийсет години.